Страх и политизация - основни движещи сили при управлението на КОВИД кризата у нас
Решението на Конституционния съд в подкрепа на извънредното положение е "форма на съдебен активизъм", смята Мартин Белов
Страхът, умишлено насаждан или не, прозира като основен движещ фактор по време на управлението на КОВИД кризата у нас. Този извод се наложи от изказванията на участниците в днешната конференция "Кризата с КОВИД-19 и бъдещето на либерално-демократичните конституционни модели“. Проектът е изпълняван от научен екип на СУ "Св. Климент Охридски" под ръководството на проф. д-р Даниел Вълчев и финансиран от ФНИ към МОН на Република България.
Социологът Първан Симеонов посочи, че всички респонденти са акцентирали върху прекомерния страх, може би съзнателно насаждан, като легитимиращ фактор. Толерирането на страха е било грешка, подсилена от неумели действия. Другата гледна точка приема страха като планирана технология за обществена мобилизация, легитимизация на мерките, това е властови механизъм, посочи той.
"Идеята на проекта е не толкова да търсим аргументи за и против либерално-демократичните конституционни модели, този въпрос многократно е дискутиран, а по-скоро да видим на фона на кризата с КОВИД-19, кои са проблемните места на тези модели, как им въздействат кризите и могат ли да се направят по-сериозни изводи за тяхното развитие", обясни в началото на конференцията проф. Даниел Вълчев. Той подчерта, че независимо от дефинициите, демокрацията винаги изглежда като управление, което е основано върху одобрението на мнозинството, дори и ако мнозинството не е управляващо - няма демократично управление, ако няма някакво одобрение, мълчаливо или не, на обществото.
Недоверието на елитите в преценките на обществото довежда до различни механизми, по-фини или по-откровени за
сдържане на известни радикални настроения
у това мнозинство, смята Вълчев. И посочи 3 групи ограничители на радикалните мнозинства - различни процедури; органи, формирани не не на демократичен принцип, а от професионални елити; и нормативната идеология на правата. За пример в първата група той посочи забраната за референдуми за данъци и бюджет. Допускаме, че хората искат ниски данъци и висок бюджет, което би създало известни проблеми, обясни той. Като пример за елити посочи Управителния съвет на БНБ, който понякога взима по-важни решения от законодателна власт. Нормативната идеология на правата пък бе обяснена с факта, че определен набор от морални тези са възприети като общи принципи на правото, в този смисъл конституционните и върховните съдилища, както и ЕСПЧ работят в идеологическа рамка, като една от задачите й е да защити някои либерални ценности, в това число и базови права.
"През последните 1-2 десетилетия има допълнително разбутване на либералните конституционни модели. Бурното развитие на технологиите оказа доста силно въздействие върху чувството за йерархия и ред", заяви Вълчев. И посочи, че сега хората са затворени в социалните мрежи, говорят си със свои приятели и т.н. Реалността е пречупена, а капсулирането води до учудване как изглежда света, отбеляза той.
Според него очакванията, че светът върви към еднополюсност са разколебани. "Ще станем свидетели на ценности-политически модели, което на фона на масовата потребителска култура най-вероятно
ще стимулира издигането на лидери от популистки тип"
, отбеляза той.
И посочи, че според изследване във Франция хората там вярват повече на пенсиониран полковник от армията, отколкото на човек завършил престижен университет, което повдига въпроса за елитите. "Хората в общество като нашето са по-склонни да се доверят на някой, който няма да излети със самолета и семейството си и няма да се реализара в Австралия със същия успех", даде пример той.
Според Вълчев атентатите в САЩ през 2011 г. са показали, че и в най-демократичните общества
страхът може да тръгне към отказ към различни права.
"Тогава бе поставен въпросът за избора между свобода и сигурност. И обществата бяха готови да пожертват свобода, за да имат сигурност. От тук се породиха нови кризи", заяви Вълчев.
И посочи, че чувство за театралност на бившия премиер Бойко Борисов е недостижимо. "Започнаха да се появяват драматични числа - някакви мравки идват и ще ни погълнат, чувство за извънредност. Помняте си извъбредните щабове посреднощ, с мрачен глас. Самата символика бе важна - шеф на щаба бе човек с пагони и бяла престилка, нещо като военизираната главна сестра в "Полет над кукучие гнездо", припомни той. Вълчев припомни и промяната в мерките и нормативните ограничения.
Пандемията е променила и дневния ред на обществото. "Върнахме се към голям въпрос - за
доверието и недоверието в западната наука.
За никого не е тайна, че западната медицина се развива по-скоро към ограничаване на симптомите, а не към лекуването. Това е много голям въпрос и поставя темата дали цялата западна наука е насочена към това да разбере механизмите на природата и човек да се впише в тях, или - за да им се намесим и да ги промени м по начин, по който ни се иска. Преди 100 г. се е вярвало, че научната истина може да бъда доказана, днес няма съмение, че това кеото е научна истина е консенсус на експерти, който много често се оказва подвижен", заяви професорът.
Дълбочинни интервюта и фокус групи показват централната роля на политическава власт, както в началните фази на пандемията от КОВИД-19, така и следващите, посочи Първан Симеонов. "Парадоскалсно е, защото останахме с впечатление, че е повишена ролята на експертното за сметка на политическото. Самите експерти свидетелстват за обратното. Това е и основното напрежение в ситуацията в България - почти
личната роля на полтическата власт.
Маниерът на упражняване на власт в началната фаза на пандемията беше подчертано личен и това се отразява", посочи той.
Симеонов подчерта, че има наслагване на 3 политически елемента - твърде личен стил на управление, общо недоверие във властта и текуща политическа криза към 2020 г.
