Независимост - сякаш в онези години политическият елит е бил по-единен
22 септември 1908 година – денят, в който България обявява своята независимост с манифеста на българския княз Фердинанд, слага край на последните васални връзки с Османската империя. Княжество България става независимо царство, начело с коронования вече Цар Фердинанд.
С обявяването на независимостта България става равноправен участник в международните отношения
Годината и датата за обявяването на независимостта на младата българска държава никак не са случайни. Българската дипломация по това време отчита благоприятна международна обстановка, а българският княз се срещнал във Виена лично с император Франц-Йозеф и поискал подкрепа от Австро-Унгария – една от Великите сили, наложили Берлинския договор.
Независимостта на България е обявена от княза в старата столица Велико Търново, като знак за приемственост и почит към столицата на Второто българско царство. Но независимостта не идва само с произнасянето на един паметен царски манифест, от тук нататък следва нелекия път за международното признаване на този стремеж към държавна независимост.
“22 септември е символен ден. Факт е, че на тази дата през 1908 г. България обявява своята независимост от Османската империя, но до този символичен акт се стига постепенно“, казва пред БНР д-р Светослав Живков, историк и преподавател в СУ “СВ. Климент Охридски“, експерт по “Изборни системи“ и допълва:
“Още в предишните години България е постигнала до голяма степен своята независимост, преди да я обяви официално. Като дело Независимостта е постижение на кабинета на Александър Малинов и Фердинанд, но заслугата тук е и на предхождащите управляващи в България – най-вече с управлението на Стамболов и Стоилов от края на ХIХ в.“.
“Още в училище се учи, че това е държава, която трябва да плаща някакъв данък. Подобно нещо съществува като клауза в Берлинския договор, но тъй като сумата в него не е уточнена, впоследствие България не плаща и лев от този васален данък.
Като васална държава България няма право на пълноправни международни отношения – нямаме посланици, нямаме пълномощни министри, нямаме консули до 1908 г. Но постепенно в нарушение на Берлинския договор още Стамболов започва да изпраща български дипломатически представители в страни, които не са ни съседки. По логиката на Берлинския договор България е можела да изпрати такива дипломати единствено в съседните държави, но Стамболов започва да изпраща и в други. Впоследствие неговите наследници започват да изпращат и в Русия, Париж и Лондон. Към навечерието на Независимостта България поддържа дипломатически отношения с всички основни европейски държави, а вече и със САЩ“.
Независимостта повишава самочувствието на българите и в международен, и във вътрешен план. Гидините между 1908 – 1910 г. е най-успешното време за българската държава и българското общество до Първата световна война. Не ставаме много по-икономически развити, но има един много положителен тренд, както в икономиката, така и в модернизацията на обществото“, посочва още анализаторът.
Как изглежда България тогава?
“Не се наемам да твърдя дали сме били по-независими тогава от сега. Ако сме от хората, които гледат носталгично към миналото, бихме казали колко сме зле сега на фона на тогавашната ситуация в страната. И тогава има икономически и външно политически зависимости. Сякаш в онези години политическият елит е бил по-единен“, казва още той.