Изходът за шеф на НС - “приемане чрез взаимно ограничаване”
Безпрецедентният случай в историята на българската демокрация парламентът да не може да избере нито един от четиримата номинирани от партиите за председател на 48-ото НС доведе до криза. Днес се появи идеята за ротационно председателство.
Попитахме социолога Геновева Петрова от “Алфа рисърч”:
1. Конституцията ли е дефектна, за да се стигне до днешната криза с избора на председател на 48-ото НС?
2. Какъв е изходът от кризата?
1. Факт е, че действащата към момента конституция има своите слаби места, но вината за блокирания избор на председател на 48-ото НС не може да бъде търсена в нея. Коренът на проблема не е юридически, а политически.
Ситуацията е пряка отговорност на получилите парламентарно представителство 7 партии и е резултат от две техни съществени провинения.
Първо, че загърбиха даващата устойчивост ценностна основа на политическия дебат (а тя е в класическото противопоставяне ляво – дясно) и позволиха той да се трансформира в настървен и ожесточен “бой” по конюнктурни и често персонализирани въпроси. Това радикализира и партиите, и избирателите им, а резултатът е разлагане на политическата система и разпадане на социалната тъкан. Обществото и неговите политически представители се фрагментаризират в отчуждени и враждебно настроени помежду си “агитки”.
Второ, че продължават да призовават към консенсус (който очевидно е непостижим, тъй като всички тези партии декларират непримиримост помежду си), а не се обърнат към единствения възможен изход, състоящ се в “приемане чрез взаимно ограничаване”. Такова приемане се е случвало в предишни Народни събрания, а и в редица други демократични страни. То често е неохотно, но все пак е по-добро от действителен конфликт, каквато е алтернативата, проличала в първия ден на 48-то НС.
Без такова приемане няма парламентаризъм и се открива писта за по-значими трансформации на политическата система към своеобразна президентска власт.
В конкретния случай на България не само предстои да бъде дълго управлявана от назначени от президента служебни правителства, но става напълно реалистична и перспективата да няма работещ парламент.
2. В краткосрочен план за блокирания избор на председател на НС вероятно ще се потърси изход в някои възможни юридически или процедурни механизми - чрез игра с кворума, чрез тълкуване на юридически разпоредби или други подобни подходи. Дори и да се намери такъв изход в рамките на следващите дни обаче, той едва ли ще реши кризата по същество. Защото следва предизвикателството за сформиране на парламентарно мнозинство и излъчване на редовно правителство. А всички действия на партиите до момента навеждат на мисълта, че този процес ще се развие по познатия от последните три парламента сценарий.