Доц. д-р Милена Георгиева: Вредното действие на пушене, алкохол, лошо хранене и застоял живот може да се редуцира
Затлъстяването при децата се очаква да нарасне с 60% за следващите 10 години
- Доц. Георгиева, преди седмица учените, обединени в екип от ПанЕвропа, представихте доклад “(не?)ПОБЕДИМИ ПАНДЕМИИ”. Коя е най-притеснителната тенденция, която ви провокира да озаглавите доклада така?
- COVID-19 пандемията ни изправи пред сериозни предизвикателства: висока заболеваемост, хоспитализации, смъртност. Всеки ден слушахме класации за страните с най-висок процент заболели и сривове в здравните системи, а България излезе на челно място по смъртност. Причините са придружаващите заболявания, предимно незаразните хронични болести. Данните сочат, че те убиват всеки 7-и от 10 души в световен мащаб.
Научни разработки показват, че нездравословното хранене и затлъстяване, злоупотребата с алкохол, тютюнопушенето и дигиталните зависимости са основните рискови фактори за здравето, свързани с хроничните болести, и те са устойчиви във времето. Тяхното въздействие върху здравето е сравнимо с пандемиите - над 70% сърдечносъдовите, онкологичните и метаболитните заболявания се дължат на тези рискови фактори. Наричат ги “скрити пандемии”. А връзката между високата заболеваемост и
смъртността от незаразните заболявания изведе България на 2-о място в света по жертви от COVID
Статистиката ни провокира да сформираме екип от изявени специалисти за изготвянето на доклада “(не?)ПОБЕДИМИТЕ ПАНДЕМИИ”: проф. Георги Момеков, изявен специалист във фармакологията и токсикологията, аз като експерт по епигенетика и биология на стареенето, Детелина Стаменова - с дългогодишна практика като психолог, и Аркади Шарков, който представя погледа на здравния икономист. Ние не само вярваме на науката, но и споделяме мисълта на Мария Кюри: “Нищо в живота не трябва да ни плаши, стига само да го разберем.” Затова и между думичките “НЕ” и “ПОБЕДИМИ” поставяме въпросителна. Вярваме, че 4-те рискови фактора са модифицируеми, ако разберем спектъра на риска, и с устойчиви стратегии за намаляване на вредата редуцираме негативните последствия за здравето.
- Каква следа оставят в организма вредните навици и какъв е рискът неблагоприятният ефект да се увеличи за бъдещите поколенията?
- Към 2022 г. в световен мащаб са отчетени 800 млн. души с наднормено тегло, затлъстяването при децата се очаква да нарасне с 60% в следващите 10 г. Наднорменото тегло и затлъстяването са свързани със сърдечносъдови, метаболитни, онкологични и невродегенеративни заболявания и убиват повече хора, отколкото недохранването. Наднорменото тегло е много опасна “скрита” пандемия, която в бъдеще ще мултиплицира ефекта си. Причините за това се крият в научно доказаните факти, че храната е мощен епигенетичен фактор. Тя е източник на биоактивни молекули, някои от които пряко взаимодействат с гените ни и променят техните изяви. Затова и приемът на храни с високо съдържание на захари, мазнини, сол, изкуствени добавки и оцветители има своя ефект върху нашите гени и ние предаваме тази епигенетика на следващите поколения. Думите на Хипократ “Нека храната ви бъде лекарство” днес повече от всякога са актуални.
В контекста на нездравословното хранене като рисков фактор предлагаме избор на по-ниска преработка на продуктите и по-ниско съдържание на захар, сол, мазнини. Колкото по-осъзнат е изборът на здравословен режим на хранене, толкова по-малка ще бъде вредата. Тези модели на устойчиви избори на по-малко вредни храни започват от дома, на работа, навън с приятели, при пазаруване. Те са комплексен, но работещ подход за по-добро качество на живот.
- Средната смъртност при употреба на алкохол у нас е почти два пъти по-висока от тази в ЕС, а България е една от водещите по консумация. Как може да се справим с това?
- Анализирането на алкохола като рисков фактор беше едно от големите предизвикателства в работата на екипа. Умерената консумация е социално приемлива, тя е част от традициите и културата. Това, което установихме, е, че се знае много малко, че количеството на етанола - основната вредна съставка в трите най-популярни напитки бира, вино и твърд алкохол, е приблизително равно в т.нар. стандартна доза от всяка от тях. Т.е.
около 10 г етанол се съдържат в 300 мл бира, в 100 мл вино и 30 мл твърд алкохол. На него се дължат заболяванията, свързани с алкохола,
без значение с кой от 3-те вида се приема.
