За какво могат да бъдат осъдени премиери и министри
Депутати - един лъгал, че цъфтим, друг платил на себе си - все в лична полза. Прочетете обвинителните актове от миналия век
Отдаване на апетитни обекти без търгове, изплащане на незаконни обезщетения на приближени до властта дружества, клиентелизъм, облагодетелстване от позициите си в управлението, присвояване на държавни пари. Не, не говорим за България през 21-и век, а за България в началото на миналия век.
През 1911 г. петима български министри отиват на съд за корупция, от тях двама са бивши министър-председатели. Обвинителният акт е над 700 страници, свидетелите са 591, а вещите лица 15. Обвиняеми са ген. Рачо Петров, бивш министър-председател и министър на външните работи, д-р Петър Гудев, бивш министър-председател и министър на вътрешните работи, д-р Никола Генадиев, бивш министър на търговията, ген. Михаил Савов, бивш министър на войната, и Иван Халачев, бивш министър на общите сгради, пътищата и съобщенията. Петимата са от Народнолибералната партия и са обвинени в нарушение на конституцията “чрез систематическото неспазване на законите и във вреда, причинена на държавата в лична полза”.
Обвинителният акт е структуриран в няколко части. Първата е история на обвинението “срещу бившите министри от кабинетите на Рачо Петров, Димитър Петков и Петър Гудев”. Останалите 7 са обстойно описание на факти, доказателства, таблици за разходи.
Тримата премиери, чието управление се разследва, са начело на правителства за кратко. Рачо Петров оглавява 26-ото правителство от 19 май 1903 до 4 ноември 1906 г. Димитър Петков е лидер на Народнолибералната партия и е начело на 27-ото правителство, което е на власт от 1906 до 1907. Той е баща на земеделските политици Никола Петков и Петко Д. Петков. Убит е през 1907 г. Петър Гудев е министър-председател в 29-ото правителство от 16 март 1907 до 29 януари 1908 г.
Ето абзац от глава трета на обвинителния акт, който се отнася до един заем:
На 7 декември 1906 година при внасяне на бюджета на България за 1907 година министърът на финансите Лазар Паяков е направил едно експозе за финансовото положение на държавата, в което рисува с най-оптимистични изрази благосъстоянието, консолидирането на бюджета и големите излишъци.
Той се старае да убеди народното представителство, че финансовото положение на страната е тъй добро, че даже извънредните ангажименти, за постройки на железниците за още 2-3 години, ще може да се посрещнат от бюджета.
Но още не заглъхнали отгласите от тази реч за цветущото положение на страната, Паяков изненадва народното представителство с един нов държавен заем от 145 милиона.
Оказва се, че от цялата сума страната получава само 25 милиона, а останалите 120 милиона остават на разположени на Банк дьо Пари да ги употреби за най-различни цели, неспоменати в договора, нито упоменати пред Народното събрание.
Това е част от обвинението на бившите министри ген. Михаил Савов и Никола Генадиев. За това са разследвани само те, защото други министри не са обвинени. Михаил Савов е от личностите в нашата история с много противоречива слава. От една страна, забележителен военен, а от друга, смятан за един от виновниците за Първата национална катастрофа. Обвиненията срещу петимата се десетки, простират се на 3 страници. Рачо Петров например е разследван, че е изплатил обезщетения на своето дружество, строило линията Радомир - Кюстендил - турската граница и на предприятието, направило линията Саранбей (Септември) - Пловдив - Нова Загора, както и за доставката на патрони от “Манфред Вайс”.
Иван Халачев е обвинен, че е изменил трасето на линията Девня - Добрич.
Бившият премиер Петър Гудев е разследван, че е присвоил 241 208 лв. А също и че еднолично дава на фирмата “Грове” инсталирането на централното водно отопление в двореца.
Едно от обвиненията на Никола Генадиев е, че е
дал на концесия рафиниране на петрол и производство на газени тенекета
Разследването срещу тях започва по начин, познат и днес.
На 22 февруари 1910 година няколко депутати от опозицията и “няколко от болшинството” внасят предложение, подкрепено от около стотина народни представители. С него те искат 14-ото обикновено народно събрание да назначи “изпитателна комисия” за управлението на страната през периода 5 май 1903 - 16 януари 1908 година относно “делата на някои бивши министри от кабинета на Рачо Петров, Димитър Петков и д-р Петър Гудев”.
На 25 февруари 1910 г. събранието “единодушно възприема предложението”, като решава да назначи 15-членна “изпитателна” комисия (сега депутатите я наричат временна анкетна комисия - б.р.). В нея влизат трима от опозицията и 12 от мнозинството.
Комисията “тутакси се захвана” да проучва управлението между 1903-1908 година”. На 11 ноември 1910 г. докладът е готов. Месец по-късно, на 10 декември, шуменският депутат Атанас Краев предлага министрите в доклада да бъдат дадени под съд. Народното събрание разглежда предложението на 16 декември 1910 г. По време на дебата са изслушани и бившите министри. Депутатите избират 12-членна следствена комисия, която още на 22 декември 1910-а “се захваща” със своята работа, а на 6 февруари 1911-а излиза с доклад. Три дни по-късно бившите министри са изслушани от комисията. На 13 февруари 1911 г. Народното събрание решава “да се предадат на съд за системно нарушение на законите и вреда, причинена на държавата за лична полза”. Гласуват държавен обвинител да бъде депутатът Георги Данаилов, а “другари на държавния обвинител” д-р Александър Гиргинов и Васил Милев.
