Талантливият господин Рашидов и омразата
Дарява пари и свои творби, подкрепя сираци, готов е да се извини, ако сбърка, влюбен в д-р Снежа - това е новият председател, който вече преподаде първи уроци на депутатите
“Омразата е път за никъде и ражда само омраза”.
За това заглавие на своето интервю в “24 часа” Вежди Рашидов силно настоя в понеделник, когато влезе в парламента като най-възрастния депутат - на 14 декември навършва 71 години. Без да подозира как животът му ще се промени в петък, когато ще излезе от тази сграда като първия човек в държавата след почти три позорни дни за българската политика.
48-ото народно събрание намери само един признак, който да обедини поне част от настръхналите партии - да изберат скулптора Вежди Рашидов като най-възрастния, най-консенсусния, най-диалогичния, най... Което идва да покаже, че това да си талантлив, винаги има значение.
Никога в живота си не съм слагал нищо пред името си и никакви звания. Аз съм прям, но не конфликтен. Идвам от едно сиропиталище в село Студен кладенец. Завършил съм Художествената гимназия и Националната художествена академия с отличен. 11 години съм преподавал в академията. Когато говорим за критерии, да си кажем и биографията. Академик съм в две държави, от Франция до Москва, член-кореспондент съм, два пъти съм обсъждан за академик, но отказах, защото и там се получи едно говорене. Почетен професор съм, доктор хонорис кауза. Помните навремето Дечко Узунов, водят го на изложба в Париж на Пикасо, стигат с бай Марин и го представят. Това е големият български художник, професор, академик и т.н. Пикасо вдига ръка и казва – приятно ми е, Пикасо. От доброто име, което има човек, няма по-добро!
Отказах трети мандат, разболях се, тежка болест имах, отказах и миналия парламент, защото винаги съм напускал удоволствието преди то да ме напуска.
Това е речта, с която в четвъртък отказа председателския пост и бе аплодиран от всички депутати. Дори от тези, които бяха против него. Разплака непознати, но най-вече съпругата си - лекарката от “Пирогов” д-р Снежана Бахарова.
С което показа, че това, което говориш, винаги има значение. И е важно в думите да има смисъл. В петък, когато бе буквално принуден да приеме поста, художникът емоционално сподели, че в тази сграда вероятно ще е и неговият гроб.
Разказа, че му се обадил Стоичков от Америка, за да го моли да приеме поста.
Вежди е от тези, които си позволяват да кажат това, което мислят, без да се притесняват от партийна критика. Така преди откриването на парламента се възмути от дебата дали да се кани руската посланичка в първия ден (и добре че не дойде), въпреки че партията му ГЕРБ бе на позиция, че Митрофанова няма място на балкона при депутатите. Минути след като Вежди бе аплодиран като председател, Бойко Борисов написа във фейсбук: “Пръв сред равни - той така живее и така ще работи”.
Рашидов е пример за самоизградил се човек
Израсъл е в дом за сираци след смъртта на майка му, певицата Кадрие Латифова. Тя загива, когато Вежди е едва на 11 г. Автомобила тогава управлява по-големият му брат.
“Майка умря в ръцете ми... Брат ми живя живота си с чувство за вина, че е убил майка ни”, разказва години по-късно скулпторът.
Миналата година самият попада в катастрофа на столичен булевард и непознато момиче от колата, с която се сблъсква, му помага да излезе от обърналата се по капак кола. Главата му е в кръв, но първото, което прави, е да говори със своята спасителка, която има рожден ден, и да обещае да ѝ помогне, ако няма застраховка. После е откаран в “Пирогов”.
През годините животът му никак не е лек. Първия път, когато кандидатства в Художествената гимназия в София, не го приемат. Баща му го записва в техникума по минна електромеханика в Мадан, където учи година. На следващата взема пари от джоба на баща си и бяга в столицата, за да кандидатства отново в Художествената. Спи на гарата. Този път го приемат. А години по-късно като студент в Художествената академия става първи по успех за скулптура и втори за илюстрации.
За да си изкара пари в ученическите, но и в студентските години, чиракува в ателиетата на професори, където се учи и на занаят.
Летата работи в рудниците на Мадан. За да припечели, е бил и общ работник на Гара Искър,
разтоварвал е вагони на Сточна гара.