"За първи път в историята политиката се намесва в чисто медицински проблем", констатирал един от участниците в проучването. Друг респондент отбелязал т. нар. ефект на махалото - сред критично натроените към управлението на Борисов се е появил страхът, че пандемията и присъщите за нейната начална фаза ефекти за мобилизиране може да подпомогнат по-дългото управление на ГЕРБ. ГЕРБ пък са се страхували от служебното правителство на Радев и не са се възползвали от тази мобилизация за провеждането провеждането на избори.
Опозизицонните сили пък са ползвали ограничителните мерки като метафора за политическа диктатура, посочи Симеонов. И даде пример със слогана "Маските са, за да мълчите". Той изтъкна, че първо маските са били възприемани като властови механизъм, а после хората са обвинили властта, че не налага достатъчно нсоене на маските.
"Телевизите се уплашиха че ще загубят рекламни бюджети заради свиване на потреблемите покрай КОВИД и решиха да компенсират през по-интересно съдържание, т.е. другите гледни точки", споделил един от участниците в проучването. Според Симеонов това е дефект в самите механизми, по които финкционира либералната икономика - една от тези тъмни страни е информационното пресищане. "То се оказа важен делигимирационен механизъм. Доведе до резистентност към вскяква информация, както и към избора на истината. Информационното пресищане доведе до влизане в собствената желана реалност.
Той разглежда фазите на рекация към КОВИД-кризата като две - нейното начало през пролетта на 202О и всичко станало. Според него обществената бдителност е била активна в първия месец. Не повече от седмица имаше единодушие в оценките на основните политически актьори според мен, отбеляза социологът. И добави, че в един момент са се появили политически разногласия и страхът е изчезнал - краят на пролетта 2020, е бил точката на пречупване.
Борис Попиванов подчерта, че към онзи момент в НС има 5 политически сили. Според него темата за КОВИД е част от парламентарния дебат в началото на пандемията - от 13 март до 3 април, когато се гласува удължаване на извънредното положение. В началото ГЕРБ дори използват
термина война
Попиванов дори цитира доста мрачно изявление на Бойко Борисов, говорещо за бактериологична война. БСП говорят за социални права, ОП искат още по-сурови мерки, за ДПС в центъра са правата на гражданите, а "Воля" смята, че мерките са ненавременни и закъснели.
"Извънредното положение е гласувано единодушно, но още в първите си изявления има нюанси. Не навсякъде в Европа е така", посочи политологът. И изтъкна, че през оставащите 17 дни НС приема само актуализация на бюджета и се занимава единствено със себе си - правилата за дейността му са променени три пъти, а въпросът за здравето на депутатите става централен за парламента.
По-късно, когато дебатът е дали трябва да се продължи извънредното положение довежда до
по-ясно разграничение и прегрупиране на партиите
"Няма изчакване на пика на кризата, но вече разминаванията са много по-дълбоки. Формира се ядро ГЕРБ,ДПС и Воля, че положението е много страшно", обобщи Попиванов. "Първите седмици след пандемията българският парламент все повече завива към проблемите на икономиката, а не как ще се овладее здравната ситуация. Ясният фокус е коя от партиите ще помага на бизнеса и коя елегитимна да го прави", посочи Попиванов. И отбеляза, че за кратко време България става една от първенците "овладели" кризата и подчинили я на предишната си реторика. А теми, които редовно са били обект на дискусии и преди, се появяват отнов седмица след пандемията, но пречупени през нея. Опозиционната непримиримост се появява много бързо и настъпва бърза политизация, заяви политологът.
"В основата на либералната демокрация стоят няколко фиднаметнални предспоставки - човешката свобода, човешката воля и свободата на емоционална и рационална преценка, свързана с правото да сгрешиш, посочи зам.-декана на юридическия факултет на СУ Мартин Белов. Според него нелибералните практики на ограничаване на права в много държави по време на пандемията, са имали своя зачатък при предходните кризи и фази на КОВИД - при войната с тероризма, мигранционната и др кризи.
Той посочи, че има опасен тренд за предоставяне на политическа власт (за дискриминационно взимане на решения) на неизборни и политически парламентарно неотговрни органи.
Белов смята решението на Коституционния съд от 2020 г., с което се узаконена извънредната обстановка за противоконституционно и за
"форма на съдебен активизъм".
И псоочи, че в Коституцията има 3 форми на извънредност - война, военно и извънредно положение. Няма четвърта форма, настоя той.
"Бившият ни премиер е доста рефлексивен, извънредното положение не му звучеше добре и искаше нещо различно. Трябваше друг кон да се измисли и експерти със съмнителни конституционни познания проявиха творческо въображение и намериха един катър, паркиран, заспал на тихо, зобейки си кротко магарешки бодли, в Закона за борба с бедствията. Не може да обвиним само конкретния парламент в некомпетенстност", възмути се Белов.
Според него КС е използвал аргументи за доказване на недоказуемото и съдиите "стигат до парадоксалната конструкция да оправдаят дописването на Конституция през инвенция в закон".
Белов смята, че обективната реалност е била използвана като инструмент за провеждане на политики на страха. И се възмути, че е имало преформулира на нормалността, създаване на прокълнати места и лица, наблюдаване възкръсване на териториалността, етикетиране на хора като ковидидиоти, например. "Появи се пренос на авторитарни практики на контрол от тоталитарни, незападни общества и възкресяване на практики от европейското Средновековие и модерност, бяха хвалени практики, достойни за нацизма - надушване на болни хора от кучета и роботи и тн.", посочи той.