С указ от 15 февруари 1911 г. съгласно
Закона за съдене
на министрите
назначена следствена комисия в състав: председател Иван Иванов, член на Върховния касационен съд, Иван Мачев, подпредседател на Пловдивския апелативен съд, и Велю Кючуков, подпредседател на Пловдивския окръжен съд. Комисията изисква книжа от различни учреждения.
Предварителното дирене засяга само онези престъпления, които са посочени в решението на Народното събрание. И днес е така. Народен представител може да бъде съден само за това, за което парламентът е дал съгласие да му се свали имунитетът.
На 27 февруари 1912 г. следствието заедно с всички преписки е предявено на разследваните. То “остава в ръцете им” повече от два месеца. Оказва се обаче, че и тогава е имало “шиканиране” (мотаене - б.р.) на процеса, защото бившият министър на търговията не се е явявал редовно пред следствената комисия за предявяване на обвиненията, заради което му дават 20-дневен срок. На 12 май 1912 г. следствената комисия приключва работа с предявяване на обвиненията. Петимата са съдени от Държавния съд. Никой не влиза в затвора точно за тези обвинения.
Обвинението на Рачо Петров, бивш премиер
Изплаща си обезщетение
за траверси
Ген. Рачо Петров е обвинен, че е изплатил обезщетение в размер на 748 500 лв. на предприятието, построило жп линията Радомир - Кюстендил - турската граница и е сключил спогодба за изплащане на обезщетение в размер на 480 000 лв. на предприемачите братя Иванови, доставили траверси.
Още през 1897 г. парламентът възлага на дружество “Петров, Джумалиев и Сие”, в което влиза самият Рачо Петров, изграждането на линията на стойност 12 475 000 лева. То обаче не успява да изпълни задълженията си, поради което правителството решава да спре изграждането на линията. Дружеството трябва да направи само отсечката Радомир - Кюстендил. Между съдружниците започва спор, защото Петров е склонен да приеме офертата на правителството, а другите - не. Заради скандалите дейността е прекратена, но Петров не се предава. Той изпраща протест до правителството, защото според него договорът за жп линията бил нарушен от тях.
“Прекратяването на дружеството протака въпроса до там, че правителството се видя принудено да внесе въпроса на заседание на Министерския съвет на 23 януари 1901 г., когато се реши това предприятие да не изгражда линията.” Държавата изплаща на дружеството 748 500 лева.
Междувременно “на сцената” се появяват подприемачите (подизпълнителите) братя Иванови, които доставят траверси на дружеството. Когато то изпада в ликвидация и не може да изгради линията, строителният отдел в Министерството на общите сгради започва да проучва колко траверси ще останат за Българските държавни железници. Установява, че “част от тях са изложени на развала” и независимо “какъв край ще вземе въпросът за постройката на линията”, държавата желае да ги вземе. Дружеството е предупредено, че ако не продаде траверсите, “ще гният за негова сметка”. Трима от съдружниците, включително Рачо Петров, отказват повече разговори с държавата, а други петима приемат. Между дружеството и братя Иванови започват дела. През 1903 г. Рачо Петров обаче става министър-председател. Министерският съвет одобрява спогодба между дружеството и държавата. Изплатено е ново обезщетение от 480 000 лева.
“Правителството на Петров решава да даде една печалба на дружеството и за да може да прикрие своята постъпка, поне външно, то я нарича с широкото понятие обезщетение”, пише в обвинителния акт. В него е пресметнато, че през 1904 г. една траверса струва 4 лева и 33 стотинки, а по спогодбата са платени 6 лева и 91 стотинки за доставена, а за недоставена - 6 лева и 10 стотинки. “Явна е щетата, която се нанася на държавното съкровище, само и само да се избави дружеството от материалната отговорност, която му е предстояла”, се казва в обвинителния акт.
Обвинението на Петър Гудев, бивш премиер
278 000 лв. вместо в
полицията отиват
в “частната му кисия”
След смъртта на Димитър Петков управлението е поверено на Петър Гудев - председател на 13-ото обикновено народно събрание. “Пое управлението на 5 март 1907 г. и покрай многото мъчнотии, които предстояха заради кризата, в която управляващата партия беше докарала страната, имаше да се разправи със задачи и в своето министерство - отпускане на 300 000 лв. на полицията за безопасността в България”, се посочва в обвинителния акт. Гудев е и вътрешен министър.
