Страхил Делийски: Ново мнозинство в НС? Да не е в интерес само на 2,5% от българите!
Според левия експерт една евро-атлантическа коалиция трябва да харчи повече от БВП, отколкото досега
Интересите на спонсорите на партиите съвпадат - защо да няма кабинет
Днес е тържественото откриване на 48-ото народно събрание. По този повод сблъскахме мненията на двама анализатори - левият политолог и преподавател в СУ Страхил Делийски и десният политически анализатор и историк Кристиян Шкварек, понастоящем лидер на Младежкия консервативен клуб. Зададохме на двамата идентични въпроси какво да очакваме от новия парламент, какви политики са нужни за предстоящата тежка зима и какви рискове крие нов предсрочен парламентарен вот през пролетта.
- Днес тръгва новият 48-и парламент. Кои са допирните точки между партиите в него, за да роди редовен кабинет?
- Ако се вгледаме по-внимателно в програмите на партиите, особено във финансовата и икономическата сфера, ще видим, че има много допирни точки и по отношение на данъчната система, и по отношение на ролята на държавата. Традиционно почти всички партии в българския парламент споделят идеята за повече от дясна икономическа политика. Мисля си даже, че имаме свръхпредставителство на интересите на едрия бизнес и банките в Народното събрание, докато интересите на огромното мнозинство българи там не са представени.
Можем да наречем допирните точки в ключови политически представи и идеи “повече от същото”.
И да добавим още една допирна точка - интересите на спонсорите на отделните партии и проекти, на големите инвеститори и пари в политиката. Техният интерес е, първо, да има бюджет и второ - да се отпушат парите от Европа. Това са двата ресурса, чрез които се връщат инвестициите в политиката. Има ги и лостовете, т.е. политическите субекти, които да представят тези интереси. Така че защо да няма редовен кабинет.
- “Демократична България” се закани още в първия работен ден на парламента да внесе предложение България да окаже военна помощ на Украйна. Ще се окаже ли то първата крачка към сближаваме между ГЕРБ, ДПС, ДБ и ПП, които имат сходни позиции по въпроса?
- Тук сме в хипотезата на правителство с етикет “евро-атлантическо”, която все още не е изключена въпреки различията. Ако се движим в нея, следващото предложение след гласуването на военна помощ за Украйна трябва да е за промяна на данъчната система. Идеята е тя да бъде европейска, а не руска и изключително близка до Путин, каквато е в момента. Ако бъдещата управляваща коалиция е проевропейска, трябва да наложи и европейското разбиране за това какъв дял от БВП харчи държавата. Защото в момента България харчи 10% по-малко от БВП в сравнение със средното за Европа. Ако това не стане, тази коалиция няма да бъде евро-атлантическа, а само коалиция, която развява антируско знаме. Между едното и другото обаче има голяма разлика.
- Чака ни обедняване на домакинствата, показаха данни от международно проучване. Според вас какви мерки трябва да се предприемат - леви или десни? И какви очаквате да вземе новият 48-и парламент в този състав?
- Най напред - едно уточнение: обедняването, разслояването и неравенството върви не отсега. Ние бяхме в процес на обедняване много преди кризите, които ни връхлетяха. Казвам го неслучайно, защото тук не става въпрос за нещо необичайно, а за тенденция. Бях на конференция, на която бяха цитирани данни от десетата вълна от периода юни-септември 2021 г. на Европейското социално изследване. Според него за малко над 90% от респондентите ролята на демократичните управления е да пазят гражданите от опасностите на бедността, но пък малко над 80% не виждат това да се случва в България. Почти същите са цифрите за убедените, че демократичните правителства трябва да намаляват социално-икономическото неравенство.
Отговорите и на двата въпроса показват, че огромното мнозинство в България разбира демокрацията през способността да се влияе върху процесите на бедност и социално разслоение. 78,5% от попитаните обаче смятат, че политическата ни система не позволява на хората да влияят върху политиката. Или с други думи - че настоящата ни политическа система не се преживява като демократична, което е много опасно. И още - тя не се преживява като демократична именно поради неспособностт ѝ да се справи с бедността и неравенството. Защото, когато има огромна бедност и неравенства, няма демокрация.
Концентрацията на богатство е концентрация на власт, но обикновените хора нямат абсолютно никакъв достъп до политика, което е ужасяващо. Те си дават сметка, че държавата е представител на малцинство - например само 2,5% от попитаните си представят, че демократичното правителство не трябва да се занимава с бедност и неравенство. Вероятно в тази група попадат тъкмо управляващите в последните 20 г. Тъкмо това предопределя отговора на въпроса какво ще прави кабинет, излъчен от следващо мнозинство. Защото, ако то представлява само тези 2,5%, ще се правят политики само в интерес на тези 2,5%.
Големият политически въпрос е как ще бъде разпределен приносът на всеки един от нас, за да се справим с общите предизвикателства, защото е ясно, че ще бъде тежко. Дали приносът за спасението на всички ще бъде поет от онези, които нямат, или този път приносът ще бъде разпределен към онези, които имат доста повече от всички останали. От разбирането за това как ще бъде разпределен приносът, ще зависи и с каква подкрепа ще се ползва следващото мнозинство или следващият кабинет.
- Каква ще е ролята на президента Радев в тази ситуацияБ
- Президентът може да има косвена роля в парламента - ще бъде използван като лицето и институцията, за да мотивира сформиране на определен тип съюзи и коалиции. Друга тема за разговор е защо се стига до тази ситуация.
Мисля си, че президентът и президентството носиха през последната година и половина достатъчно много отговорност. И Радев едва ли е особено щастлив от перспективата да носи още повече такава отговорност.
- Често ни плашат с предстоящата тежка зима. Дали на партиите в парламента не им е по-изгодно да управлява служебен кабинет, за да не понесат електорални щети?
- На лидерите на партиите това им е изгодно. Но на техните спонсори и инвеститори не им е изгодно. Както не е изгодно и на евро-атлантическите ни партньори.
- През 2021 г. в промеждутъците между трите избори се родиха две нови партии - “Има такъв народ” и “Продължаваме промяната”. Очаквате ли нов играч на терена, който да привлече гласовете на обедняващите, а вероятно и олевяващите в кризите, ако се случи пак да тръгнем към нови избори?
- Не е задължително. Те ще олевеят, ако има такъв тип политическо предложение. А когато такова не е отправено и наблюдавайки какво се случва в Италия, в Швеция например, хората в България може тотално да се откажат от политическо участие, или да потърсят електорален отдушник в радикалните десни популисти.
Освен всичко друго лява политическа алтернатива не може да се появи от нищото. Ситуация и нагласи има, но трябва и ресурс.
- Какво биха променили евентуални нови предсрочни парламентарни избори напролет?
- Най-вероятно съвсем ще делегитимират субектите на политическо представителство - партиите, проектите и прочее формации. Жалкото е, че много от партиите въобще не са партии, защото способността им да представляват някакъв широк социален интерес все повече намалява. А в такава ситуация, когато трябва да реализират мнозинства през парламента, от които да се избира управление, това ще се отрази негативно на цялата политическа система. Защото в морето от негативизъм на множеството кризи в държавата може да се родят политически чудовища.
CV
Страхил Делийски е роден през 1981 г.
Завършил е политология в СУ, бакалавър и магистър, доктор по политология
Главен асистент в катедра “Политология" в СУ. Преподава там политически комуникации и политическа антропология
Автор е на множество анализи и коментари в различни медии