Пропагандно “вкараха” България в маршрута на камиона, взривил моста - защото е в НАТО
Какви наративи се предлагат на руската публика
Ако камионът, взривил моста на Крим, е минал по маршрута, за който твърдят руските служби - доколко е логичен този обход през Батуми (Грузия) и после до определени части на Армения и Осетия.
България реално не е обвинена в нищо. Но споменаването ни като част от маршрута е с политически характер и носи своята тежест, защото наративът в Русия е, че
“войната е срещу НАТО”
И неслучайно България бе вкарана в списъка с неприятелските държави. Тази тежест обаче не надхвърля границите на Русия и остава предимно за вътрешна употреба.
Въпреки това много ключови въпроси около собствеността на камиона, за неговия маршрут, за точките на товарене и разтоварване, остават без отговор. От кадрите от взрива остава впечатление, че той може да е бил под моста. Но по време на пълномащабна война правдивата информация е най-трудното нещо, до което може да се доберем,
особено ако допуснем хипотезата, че са замесени и служби
Прави впечатление, че когато се случи нещо в рамките на Русия, службите изключително бързо разбират, че е замесен украински гражданин. Ако ли не - със сигурност украинските служби. А когато през годините са се случвали знакови убийства и инциденти в Русия - никой нищо не може да открие.
Това е синдромът, при който една система започва да работи предимно за своето съхранение, а не за хората. Този пример се наблюдава в много държави със сходни политически процеси - и в Беларус, и в Украйна до 2014 г., сега и в Русия.
След взрива на Кримския мост последваха най-големите масирани удари по украински градове от февруари насам. И се случиха две неща.
Първо, активираха Александър Лукашенко да обяснява, че Украйна готви не само провокация, а настъпателни действия спрямо Беларус. Което е лишено от всякаква логика.
Второ, изявлението на Владимир Путин, че тези “високоточкови удари” по цивилни са отговор на едва ли не планираните от украинска страна терористични нападения над енергопреносната мрежа на Русия. Значи освен Кримския мост той добавя и други обекти, за които не се знае. Но според него руските служби знаели и дори осуетили такива действия. Това няма как да не буди определени съмнения, защото като че ли украинските служби имат далеч по-важни и фундаментални задачи пред себе си.
И стигаме до провалите на т.нар. специална военна операция, които не са един или два. Ако се абстрахираме от пропагандата, насочена към вътрешната, а донякъде и за външната публика, руснаците много реалистично си дават сметка за резултатите.
Не е нужно човек да е невероятен военен експерт или анализатор, за да му стане ясно, че
идеята е била всичко да приключи много по-бързо
Но подценяването на ситуацията в определени направления, надценяването на собствените сили и влияние доведоха до продължителен военен конфликт.
Има очевидни пропуски при изграждането на отбраната и координирането на действията на руските сили около Харков и Херсон, съдейки по резултатите на скорошните контранастъпления от украинска страна.
Трябва да отчетем и факта, че в Русия се провеждат и масови арести по високите етажи на службите и военното ръководство, а ключови генерали биват сменяни. А назначаването на Сергей Суровикин като командващ на руските сили в Украйна може би говори за промяна в начина на управление на войната.
Още когато в Русия се заговори за мобилизация, бе ясно, че това по-скоро ще ѝ отвори нови проблеми, отколкото да ѝ помогне в обозримо бъдеще. И така придоби реални измерения корупцията в руската армия.
Дори самият Путин призна, че се виждат изключително много проблеми в процеса на мобилизацията, които са се трупали дълго време. Въпреки че не е удобно в Русия да се коментират тези неща, в този момент Кремъл не успя да ги прикрие. И това си личи от видеата, които циркулират - и за местата, в които мобилизираните пребивават, и за липсата на екипировка, на легла, и за начина на призоваване.
Всички тези имиджови проблеми създават настроения в самата Русия, че операцията не върви по план. Тези “стратегически отстъпления” не са логични. Не може да се хвърлят толкова много човешки ресурс, жертви и скъпи боеприпаси, за да се превземе определено населено място, а след укрепването му и последващи с месеци битки за него да бъде изоставено за два часа. Оттам идва и необходимостта това да бъде “изобразено” за руската публика. В този ред на мисли има нужда от създаването на хаос и паника в Украйна, защото тя почва да придобива самочувствие, особено след успехите на бойното поле.
Създало се бе усещане, че войната е само на фронтовата линия и се изтегля далеч от градовете в Централна и Западна Украйна, но последвалите масирани удари бяха напомняне, че това е Русия и тя може да нанася сериозни щети върху Украйна. Въпреки някои пресилени твърдения от последните месеци, че целият ресурс на Русия е изчерпан. Далеч не е целият - Русия все още има ресурси, които успя да натрупа през годините. Включително от Запада, който говореше дълги години за диверсификация на енергийните източници, а стана по-зависим от руските.