България е осъдена, защото отказва да сменя пола на транссексуалните
България е осъдена от Европейския съд по правата на човека, защото съдилищата ни отказват на транссексуалните да променят пола си.
Решението на съда в Страсбург е взето, докато се чака Върховният касационен съд да излезе с чаканото вече две години свое тълкувателно решение по темата, съобщи lex.bg.
Гражданската колегия на ВКС трябва да се произнесе дали е допустима съдебна промяна на данните в актовете за гражданското състояние на транссексуален - лични документи, акт за раждане и пр. Преди да се произнесе ВКС обаче попита Конституционния съд какво разбира под понятието "пол" основният закон и как разбирането на Конституцията се съвместява с правото на личен живот, гарантирано от Европейската конвенция за правата на човека.
КС обяви, че понятието „пол“ според Конституцията следва да се разбира само в неговия биологичен смисъл. Той обаче напомни на законодателя, че България и други държави са осъждани в Страсбург за нарушаване на правата на транссексуалните, заради липсата на законодателство, предвиждащо възможност за признание на промяна на пола въз основа на регламентирани условия и процедури .
Една година след произнасянето на КС, ВКС все още няма свое решение, а следващото заседание по темата е насрочено на 6 октомври. Липсва и законова процедура по смяна на пола.
Решението на Европейския съд по правата на човека срещу България е заради казуса на транссексуална жена, родена като мъж. В Страсбург са й присъдени 10 000 евро обезщетение за нарушено право на личен живот.
Казусът на транссексуалната жена, която е посочена в решението с инициалите П.Х. (представлявана от адвокатско дружество „Екимджиев и партньори“), започва през 2018 г., когато тя подава молба по Закона за гражданската регистрация да бъдат сменени трите ѝ имена и ЕГН, така че да отговарят на женски пол. Районният съд уважава молбата ѝ и заявява, че докато българското законодателство не урежда юридическата промяна на пола, трябва да се прилага директно чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека. Като съдът е уважил медицински доклади в подкрепа на П.Х.
Прокуратурата обаче обжалвала и окръжният съд отменил решението за юридическа промяна на пола. И отбелязал в мотивите си, че дори и да се установи, че П.Х. категорично и трайно се самоопределя като жена от юношеска възраст и е започнала хормонални процедури, българското законодателство не позволява промяна на пола в регистрите за гражданско състояние. Полът е биологично състояние от раждането, обусловен е генетично и не подлежи на промяна, твърди окръжният съд.
Така въпросът стигнал до ВКС. Върховните съдии обаче не допускат делото до касация и в сила влиза отказът на окръжния съд да бъдат променени имената на П.Х. от мъжки на женски. Мотивите, с които е постановен отказът за допускане до касация, са, че втората инстанция се е произнесла в съответствие с практиката на ВКС. Определението е от 13 април 2020 г. Няколко дни по-късно – на 27 април 2020 г., състав на ВКС установи, че е налице противоречие в практиката и по негово предложение беше образувано тълкувателното дело. Съдиите, които са отказали допускане до касация на делото на П.Х., обаче заявяват, че практиката на ВКС, която допускаше юридическа смяна пола е изоставена и вече трябва да се следва решението на Светла Димитрова, Геника Михайлова и Даниела Стоянова от 14 февруари 2019 г., което отрича промяна на пола в акта за раждане поради транссексуалност.
Освен това, като отказва допускане до касация, ВКС отбелязва, че дори да се приеме, че е възможна юридическа промяна на пола, желаната от П.Х. физиологична промяна все още не е станала категорична и обективна. Но от друга страна, може да бъде отправено ново искане, когато молителят трайно промени биологичния си пол.
Съдът в Страсбург напомня, че вече се произнасял, че когато отказват юридическа промяна на пола без да излагат достатъчни и обосновани мотиви и без да обяснят защо в други случаи са я позволявали, българските съдии нарушават правото на личен живот на транссексуалните (решение по делото Y.T. срещу България, коментирано и от КС).
Затова се заема да провери дали в случая на П.Х. отказът да смени имената и ЕГН-то ѝ са били непропорционална намеса в правото ѝ на зачитане на личния ѝ живот.
В решението се подчертава, че изискването за достоверност и стабилност на информацията в регистрите за гражданско състояние, както и правната сигурност, оправдават прилагането на строги процедури с цел да се извърши проверка на основните мотиви да бъде поискана юридическа промяна на пола.
Според ЕСПЧ обаче, когато отменя решението на районния съд, втората инстанция на практика само е посочила невъзможността за промяна на имената в актовете за гражданско състояние и е дала тълкуване за пола само като биологичен, и след това просто е заявила, че общият интерес изисква да не ѝ се разреши промяната, въпреки че започнала хормонално лечение.
„Окръжният съд въобще не развива разсъжденията си относно конкретния характер на този общ интерес, а се ограничава до позоваване на съществуващата законова база и на българските християнски традиции. Той реално не претегля общия интерес, от една страна, и правото на жалбоподателката на признаване на нейната сексуална идентичност, от друга. При тези обстоятелства Съдът не може да заключи, че той е обосновал със солидни причини от общ интерес отказа си да приведе в съответствие гражданските регистри с женския пол, към който чувства принадлежност жалбоподателката“, заявява ЕСПЧ.
Съдът в Страсбург отправя и критика към ВКС, който вместо да отчете противоречията в собствената си практика по отношение на юридическата промяна на пола на транссексуалните, е заявил, че зачита само решението на Димитрова, Михайлова и Стоянова, въпреки че след него са постановени поне три в обратен смисъл. „Съдът отбелязва, че ВКС е взел решението си за П.Х. в условията на противоречия в собствената му практика и жалбоподателката може да претендира, че е пострадала от тази ситуация“, се посочва в решението.
ЕСПЧ подчертава, че фактът, че българският съд не е търсил баланс между личния и обществения интерес в контекста на противоречива практика на върховния съд, е предизвикало уязвимост, унижение и безпокойство у П.Х.
И констатирайки, че ВКС все още не е излязъл с тълкувателно решение, „припомня необходимостта от позоваване на препоръките, издадени от международни органи, по-специално от Комитета на министрите и Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, както и от Върховния комисариат на ООН за правата на човека, за мерките за борба с дискриминацията въз основа на сексуална ориентация или полова идентичност, сред които е препоръката към държавите да разрешат промяната на името и пола в официални документи по бърз, прозрачен и достъпен начин“.