103-годишната Евдокия от Варна пише стихове и мечтае за по-достойна България
Кралица Елизабет изпраща картичка за 100-годишния юбилей на дълголетницата
Най-възрастната варненка Евдокия Чочева празнува на 29 септември 103-ия си рожден ден. От различни краища на света я поздравиха нейните син и дъщеря, шестимата ѝ внуци и петимата правнуци.
“Пожелавам си да съм с акъла си”, отсича скромно столетницата.
Нейната внучка Лира Константинова поръчва специална фотосесия за любимата си баба, разказва с много любов за невероятната ѝ личност и пример за подражание, който оставя след себе си.
“Възхищавам ѝ се за толкова много неща, за нея най-висшата ценност е образованието и знанието. Чете постоянно, неуморно, вече ѝ трябва помощ, но не се отказва. Когато съм до нея усещам заразяващата ѝ доброта и оптимизъм”, споделя Лира.
Родената през далечната 1919 г. във Варна, Евдокия е работила като учителка, библиотекарка, машинописка. Обича да борави със словото, публикувала е очерци в местни вестници. Когато дойде музата, пише стихове, а за да пази паметта си свежа, продължава да учи стихотворения наизуст, доставя ѝ удоволствие да ги рецитира.
Елегантна, спокойна и винаги усмихната, мъдра и вдъхновяваща, така я описват нейните близки.
Евдокия е срещала няколко пъти любовта, имала е трима съпрузи, за всеки от тях пази светли спомени. Първият е поет, вторият – участвал в Испанската гражданска война, а с третия – Иван Чочев, са били съученици. Има син и дъщеря, шестима внуци и петима правнуци, които живеят в Швейцария, Канада и Великобритания.
“Баба ми по майчина линия живя до 107 г. Майка ми си отиде много млада – на 72 г. Живели в Северна Добруджа, когато им заповядали за 48 часа да се пренесат в Южна Добруджа. Оставили добитък, всичко – с две глави лук и самун хляб на една каруцата пристигнали в Добрич. Живяла съм на много места. Но съм родена във Варна и тук искам да умра”, разказва дълголетницата.
Евдокия залага на постните манджи, има ритуал - пие по едно кафе в 16 ч. с две обикновени бисквити. От 12 г. е записана в социалния патронаж, откъдето ѝ носят храна. Веднъж седмично я преглежда медицинска сестра, докато тя мери кръвното, Евдокия рецитира стихове. Не остава сама, съседи и приятели винаги са около нея.
Нейната сестра Недялка Цанева е била една от двете първи говорителки след създаването на Радио Варна през 1934 г., затова Евдокия обича да слуша радио, предимно музика, в неделя от 8 до 11 ч. И новините, за войната в Украйна, за която се възмущава. Най-много цени доверието, не се чувства самотна, разхожда се до балкона и като види синьото небе и пухкавите облаци - това ѝ стига.
Каква е тайната на дълголетието ли? Ами много просто - не говори за болести! Никога!
“Преди, когато още ходех на разходка и седнех на някоя пейка да си почина, ако на съседната хората започнат да говорят за болести, моментално ставам. За болести не говоря!”, категорична е възрастната дама.
Лошото на старостта е загубата на приятелите около теб. Дълго приятелство я свързва с друг варненски столетник, но вече покойник - Димитър Спасов. Дружбата ѝм, с големи прекъсвания, датира още от детството, живеели наблизо, запознали се покрай домашно по математика, за което той ѝ помогнал. Преди година верният другар починал на 105 г.
“Много ми е мъчно за внуците ми, но в чужбина намират нещо, което искат най-много, но тук е невъзможно - достоен живот! Професионална реализация и достойно заплащане. За съжаление България се превърна в най - бедната страна в Европа. Позорно е символичното повишаване на пенсиите. Мечтая за достойна България”, разкрива столетницата.
Знам, че не може да се сравнява със социализма, но изпитвам носталгия по времената, когато достъпът до здравеопазване беше на ниво, имаше почивните станции, евтините лекарства, безплатните прегледи. При демокрацията два милиона българи напуснаха страната ни.
Евдокия разказва, че винаги е обичала да ходи на козметик и на фризьор, да си поръчва тоалети на нейна позната шивачка. Винаги гледа да не прекалява с храната, за да запази добри здраве и стройна фигура.
“Стараела съм се през целия си живот да виждам красотата около себе си, добрината. Смятам, че човек трябва да бъде преди всичко честен, да не лъже, да не мами хората, да не краде. Също трябва да уважаваме другите хора, независимо дали са бедни или богати, учени или прости. Трябва да се отнасяме достойно един към друг”, споделя най-възрастната варненка.
Редакцията на “24 часа” ѝ пожелава много здраве и срещи с приятели.