Завръща ли се Станишев след ПЕС и два рекорда?
След 11 години начело на европейската левица той не затваря вратата за политиката, а очакванията са да я прекрачи обратно към българската
Разберете, един ден на небето баща ми ще отиде при легендите.
С тези думи 9-годишният Георги Станишев обобщил какво работи баща му пред своя клас в началото на учебната година. Синът на президента на ПЕС не крие своята гордост, че баща му има страхотна европейска кариера и няколко политически рекорда.
Най-дългогодишният лидер на БСП в новата ѝ история, оцелял начело цели 13 г. Единственият премиер от левицата, изкарал пълен мандат, при това в коалиционно управление. Като президент на ПЕС е първият българин, заемал толкова висок партиен пост в Европа. И остана начело на левицата в ЕС рекордните 11 г.
Упорит, но умерен. Диалогичен и умеещ да убеждава, но и готов на компромиси в името на желаните цели. Добър оратор, който общува с лекота и чувство за хумор. Тези качества позволиха на Станишев да се задържи толкова дълго на върха на левицата - първо в България, а след това и в Европа.
Когато през 2001 г. младият историк и международник без опит и нито ден стаж извън “Позитано” 20 изкачи партийния връх буквално за една нощ, малцина вярваха в дългото му оцеляване в червените интриги и скандали. Но той успя не само да се ориентира бързо, но и да се превърне в добър партиен организатор. Отвори БСП за младите и я модернизира. И я съхрани въпреки труса, който я разлюля след отцепването на АБВ. Всъщност Станишев пое БСП след избора на Георги Първанов за президент, но бързо се еманципира от своя политически ментор. А след това стана и лидерът, по времето на когото Първанов се раздели с БСП.
Станишев е първият премиер от БСП, изкарал пълен мандат. При това в сложни коалиционни отношения с НДСВ и ДПС, довели до тежкото преглъщане на плоския данък от страна на левицата. Но пък именно по негово време България стана член на ЕС на 1 януари 2007 г., с висок икономически растеж и рекордни чуждестранни инвестиции.
Управлението му не бе безоблачно и бе съпътствано от скандали, но благодарение на баланса и диалогичността на премиера оцеля след 7 вота на недоверие и няколко министерски рокади. На изборите през 2009 г. преживя изборен разгром от ГЕРБ, но оцеля начело на партията. А през 2013 г. БСП стана дори мандатоносител. Оттегли се от лидерския пост в левицата през 2014 г., вече избран за евродепутат. От властта обаче излезе с победа в личен план и намерил любовта на живота си - съпругата си Моника.
Днес отношението към Станишев в БСП е от “осанна” до “разпни го”. Мнозина, включително негови предишни партийни врагове, признават с ръка на сърцето, че по негово време столетницата всъщност е била в много добра кондиция. Други пък продължават да носят горчивината от коалицията с ДПС за кабинета “Орешарски” и от подкрепата на Делян Пеевски за шеф на ДАНС.
Именно при Станишев обаче левицата у нас постигна своя световен пик - през 2003 г. стана член на Социалистическия интернационал, а малко по-късно - реформирана, влезе в Партията на европейските социалисти. Едва ли тогава някой е подозирал, че само няколко години след това самият Станишев ще оглави ПЕС.
Изборът му за президент на европейските социалисти през 2011 г. бе сред най-значимите събития в новата история на БСП. А след третото му поредно преизбиране през 2018 г. мястото му на европейската политическа сцена даде повод за гордост дори на опонента му в България - лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, който го поздрави.
Още с встъпването си на поста Станишев направи заявка за кардинална промяна в ЕС и демонстрира, че политиката му ще е на обединение и солидарност. За 11-те години под негово ръководство ПЕС стана голямо и сплотено политическо семейство. Днес в него членуват 33 партии, 12 са асоциирани членове и още 12 са наблюдатели. ПЕС запази второто си място като политическа сила в Европа, което не бе лесно на фона на все по-набиращите скорост популистки и зелени формации.