Намаляването на вредата от алкохола означава намаляване на количеството етанол. А вредата за храносмилателния тракт може да се намали, ако количеството етанол се приема чрез по-ниско концентрираните форми. Друг важен аспект от разбирането на спектъра на риска е съдържанието на етанол в “стандартната напитка”. Въпреки че препоръката на СЗО е 10 г., в различните държави “стандартната напитка” е различна. В България за твърд алкохол тя е 50 мл, за бира е 500 мл, за вино е 170 мл. Във всяка от тези дози съдържанието на етанол е 20 г., докато по света стандартната напитка е по-малка. Така българите дори при умерена консумация приемат значително повече етанол. Знанието за това, постепенната промяна и подкрепата от алкохолната и развлекателната индустрия могат да намалят вредата от алкохола в бъдеще.
- Анализите ви сочат, че в сравнение с пушенето на традиционни цигари това на електронни и нагреваеми тютюневи изделия е по-малко вредно. Но според статистиката процентът на пушачите у нас не се променя, дори леко е повишен. Значи ли това, че новите бездимни форми не се разпознават като алтернативи и затова не се постига ограничаване на пушенето?
- Главната причина човек да пуши е никотинът, който има пристрастяващи свойства. Най-лесният начин за бързо му доставяне е, когато тютюнът гори. Тогава настъпват бурни химически реакции и се отделят съединения, на които е изложен не само пушачът, но и околните. От 4-те рискови фактора тютюнопушенето е най-опасно за здравето и оглавява статистиките за смъртност от сърдечносъдови, онкологични, белодробни и др. болести. Сред хилядите химикали в дима от изгорелия тютюн за над 100 се знае, че са канцерогенни и токсични. Никотинът не е сред тях и въпреки че води до зависимост, сам по себе си той не води до развитие на заболяванията, свързани с пушенето. Най-доброто за здравето е никога да не се започва употреба на тютюн или никотин. Но този вреден навик ще продължи да съществува. Важно е да се знае, че има и други варианти за доставяне на никотин, които са научно подкрепени - такива с
редуцирана експозиция на вредата - никотиновите изпарители, нагряването на тютюн
и други негорими бездимни варианти. Нито един вариант за доставяне на никотин не е безвреден, дори терапиите за отказ от пушенето. Това е причината алтернативните способи да не получават бързо и масово признание. Но според науката намаленото излагане на вредни вещества води до намалена вреда. Това знание трябва да бъде подкрепено от държавата и политиците, чиято цел трябва да е изкореняване на тютюнопушенето.
- Прекомерната употреба на дигитални устройства е най-новият вреден навик. Кои са най-опасните ефекти от дигиталното пристрастяване?
- Дигиталните зависимости крият много негативни последици. Прекомерното стоене пред екраните и електронните устройства се съчетава с рисковете от заседналия начин на живот и затлъстяването и води до същите хронични заболявания плюс психични разстройства, социална изолация, влошаване на зрението, хронична умора и стрес и още куп проблеми, особено за децата. Дигитализацията и технологиите са много полезни - лесен и бърз достъп до информация, до услуги, гъвкавост при пазаруване, банкиране, възможности за образование и т.н., но прекомерната употреба напредва с невиждана скорост и сила. Ако не се вземат прагматични подходи за намаляване на екранното време, негативните последствия ще се превърнат в непобедима пандемия. Затова препоръчваме да се включат разработчиците на игри, родители, учители, педиатри.
- Колко време екипът ви работи по доклада и към кои институции ще се обърнете?
- Изготвянето отне половин година, но идейният проект се зароди още когато стряскащата COVID статистика за смъртността у нас ни шокира. Пандемията вероятно е победена, но скритите пандемии ни съпътстват и изискват спешни мерки. Екипът ни пое по нелеката пътека да провокира интереса на здравни експерти, медии, индустрии, бизнес и политици за промяна на начина на мислене и поведение, както и за изготвяне на национални стратегии за повишаване на здравната култура на обществото. Смятаме, че тази инициатива е честна, смислена и смела. Тя е отворена към нови идеи и предложения.
Анонсирахме доклада на 14.10.2022 г. - деня, в който в България се проведе годишната среща на директорите на университетите по обществено здраве в Европа. На нея министърът на здравеопазването д-р Асен Меджидиев каза: “Чрез контрол над тютюнопушенето, намаляване употребата на алкохол и нездравословни храни, както и осведоменост за начините за редукция на риска ще се спасят много животи и ще се акумулират средства в здравната система за медиците и пациентите.” Нашата цел е да обясним рисковите фактори и да начертаем устойчиви стратегии за намаляване на вредата им. Необходима е синергия между лекари и експерти и между различни сектори и индустрии извън здравната система за тяхното постигане. Затова вярваме, че нашият доклад е важна крачка в правилната посока.