Кристиян Шкварек: Страхът от съдбата на ИТН може да форсира партиите за кабинет
Трябва да се помогне на икономиката - така ще спре обедняването на хората, каза още историкът и политически анализатор
Реториката и заявките на ПП са коренно различни от тези на ДБ, нищо, че ги слагаме в един кюп
Днес е тържественото откриване на 48-ото народно събрание. По този повод сблъскахме мненията на двама анализатори - левият политолог и преподавател в СУ Страхил Делийски и десният политически анализатор и историк Кристиян Шкварек, понастоящем лидер на Младежкия консервативен клуб. Зададохме на двамата идентични въпроси какво да очакваме от новия парламент, какви политики са нужни за предстоящата тежка зима и какви рискове крие нов предсрочен парламентарен вот през пролетта.
- Днес тръгва новият 48-и парламент. Кои са допирните точки между партиите в него, за да роди редовен кабинет?
- Единствената потенциална обща гледна точка, която може да събере партиите в някакво правителство, ако ще да е кратко програмно или средносрочно редовно, е страхът от избирателя и това, което той направи с ИТН, когато не сформираха кабинет. Когато ИТН спечелиха юлските избори и взеха мандата, направи всичко възможно да няма кабинет и 2-3 месеца по-късно избирателят ги наказа жестоко - получиха над два пъти по-малко резултат. А тези, които бяха диалогични и се опитаха да направят всичко тогава, за да има кабинет, бяха наградени от избирателя. Ако политиците са си взели поука от тази година и половина политическа криза, тя би трябвало да е точно това - заради желанието им да създадат кабинет и да бъдат диалогични често пъти получават съответната оценка пред урните.
- “Демократична България” се закани още в първия работен ден на парламента да внесе предложение България да окаже военна помощ на Украйна. Ще се окаже ли то първата крачка към сближаваме между ГЕРБ, ДПС, ДБ и ПП, които имат сходни позиции по въпроса?
- Не съм сигурен и дълбоко се съмнявам, че изобщо въпросът с евро-атлантизма и геополитическата ориентация на страната искрено вълнува политиците в България. Това го изказват външно и декларативно, а вътрешно имат други съображения с кого да се коалират и с кого - не. Първото е ефектът, който ще има това пред урните за техния електорат. Партиите ще се коалират с тези, с които това най-малко би им навредило електорално. И обратно - не биха се коалирали с онези, които ще им донесат електорална щета. Мисля, че и Христо Иванов, и Кирил Петков, и Асен Василев, и Бойко Борисов вътрешно много по-малко се интересуват от геополитическата ориентация на страната, отколкото политическото оцеляване на собствените им партии.
- Чака ни обедняване на домакинствата, показаха данни от международно проучване. Според вас какви мерки трябва да се предприемат - леви или десни? И какви очаквате да вземе новият 48-и парламент в този състав?
- Първо: не просто очакваме обедняване на домакинствата. То реално вече е факт по всякакви статистически извадки. Заради инфлацията доходите в страната нараснаха значително по-малко през последната година, а още по-малко от основните продукти, където скокът на цените е двоен и троен. Българските домакинства и пенсионери обедняха жестоко през последната една година за първи път от много години насам.
Второ: хора като Асен Василев видяха потенциала в лявото говорене и създаването на лява партия. Реториката, заявките и заявената идентичност на ПП са коренно различни от тези на ДБ, нищо че ги слагаме в един кюп. Докато ДБ продължава да упорства и да твърди, че е дясна формация, то в ПП отдавна беше възприето изобщо да не се върви в такава насока, тъй като очевидно нямат партия като ДСБ, която да им тежи на съвестта и заради която да се наричат десни. От ПП ясно беше заявено, че са новата голяма център-ляво партия на България. Това е опит да се яхне обедняването и социалните въпроси, които касаят страната, колкото и иронично да са отговорни за част от тези проблеми. За да се решат обаче, аз продължавам да твърдя, че е нужна дясна икономическа и фискална политика, колкото и профсъюзите и социалните активисти да твърдят обратното - че трябва да се харчи, за да се помогне на хората.
Ако се помогне на хората директно през бюджета - ще се влоши финансовото състояние на страната и следователно - ще се влоши икономиката. И обратното - ако помогнеш на финансовото състояние на страната, то ще помогне на икономиката, а тя - на хората.
Контраинтуитивно е, но в дясната икономическа мисъл нещата стоят по този начин. Вече доста години България, поддържайки много сериозен фискален консерватизъм и дисциплина, помагаше на икономиката да расте и затова хората не обедняваха. Смятам, че много партии ще се изкушат от идеята за бърз електорален дивидент, като предложат на хората да им хвърлят големи харчове, дори това да влоши допълнително икономиката.
- Каква ще е ролята на президента Радев в тази ситуация?
- Радев вече няма какво друго да направи. Други полезни конституционни ходове освен даване на мандати няма. Единственият му избор е на кого да даде третия мандат. Друга по-съществена роля няма как да изиграе.
- Често ни плашат с предстоящата тежка зима. Дали на партиите в парламента не им е по-изгодно да управлява служебен кабинет, за да не понесат електорални щети?
- Ако човек не следи какво се случва, може да констатира, че за тях електорално е най-добре да прехвърлят топката на президента, за да не понесат щетите от тежката зима. Добре, но масовият избирател не следи ли какво се случва и колко от партиите са желаещи или нежелаещи да изпълнят своята конституционна отговорност? Сформирането на кабинет не е някаква прищявка, която партиите могат да прехвърлят на когото си решат. Това е конституционна отговорност, защото по конституция те управляват, а не президентът.
- През 2021 г. в промеждутъците между трите избори се родиха две нови партии - “Има такъв народ” и “Продължаваме промяната”. Очаквате ли нов играч на терена, който да привлече гласовете на обедняващите, а вероятно и олевяващите в кризите, ако се случи пак да тръгнем към нови избори?
- Според мен отново в президентството има такава идея да се създава проект. Очаквам нещо начело с хора като Пеканов около него, тъй като президентът показа, че използва служебните кабинети освен за всичко друго, но и за създаване и налагане на нови политически образи. И че това е замислено по този начин, а не се случва случайно. Търсят се, намират се и се избират определени лица от президентството за налагане през позициите на служебните министри с цел упражняване на власт и запълване на политически вакуум.
- Какво биха променили евентуални нови предсрочни парламентарни избори напролет?
- Бихме видели кой е наказан от отказа му да изпълни конституционното му задължение да сформира власт в страната и кой ще е награден. На мен ще ми е интересно да видя този отговор, макар да смятам, че липсата на стабилно управление е вредно за държавата. Това създава тежка поредица щети за държавата, които са невидими - те са под повърхността. Най-малкото създава голяма несигурност в инвеститорите и в бизнеса, които не са сигурни какво ще стане.
CV
Кристиян Шкварек завършва бакалавър “История” в Ковънтри, Англия и магистратура по “Европеистика и политика” в Католическия университет в Льовен, Белгия
Завръща се в България и става политически анализатор, автор на статии в редица издания
От 2019 г. е представител на Групата на европейските консерватори и реформисти в България
От 2020 г. е председател на Младежкия консервативен клуб