Паси обърна вота на Китай, но с родните политици ще е по-сложно
Като преговарящ бившият външен министър има успехи от Карибите до Душанбе, но да видим как ще се справи в София
Името на Соломон Паси бе посочено от Бойко Борисов като модератор, част от контактна група или преговарящ екип по първата и най-важна темата за създаване на ново правителство - отношението към Путин и руската агресия в Украйна.
Паси обяви, че няма да дава интервюта по този въпрос, затова ще припомним случаите, в които е бил ангажиран навремето с различни сериозни модераторски усилия.
Възможностите му като преговарящ се проявиха още като стана министър на външните работи в правителството на Симеон Сакскобургготски. Именно
той започна да води
персонални разговори
с Муамар Кадафи
и сина му Сейф ал Ислам за спасяването на българските медицински сестри в Либия.
За Паси нямаше повече или по-малко важни партньори в преследването и на друга важна международна цел - България да спечели гласове за мястото на непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН.
През 2001 г. в телефонен разговор с китайския външен министър Паси заявява: Нашите дипломати ми казват, че както изглежда, ние ще спечелим гласуването в ООН, помислете си дали отсега да не подкрепите печелившата страна, г-н министър.
Дотогава се знае, че Китай смята да подкрепи Беларус в гласуването, но известно време след телефонния разговор между двамата министри, докладват на Паси, че има коренна промена в отношението на Пекин по въпроса за бъдещия вот.
По същия начин Паси разговаря по телефона с някои от външните министри на няколко карибски островни държави като Антигуа и Барбуда и Тринидад и Тобаго. И в един от тези разговори чува убедителното: “Бъдете сигурен, че
нашата страна ще
гласува за България,
защото никой друг
не ми се е обадил
Вие явно смятате нашето мнение за важно, а щом конкурентите ви не са се обадили, значи не го смятат за важно, затова ще имате нашия глас”.
Уменията на Соломон Паси като преговарящ се разгърнаха особено, след като пое председателството на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) през 2004 г.
В рамките на една година като ръководител на форум от 55 държави - най-голямата регионална организация за сигурност на континента Паси можеше да говори от високи трибуни, да призовава и убеждава, да преговаря и насърчава, да праща свои емисари... И той се възползва максимално от възможностите, които ОССЕ му предостави.
По време на визитата си в Азербайджан през 2004 г. той настоява да се види с председателя на Атлантическия клуб на Азербайджан, но се оказва, че колегата му е в затвора. Заедно с още 129 души по политически причини.
В Баку Паси има предвидена среща с президента Илхам Алиев, който предишната година е поел държавното управление от покойния си баща.
По време на тази аудиенция Паси
убеждава Алиев
да освободи не само
негония колега,
но и всички останали политически затворници.
"Ако са на свобода, с нищо не могат да попречат, но иначе ще продължат да тровят имиджа на новото управление на страната, ако останат в затвора. Освободи ги, а аз ще разказвам за това на всички форуми, на които ходя", казва Паси на Алиев.
Посланието е не само чуто, но и разбрано и така всичките 129 политически затворници в Азербайджан са освободени, което наистина отваря пътя към възприемането на страната по различен начив в очите на международната общност.
Следващият успех на Паси като модератор в трудните отношения между Изтока и Запада е при срещата му с президента на Таджикистан Емомали Рахмонов. Именно след визитата на председателя на ОССЕ в Душамбе е наложен мораториум върху изпълнението на смъртни присъди в страната.
В Грузия през 2004 г. Соломон Паси посредничи за разрешаване на проблема между централното правителство и ръководителя на Аджария Аслан Абашидзе.
“Поисках да ме сврържат с Абашидзе, говорихме на руски и отнасяйки се най-почтително към него, наричайки го Ваше превъзходителство, го помолих от името на 55-те държави в ОССЕ да отстъпи и да даде път на мира. Разбира се,
Аслан Абашидзе
не беше никакво
превъзходителство,
но в случая старата българска поговорка “Кажи му аго, да му стане драго” проработи по един чудесен начин”, ще си спомни години по-късно Соломон Паси.
Мисията му като председател на международен форум от 55 страни го изпраща след това в Минск на разговори с президента на Лукашенко, убеждавайки го Беларус да не напуска организацията. Същото прави и с Казахстан.
А след бившите съветски републики насочва поглед към Монголия, убеждавайки ОССЕ, че Улан Батор трябва да бъде включен като наблюдател в организацията. За целта дори бе поканил монголския първи дипломат на министерската среща на ОССЕ в София на 6 декември 2004 г.
Също така успя да изпрати наблюдатели на изборите в Афганистан и Палестинските автономни територии. А същата година за пръв път ОССЕ имаше наблюдатели и на изборите в САЩ. Преди това никога организацията не бе пращала такава мисия, което пък се използваше от Москва и нейни присъдружни режими като мотив да правят обструкции за приемането на наблюдателски мисии по време на избори.
Договаряйки с тогавашния държавен секретар на САЩ Колин Пауъл наблюдатели на ОССЕ на американските избори, Паси
парира критиките
на руснаците,
че организацията гледа само вотовете из бившия Съветски съюз, а не следи американските, където също евентуално може да има нарушения.
Използвайки председателството си, Паси изпрати двама български президенти, един премиер и няколко депутати като наблюдатели. Възложи миротворчески мисии на Филип Димитров в Нагорни Карабах, проводи президента Желю Желев в Грузия, а Петър Стоянов в Молдова.
След успешен четиригодишен мандат като външен министър и едногодишен като председател на ОССЕ Паси изпълнява още четири години ролята на шеф на комисията по външна политика в Народното събрание.
В наши дни този пост е толкова девалвирал и обезценен, че никой не знае и не помни имената на шефовете на парламентарни комисии. Паси обаче не само изпълни с институционален смисъл този пост, но често пъти го правеше да изглежда по-важен и от министерския, тъй като постоянно бе ангажиран с отговорни международни дела.
Такава бе
посредническата му
мисия на добра воля
в Северна Корея
през 2007 г., съгласувана със съюзниците в 6-странния формат.
Посещението тогава бе осъществено след предварителна координация и целеше да предаде важни послания на властите в Пхенян. Първо, желанието на САЩ за продължаване на диалога за обединяване на двете Кореи, а също и че отказът от ядрената програма на КНДР би могъл да доведе до просперитет за държавата.
Три дни след завръщането на Соломон Паси от Пхенян бе съобщено, че ръководителите на КНДР и Южна Корея са се съгласили да имат среща на високо равнище. По-късно бе съобщено и че властите в Северна Корея са прекратили работата на част от ядрената инсталация в Йонбьон.
Посредническите умения на Паси са доказани нееднократно в решаването на предизвикателства от всякакъв мащаб в различни точки на планетата.
Доколко е възможно геният му на комуникатор да сработи в непредвидимите условия на българската вътрешна политика, това предстои да видим. Защото може да си успял да накараш Китай да промени вота си, или Таджикистан да спре смъртните наказания, а Северна Корея да унищожи реактора си за тежка вода, но да вразумяваш български политици, нищо чудно да се окаже далеч по-сложно.