Над 2/3 от българите пестят от страх как ще изкарат зимата (Обзор)
- За хората основни проблеми са високите цени, обедняването и енергийната криза
- Войната в Украйна ни е направила по-големи песимисти
Нарастващата и продължаваща инфлация, високите сметки за ток и газ засилват страховете на българите как ще изкарат предстоящите зимни месеци - 76% вече имат притеснения дали ще могат да плащат битовите си разходи, а 78% от хората казват, че се страхуват как ще се справят във финансово отношение през следващата една година.
Това показва последното проучване за икономическите нагласи на хората, проведено от Изследователски център “Тренд”. Едва 17% от анкетираните са отговорили, че нямат осезаеми проблеми и притеснения за идващата зима.
Страхът от влошаване на финансовото състояние напоследък кара българите да свиват потреблението.
Анкетираните посочват, че
ограничават покупките на стоки за дома и дрехи
Данните на изследването се потвърдиха от статистиката, която преди дни отчете, че през август тази година оборотите от продажби на храни, тютюневи изделия и алкохол имат спад с 3,9% в сравнение със същия месец на 2021 г. За същото време по данни на НСИ храните са поскъпнали средно с 23,6%, на практика излиза, че българинът е свалил с 20% потреблението. Това свиване бе забелязано още през пролетта, когато по данни на комисията по стоковите борси обемите на продадените храни бяха намалели с 20%.
56% от анкетираните в изследването на “Тренд” заявяват, че пазаруват по-малко хранителни стоки, защото са много скъпи, а 43% се страхуват, че кризата ще доведе до загуба на работните им места.
37% са на мнение, че цените на основните стоки и услуги са се увеличили над 50%, а 1/3 смятат, че са се повишили между 31 и 50%. От това може да се направи извод, че близо 2/3 от хората са на мнение, че между 31 и над 50% е поскъпването, посочи съоснователят на “Тренд” Евелина Славкова.
Тя допълни, че по отношение на демографските характеристики няма особена динамика, тъй като от най-младите до най-възрастните, от по-бедните през по-богатите и живеещите в столицата и селата -
всички имат страхове за това как ще се справят финансово
през следващата година.
От началото на войната в Украйна се отбелязва това, че песимистичните нагласи стават с много по-големи дялове от позитивните, отбелязва още Славкова. 55% от анкетираните очакват икономическото положение в България да се влоши, а 49 на сто очакват да се влоши жизненият им стандарт. Като най-големи проблеми са посочени високите цени, енергийната криза и обедняването. (24часа)
По света 61% с притеснения, че парите няма да им стигат
Трима от всеки петима души в света имат опасения, че заплатата им няма да се справи с нарастващите разходи за живот. Toва прави 61% от всички работещи, показват данни на мегдународната HR компанията Adecco Group.
Този факт подтиквал работниците към смяна на работно място, търсене на втора работа и дори включване в сивия сектор.
Докладът разглежда пазара на труда през призмата на 34 200 респонденти от 25 държави, което прави проучването едно от най-големите в световен мащаб.
Задържането на служителите се превръщало в основен приоритет на компаниите. Заплащането пък все така оставало ключово, особено за привличането на нови хора.
Инфлацията се оказва основна причина за безпокойство при работещите, които смятат, че заплатата им не е достатъчно висока, за да се справят с разходите си, показат дананите. 51% казват, че е по-вероятно да потърсят втора работа, като почти четирима от 10 работещи признават, че вече имат опит в сивия сектор. Милениалите са най-склонни да направят и двете.
Едновременно с това шестима от всеки 10 работници се чувстват уверени, че ако напуснат настоящата си работа, ще могат да намерят нова до 6 месеца.
Над 2/3 от анкетираните обмислят да напуснат сами, ако видят, че техни колеги си тръгват, като тази тенденция се наблюдава най-вече в Австралия, Швейцария и Източна Европа. Поколението Z е 2,5 пъти по-вероятно да бъде повлияно да напусне, отколкото бейби бумърите.
27% казват, че възнамеряват да напуснат работата си през следващата година, а данните сочат, че по-младите поколения все повече търсят гъвкавост като четиридневна работна седмица, за да постигат по-добър баланс между работа и личен живот. (24часа)