Рашидов става известен скулптор благодарение на таланта си. Той няма влиятелни роднини и не прави партизански паметници. Ако някой му е помогнал, то е бившият първи секретар на БКП в Кърджали Георги Петров, който забелязва талантливото сираче и му съдейства да продължи да се образова в областта на пластичните изкуства.
Рашидов се утвърждава през 70-те години в България главно чрез кавалетни работи и така пробива сред организираната група паметникаджии, които тогава доминират в българската скулптура. Те се стремят да не допускат други в бизнеса с паметници и такива млади, бедни сираци като Рашидов имат шанс именно с талантливо направени малки формати.
Постепенно добива международна известност и печели стипендия да работи в парижкия Илдезар (Острова на изкуствата), малкото островче на Сена, вдясно от “Парижката Света Богородица”, където има много ателиета. Годината е 1985-а, а у нас тъкмо е започнал възродителният процес. Затова и от МВР не искат да го пуснат.
Успява да замине благодарение на тогавашния зам.-шеф на Държавния съвет Георги Джагаров, който гарантира за него. Позволяват му да прекара там 2 месеца, но той не се връща, когато изтичат. През следващата година и половина заживява в Париж. После успява да се върне в България с помощта на посолството.
До днес Рашидов има над 50 самостоятелни и групови изложби. Носител е на десетки награди, сред които и орден “Александър Невски” I степен на Руската федерация, на ордените на заслугите на Украйна и Турция - I степен, на орден “Стара планина I степен” и орден “Кирил и Методий”. Негово дело са статуетките за призовете “Сирак Скитник” на БНР, “Златна роза” на фестивала на българския филм във Варна, “Полицай на годината” на МВР.
Времето, прекарано в сиропиталището, явно оставя ярка следа у Рашидов и той никога не го забравя. Затова през годините, докато то съществува,
изпраща храна, дрехи и обувки за децата, учредява и стипендии за даровитите сред тях
Безвъзмездно построи и 18 метра паметник, посветен на загиналите в река Лим деца.
През 1988 г. дари 60 хил. лв. за пострадалите от земетресението в Армения, за което страната му е признателна и до днес.
През годините е помогнал и на редица хора, за да се излекуват от тежки болести. Като министър издейства от държавата 11 хил. долара, за да може легендарният китарист на “Щурците” Пепи Гюзелев да замине на лечение в САЩ.
Самият Вежди се разболява след 2 мандата като министър на културата. Диагнозата му е рак на гърлото. Опериран е успешно в Германия през 2015 г. Това е и причината да откаже алкохола и пушенето. А днес да каже:
Ние всички имаме недостатъци - аз много. Виждам, че един човек с образа си го направих милионер - като Слави Трифонов. Играе ме, аз от 8 г. не пуша, но пурата ми е в ръцете. Играе ме с уискито в ръката. Въпреки че пиех водка...
Рашидов не очакваше да се окаже приемлива за парламента фигура. С типичната за него искреност признава, че му се е щяло да се отдаде на внуците си.
Освен с прямотата му, хората го познават и като човек, който е готов да се извини винаги, когато прецени, че е сгрешил.
Доказа го още веднъж и от най-високата трибуна в държавата, като помоли за извинение лидера на БСП Корнелия Нинова, с която са имали множество спречквания през годините. И искрено съжали, че се е държал така “с една дама”.
Рашидов изглежда обаче е фигурата, която липсваше на последните парламенти. Защото освен да обедини и смири враждуващите помежду си депутати, той притежава чувство за дълг, уважава колегите си. И опита да им предаде и няколко урока:
Намалете перченето. Не ви помага. Намалете липсата на разум, а влагайте повече работа.
Стойте близо до хората.
Не сатанизирайте една или друга група. Или както с ДПС чувам да казват: “Ние с тях няма това”. И те са българска партия, колеги. Не обиждайте българските граждани от турски произход! Не го правете никога! Те са добри хора!
Да се спре с омразата, Рашидов призова и в интервю през страниците на “24 часа” само два дни преди да се качи на най-високата трибуна в държавата.
Омразата ражда само омраза, предупреди той. Подкрепата на същата жълтопаветна овчедушна омраза на едни млади хора, някои от които и до днес не знаят цената нито на парното, нито на тока, нито на хляба, като всичко това още лежи на гърба на техните родители. Това не може да бъде политика или път нанякъде. Такъв път е наникъде.