С кризата управлението на новия министър-председател не можа да се справи. Тя надмина неговата морална сила и политическа мъдрост, пишат авторите на обвинителния акт. Те проявяват и известна ирония, защото, що се отнася до дейността на Гудев като човека, който управлява фондовете и кредита от 300 000 лв., е показал повече изкуство, на което ще се спрем в следващите редове. От обвинителния акт става ясно, че е “отклонявал средства на държавата към своята частна кисия и частни нужди”. Според държавния бюджет от 1907-а на министъра се отпускат 155 000 лв. за безотчетния фонд. Парите трябвало да отидат за безопасността в страната. Със заповед от януари, подписана от Димитър Петков, “на министъра са отпуснати за разни държавни нужди 37 500 лева”. По същия начин на 4 април 1907 г. на “г-н министъра се отпускат лично за държавни нужди през второто тримесечие 37 500 лв.” На заповедта е написано с червено мастило “бърза”. Министърът има “държавни нужди” през третото и четвъртото тримесечие, когато получава по още 37 500 лв. И така 112 500 лв. Парите отиват в личната му сметка. Там попадат и 153 200 лв. от кредит за македонските бежанци. Пред следствената комисия той не отрича, но обяснява, че така е “можел по-добре да върши деликатната служба в странство”, защото към чиновниците в народната банка нямал доверие, защото “били партизани”. “По-сетне отстъпва и открито признава, че с парите е купувал акции, облигации и си е правил къща.
Обвинението на ген. Михаил Савов, военен министър
Сключва договор за патрони с фабрика за консерви след ходатайство на депутат
Тъй като е имало “недоимък” на патрони в неприкосновения запас през 1903 г., Министерството на войната “почувствало нужда” от доставката им. Затова на министъра на войната ген. Михаил Савов са отпуснати първо 400 000 лева, а после няколко милиона. След като получава парите, той вика “да дойдат с първия трен” представителите на фирмите “Келер” и “Рот”. “Дали е имало преговори с тези фирми, това нигде се не вижда”, пише в обвинителния акт. Добри Петков, който е полковник и депутат от Народнолибералната партия ,ходатайства за фирмата “Манфлед Вайс” от Будапеща, за да даде и тя оферта. Инспекторът на артилерията предупреждава министъра, че тази фабрика “не е сериозна, защото е за консерви и подвижни фурни, а патронният ѝ отдел е слаб и нов”. Ген. Савов обаче нарежда и тя да бъде поканена. Следват няколко неуспешни търга и кореспонденция между фабриката и министъра. В крайна сметка той възлага на фабриката да достави 13 милиона патрони за 5 седмици. От “Манфред Вайс” искат да влязат в споразумение и с други дружества, защото за тях тази доставка е непосилна.
Военният министър си е служил при тази, а и при други доставки с една колкото своеобразна, толкова и нецелесъобразна практика, щом има нужда от доставка, да вика в София с първия трен самите фабриканти, посочва обвинителният акт.
Обвинението на д-р Никола Генадиев
Нарушава търг за наш павилион
на изложението в
Лиеж за по-бързо
През 1905 г. било решено България да участва на изложението в Лиеж, като представи продукти в свой павилион, изграден в български стил. Обявен е и конкурс сред архитекти. От дипломатическата мисия на страната ни в Париж пишат, че главният архитект на изложението предлага безвъзмездно да ръководи изграждането на постройката и настоява да се направи план по-скоро, за да не се закъснява с монтирането му.
В България обаче решават павилионът да се изгради тук с наши материали и работници и да се пренесе в Лиеж, а след края на изложението да се върне. Решило се да има търг за изграждането му. Първият се провалил, организирал се втори, на който имало 6 оферти. Изборът на комисията пада върху Иван Бруха, а предприемачите братя Иванови са класирани втори, защото предлагали по-дълъг срок. Протоколът е представен на министър Генадиев, който обаче решава, че павилионът ще се изгражда от вторите в търга, като им нарежда да намалят срока с 10 дни. Победителят Бруха научава и пише писмо:
“Молим ви г-н министре, да разрешите да се възложи доставката върху нас, като се задължаваме да извършим работата в 45 дни и ви уверяваме, че ще направим и по-хубава работа.” (Запазен е автентичният изказ - б.р.) Министърът обаче не обръща внимание на молбата и възлага изграждането на павилиона на братята в Белово. С това си действие той е нарушил закона за публичните търгове, пише в обвинителния акт.
При следствието министърът се опитва да се измъкне, като казва, че не би могъл да облагодетелства братя Иванови, защото те били негови политически неприятели, а “дори едного от тях” подозирал в убийството на Стефан Стамболов.
Обвинението на Иван Халачев:
Взема подкуп,
за да узакони железария
на “Пиротска”
Търговецът Рафаел Леви построил триетажна сграда на ул. “Пиротска”, по онова време строителната част на София. Получава разрешение за къща и склад, но вместо това внася машини за железарска работилница. С намесата на полицията тя е затворена.
Познат го свързва с депутат. Срещат се в хотел “Континентал”.
Каза ми, че ако иска да се свърши работата, трябва да дам 20 000 лева, взех да плача. Той омекна и попита колко мога да дам. Каза ми, че тези пари не са само за него, а ще има и за големеца, разказва Леви. Той дава 5000 лева. След това проблемът му получава обрат. Министърът нарежда да се разреши железарията, въпреки че това било в нарушение на закона.