Приели сме медиците за лидери при COVID страха, но политиците надделели (Обзор)
- Контраавторитети се появили, провокирани от подкрепата на медиите за официалния подход, увеличило се значението на алтернативни източници на информация
- Прогнозата: интернет културата, основана на отрицанието, ще стимулира появата на нови лидери популисти
Когато COVID смрази с неизвестност и мащаби през пролетта на 2020 година, българите се доверили на експертите като лидери, но постепенно политиците ги изместили, когато се вземали решения.
“Разказът на ангажираните показва централна роля на политическата власт във всички фази на пандемията
Това обобщение направи политологът Първан Симеонов на конференция “Кризата с COVID-19 и бъдещето на либералнодемократичните конституционни модели”. Проектът е на екип на СУ “Св. Климент Охридски”, ръководен от проф. д-р Даниел Вълчев и финансиран от образователното министерство.
Симеонов подчерта, че има наслагване на 3 политически елемента - личен стил на управление, общо недоверие във властта и текуща политическа криза към 2020 г.
Опозиционните партии ползвали ограничителните мерки като метафора
за политическа диктатура, посочи социологът и даде пример със слогана “Маските са, за да мълчите”.
Едно от първите глобални изследвания и опити за обобщения на COVID кризата отчита появата на контраавторитети - в зависимост от подкрепата на медиите за официалния подход. Потвърждава се растящо значение на алтернативните източници на информация спрямо мейнстрийма, посочи социологът.
“Подкрепата към лидерите зависи от изхода, а впоследствие - от справянето с първоначалните фази на вируса. Бях изненадан да открия, че България е абсолютно представителна за света”, обобщи Симеонов.
Деканът на юридическия факултет в СУ проф. Даниел Вълчев подчерта, че независимо от дефинициите демокрацията винаги е управление, което е основано върху одобрението, мълчаливо или не, на мнозинството.
На въпрос дали е демократично управление, избрано само от 40% от обществото, той отвърна, че се предполага, защото останалите 60% “не са излезели със сопи и тояги около парламента”.
“Разширяването на избирателното право между двете световни войни, съчетано с икономическата несигурност и периодични социални разочарования,
води до разтревожени мнозинства с доста ниска степен на лоялност към демократичните традиции
и възникване на авторитарни и тоталитарни режими. И като че ли след това се търсят други ограничители на радикалните мнозинства”, посочи бившият образователен министър.
Според него социалните мрежи постепенно започнали да изместват йерархията и това се виждало в медиите.
“Ще станем свидетели на противопоставяне на ценности-политически модели, което на фона на масовата потребителска култура, в това число и интернет културата, която не непременно, но много често е основана на отрицанието, най-вероятно ще стимулират издигането на лидери от популистки тип”, прогнозира Даниел Вълчев. Като пример за електоралните нагласи той се позова на изследване във Франция, където
за кмет избирателите гласуват повече доверие на пенсиониран полковник
от армията, отколкото на човек, завършил престижен университет.
“Поставя се въпросът елитите откъде са. Има елити отнякъде и елити отвсякъде. Хората в общество като нашето са много по-склонни да се доверят на някого, за когото знаят, че след това няма да излети със самолета и семейството си и със същия успех да се реализира в Австралия”, даде пример Вълчев.
И Първан Симеонов, и политологът Борис Попиванов бяха категорични, че общественото и политическото внимание към COVID е било обострено само в началото на пандемията през пролетта на 2020 г. Според Попиванов още в първите изявления партиите са показали нюанси в отношението си към заразата. И посочи 2 подхода за реакция при криза. При първия - колкото по-остра е тя, партиите се сплотяват, при втория: колкото по-остро е сътресението, толкова по-остро е противопоставянето и радикализирането на партиите.
У нас обаче така и не е чакан пик на кризата, но
само седмица след обявяване на извънредното положение разминаванията стават дълбоки
В първите седмици след пандемията българският парламент все повече завива към проблемите на икономиката, а не как ще се овладее здравната ситуация.
Попиванов отбеляза, че за кратко България става една от първенците “овладели” кризата и подчинили я на предишната си реторика. А теми, които редовно са били обект на дискусии и преди, се появяват отново седмица след пандемията, но вече пречупени през нея. Опозиционната непримиримост се появява много бързо и настъпва бърза политизация, обобщи политологът.