Никой политик няма да ни даде горчивото, но ефикасно лекарство
Ето я сега антиутопията! Елементарни и базови неща са това, но явно или не го знаят, или не ги вземат предвид центровете на власт, от които зависи животът и благоденствието ни. Най-простият ефект от всичко това е декапитализацията – буквално вместо да инвестираме, ние дезинвестираме. Пресен пример: корабите, с които прекарваме житото или енергийните суровини не се подновяват с нови, а само се ремонтират. Някои са тотално амортизирани. Знаете ли защо? Освен несигурността, никой не знае какви материали ще са „разрешени“ за направата им, нито какво гориво гориво ще е „позволено” за зареждането им. Абсурдно е това, опасно дори.
***
Реалната инфлация е много висока. При храните виждате – 25 на сто за година, а от малката кошница 4/5 са с над 40 процента, още повече са горивата. Може да има леко забавяне, но то ще е вследствие на рецесията, която се настанява при търговските ни партньори. Рецептата за спирането е положителна реална лихва – тоест лихвени нива над инфлацията и да се спре с печатането на пари. Да има не толкова потребление, а инвестиции. Но големият проблем е, че никой политик няма да ни даде горчивото, но ефикасно лекарство. Ще продължаваме да пускаме кръв, вместо да преливаме. И така агонията ще продължи, докато критична маса от хора не схванат в какво ни вкарват и не набият спирачка на тази лудост.