След 229 опита да се каже що е “лекарска грешка” - с болния да се говори открито, но с внимание (Обзор)
БЛС поиска разширени контролни права
56% от 525-те иска на пациенти срещу болници са били отхвърлени
Министър Меджидиев настоява бланките за информирано съгласие да не са шаблонни, а детайлни
Д-р Маджаров, председател на съсловната организация, поиска ясно написани правила за добра медицинска практика
Проф. Мутафчийски предлага бюджет за покриване на неблагополучията при лечение
229 неуспешни опита в света са направени за дефиниране на “лекарската грешка” според експерта в Изпълнителната агенция “Медицински надзор” проф. Зорница Петрова.
И специалистите дори нямат консенсус как точно да наричат тези грешки - нежелано събитие, компликация, ятрогения, медицинска небрежност, непредпазливост или лоша медицинска практика.
За втори път Столичната колегия към Българския лекарски съюз направи опит да даде отговор на този дебат в обществото, след като ковид пандемията засили критиките към лекарското съсловие и провокира дори физическа разправа с медици.
В Сандански се проведе конференция “Лекарска грешка и правила за добра медицинска и клинична практика”.
525 са заведените дела у нас от пациенти срещу лекари от 2007 до 2022 г. През тези 15 години 56% са отхвърлени, а 44% са уважени. Статистиката представи адвокатът по медицинско право Мария Шаркова. Според нея
цената на “лекарската грешка” средно струва 75 500 лв., а едно дело се води над три години и половина
Родилка осъжда болница, тъй като са държали бебето и не са ѝ го дали, докато не плати 2 хил. лв. при изписването. Близки на починал пък завеждат дело за причинен стрес заради размяна на тялото на друг мъртвец при предаването му. Друго лечебно заведение е осъдено заради грубото отношение, с което лекар е съобщил диагноза на пациент с думите: “Остават ви два месеца живот”. Това са само част от примерите, които адвокат Шаркова даде от практиката си.
Лекарят да подхожда открито, но внимателно, а пациентът да е по-информиран, за да се избегнат грешки. Това е решението според близо 300 лекари, сред които министърът на здравеопазването д-р Асен Меджидиев, директори на големи болници, прокурори, адвокати, съдии и журналисти, дошли на конференцията.
Бланките за информирано съгласие, които всеки пациент подписва преди лечение в болница, да не са само шаблон, а много по-детайлни, предложи Меджидиев. Днес той е служебен министър, а иначе медик в “Пирогов” и председател на столичната колегия на Българския лекарски съюз.
Според него всеки лекар трябва да положи усилия в контакта си с пациента и да му даде избор, като обясни всички рискове. Меджидиев поиска да се дадат повече права на Етичната комисия на съсловната организация, която
да санкционира медиците, направили грешка
“Лекарският съюз трябва да може да се самоконтролира. В момента Етичната комисия само разглежда случаи, но не налага санкции, не може да регулира механизма. Когато самите ние се критикуваме и анализираме поведението си, за пациентите ще бъде много по-сигурно, убеден е служебният министър.
Освен лекарят да се отнася внимателно, но искрено с пациента, медиците се обединиха около мнението, че за добрата практика трябва да има ясно написани правила. “Изключително важно е да върнем темата за тези правилата. Нека говорим за качеството на медицинския труд и как да го повишим”, обясни Меджидиев. Вина, че досега такива не са създадени и обнародвани, пък изрази председателят на Българския лекарски съюз д-р Иван Маджаров.
“Ние сме длъжници към обществото, към лекарите,
защото не сме дали тези правила”, заяви той. Според него те ще са в полза на лекари и на пациенти.
Сигурна защита за медиците и начин пациентите да получат това, което заслужават, определи значението на правилата за добра медицинска практика началникът на Военномедицинската академия ген. Венцислав Мутафчийски. Той предложи да се осигури бюджет на болниците за покриване на неблагополучия при лечение на пациенти.
“Ние, като директори, сме изправени пред изключителни предизвикателства. Как в условията на оскъдни бюджети да се справим с тях? Един огромен проблем е, че трябва да имаме бюджет и за покриване на неблагополучия при лечение на пациенти”, обясни директорът на ВМА.
Министърът като пациент: Колега ми каза, че имам 35% шанс, отговорих, че му имам доверие
Беше събота вечер, имах преди година здравословен проблем, отидох в “Пирогов” и там лекарят ми каза: Трябва да ви оперирам спешно. 65 на 35% са шансовете, но не във ваша полза. Попитах го дали не може да ме оперира в понеделник, но той ми каза, че имам 30 минути да отида до нотариус. Обясни ми какво представлява операцията, какви са реалните рискове от нея. Предложи ми да избера кой да ме оперира, като ми предложи четирима лекари в София. Съответно казах, че му имам доверие и затова съм там. Така се подхожда към всеки един пациент”. Личната си история от позицията на пациент разказа здравният министър д-р Асен Меджидиев и направи най-въздействащото изказване сред участниците по време на конференцията.
След думите му възникна дискусия колко важно е лекарят внимателно да съобщава диагнозата.
Лекарите решиха, че трябва да има ясен протокол, който да се ползва от прокуратурата и “Медицински надзор”, по който да се разглеждат случаите на лекарска грешка.
С протокол ще се намали рискът от субективизъм при преценката за действията на медиците. Освен това той ще осигури обективност и безпристрастност на съдебномедицинските експертизи.
Според адвокатката по медицинско право Мария Петрова електронното здравеопазване, медицинското досие, адекватната експертиза и добрата комуникация между лекар и пациент биха избегнали лекарските грешки. Тя обясни, че лекарят може да сгреши превантивно, тоест не е назначил превантивен преглед, с анамнеза или с диагнозата, която поставя на пациента.