През 2011 г. имаше само двама леви премиери в 27-те държави на ЕС. Днес те са шестима (доскоро 7, колкото са и премиерите на ЕНП), а в още 6 европейски държави левицата е част от коалиционни правителства. Любопитно е, че на запад от Любляна десницата вече няма премиерски пост. Паритетът с ЕНП е и на ниво Еврокомисия, където левицата и десницата имат по 9 комисари (заедно с председателя на ЕК). Заслугите за всичко това далеч не са само на Станишев, но когато един политик има силно европейско семейство до себе си може да играе много по-уверено на национален терен.
Днес посланията на левицата се чуват в Европа много по-ясно от преди. Не само заради световната криза и високите цени на газа, нарастващите неравенства и нуждата от солидарност. Годишната реч на шефката на ЕК Урсула фон дер Лайерн прозвуча толкова социално, че леви евродепутати разказват как на шега техни колеги предлагали на Станишев да я поканят в ПЕС.
В България малко се знае за работата на Станишев на европейски терен, но той е водил реални битки за налагането на конкретни политики, чиито резултати се виждат днес и у нас. Както сам неведнъж е казвал - в политиката няма място за емоции, но за каузите трябва да се бори всеки.
Има зад гърба си две големи лични победи - налагането на европейските младежка и детска гаранция. За периода 2014-2020 г. финансирането за България по младежката гаранция е било над 100 млн. лв. За периода младежката безработица е намаляла от 25 до 8,9%.
За тези години левицата отвоюва запазването на социалния характер на ЕС, налагайки Европейския стълб за социалните права. По него, чрез Европейския социален фонд, за България са разпределени 2,6 млрд. евро.
Още в началото на мандата си президентът на ПЕС започна стратегически разговор по План за социални и икономически реформи. След това левицата остро се противопостави срещу идеята за Европа на две писти. А за плана “Станишев” в Брюксел направиха аналогия с “Маршал”.
Идеи от този документ виждаме и в настоящия план за възстановяване. А пък за него лидерът на ПЕС е водил битка първо в собственото си политическо семейство, където по-богатите северни държави се опъвали на подобна солидарност, чудейки се как ще обяснят на избирателите си, че трябва да платят сметката и на по-бедния харчещ юг, разказват свидетели на хилядите му онлайн разговори по темата във времената на ковид пандемията. Но днес планът е факт и по него само за България са предвидени близо 6 млрд. евро.
Членството на България в Шенген е една от темите, които Станишев поставя ежедневно пред колегите си в Европа. През 2018 г. дори подготви доклад за приемането на страната ни и Румъния с всички граници, а не само по въздух и вода, който бе приет от Европарламента и излезе с препоръки към Съвета.
През годините той е поставял на дневен ред и членството ни в еврозоната, както и темата за европейската отбрана и сигурност. А на кръгла маса за сигурността през 2017 г. дори събра заедно Румен Радев, Бойко Борисов и Корнелия Нинова.
С опита и глобалния си поглед над световната ситуация, с аналитичния си подход към процесите Станишев днес гледа напред към проблемите, които ни очакват. Днес той има нова кауза. Вторачени в ежедневните кризи, малцина предвиждат, че след 20 години ще има огромна трансформация на пазара на труда с навлизането на изкуствения интелект и роботите. И никой не говори на младите как и към какви професии да се преориентират, за да са адаптивни и в такава ситуация на пазара на труда. Докато за Станишев това е тема, по която той вече работи не само на европейски, но и на български терен.
В петък Станишев обяви, че се отказва от надпреварата за следващ мандат начело на ПЕС. “Не можеш да претендираш да си президент на ПЕС, ако нямаш силна партия зад гърба си”, обясни той.
Каква ще е политическата му съдба оттук нататък обаче не разкрива. 55 години са твърде ранна възраст за пенсиониране. А и той не крие, че каузата “левицата в България да бъде силна отново” е негова лична и ще работи за нея. Без да уточнява под каква форма. Думите му от първия ред на залата в петък чуха обаче едни от знаковите червени лица като Калоян Паргов, Дора Янкова, Георги Пирински, Жельо Бойчев, Ангел Найденов и Юрий Асланов. И това дава повод да се разсъждава по темата.