Как се управляват горите и какви са последствията от незаконната сеч
Случаят с пострадалите от наводненията населени места в Карловско повдигна въпроса за състоянието на горите у нас и контрола върху сечта в тях. БТА потърси за мнение експерти за това как се управляват горите ни, каква е работата на лесовъдите, как се извършва сечта и какви последствия има нерегламентираното изсичане на дървета върху околната среда.
Преди дни следователят от Националната следствена служба Петко Петков обяви пред журналисти, че екип от следователи, работили по делата за наводненията в Аспарухово, Камено и Мизия, разследват наводненията в Карловско. В понеделник, 12 септември, служебният вътрешен министър Иван Демерджиев, заяви, че проверка в района на карловските села е показала, че има данни за сеч в нарушение на плановете. Очаква се да се установи дали тези нарушения са допринесли за наводненията.
Служебният министър на земеделието Явор Гечев вече обяви спирането на сечите във водосбора на селата.
Как се осъществява сечта в горите
Според Наредба 8 за сечите в горите, всяко дърво, подлежащо на отсичане, се отбелязва с знак на височина 130 см от основата и се поставя отпечатък от контролната горска марка (КГМ) в основата на стъблата на дърветата с диаметър над 14 см. Това обясни за БТА главен асистент д-р Нено Александров, преподавател в Лесотехническия университет.
На практика това е доказателството, че едно дърво е законно определено за сеч, каза той. И подчерта, че тази дейност може да се извършва от всеки лесовъд, който разполага с лиценз, като информацията е налична на сайта на Изпълнителната агенция по горите (ИАГ). Според Александров обаче този начин на отбелязване е „твърде остарял“.
Според нормативите всеки лицензиран лесовъд може да разполага с до три броя КГМ. У нас има над 15000 лицензирани лесовъди с по три КГМ - това прави 45000 марки, които са законни, а със сигурност има и незаконно изработени модели, притежание на други лица. Всичко това прави контрола на терен изключително труден, обясни още Александров.
„Дори и когато се установи незаконна сеч или отсечени стъбла, маркирани с незаконни КГМ, това много трудно се доказва в съд и съставените актове в голям процент отпадат“, отбеляза той.
Александров каза, че това създава впечатление за безнаказаност и води до това недобросъвестни секачи и фирми да извършват незаконни сечи или да отсичат повече от законовоопределените стъбла в рамките на едно законно маркирано сечище.
„На практика в момента се контролира основно количеството отсечена и изнесена от гората дървесина, но количеството, обемът не е статична величина“, уточни Александров.
Той е на мнение, че работата на българските лесовъди и съвременните концепции за стопанисване на горите у нас са „изцяло природосъобразно ориентирани и не отстъпват на лесовъдските практики, в която и да е европейска страна“.
„През последните няколко години в България темата за сечите в горите, независимо от това дали са регламентирани или незаконни, е твърде преекспонирана“, каза Александров. „Смятам, че обществото и журналистите, както и многото природозащитни организации са длъжници на българския лесовъд“, отбеляза преподавателят. По думите му негативната нагласа към работата на лесовъдите отказва младите да се занимават с тази професия.
„Най-отговорно твърдя, че всяка научно обоснована и законово регламентирана сеч, ако е изпълнена по всички правила, има за цел да подобри състоянието на гората“, коментира Александров.
Той обясни, че една част от сечите (т.нар. отгледни сечи) имат за цел да отгледат младата гора, да контролират конкуренцията между отделните растения, да създадат условия за оцеляването на ценните дървесни видове, да увеличат прираста и да подобрят устойчивостта към абиотични явления (силен вятър, мокър сняг и др.). Чрез другите т.нар. възобновителни сечи се осигурява плавната смяна на старото с ново поколение гора.
„На нашите студенти казваме, че лесовъдството има за цел да намери баланса между екологичните и икономическите цели и очаквания от гората. „Подчертавам това за баланса, тъй като залитането в която и да е от тези две крайни позиции - икономическа (дърводобив) или екологична (строга защита), не води до нищо добро“, каза Александров.
„Вторачването на контролните органи в отделното отсечено дърво, а не в гората като съвкупност от дървета и като територия със своите полезни средообразуващи и защитни функции води до ниско ефективен контрол и игра на „котка и мишка“ между лесовъди, секачи и контролни органи“, посочи също той.
„Кое дърво трябва да бъде отсечено е преценка на лесовъда, но как ще бъде извършена тази дейност зависи от дърводобивните фирми, които я изпълняват“, заяви още преподавателят. Той добави, че крайният резултат, който се вижда на терен, е от работата не само на лесовъда, но и на дървосекачите. У нас професията на дървосекач е изключително тежка. Това е работа на открито при всякакви климатични и теренни условия, с много голям риск от злополуки, ниско платен труд и поради тези причини много непривлекателна.
Александров напомни, че ИАГ, както и WWF-България и други неправителствени организации са разработили платформи с публична информация за това къде се водят законни сечи.
Горите и климатичните промени
„Българската гора се намира в добро състояние и това е резултат от дългогодишната работа и усилия на поколения български лесовъди“, смята преподавателят.
Той отбеляза, че България превишава почти два пъти средния процент горски територии, включени в Европейската екологична мрежа „Натура 2000“ (34,5%/18,2% EU).
„През 2020г. страната ни спечели вота на европейските граждани за забележителни достижения в управлението и опазването на старите гори в обхвата на европейската екологична мрежа „Натура 2000“ и това е резултат от инициативата на ИАГ и WWF България за определяне и картиране на горите във фаза на старост“, обясни Александров.
Процесът за законовата защита на вековните гори стартира през 2016 г. с обособяването на 1 100 000 дка държавни гори за „Гори във фаза на старост“ в Натура 2000. Към настоящия момент тези територии са се увеличили, тъй като и няколко общини, големи собственици на гори, определиха „Гори във фаза на старост“, добави той.
Относно климатичните промени Александров каза, че в последните десетилетия лесовъдската наука по света се стреми да намали обезлесяването на големите горски биоми на планетата, като например Амазонската джунгла. Александров обърна внимание, че в регионален план трябва да се намали рискът от засилващите се горски пожари, суши и други природни явления.
„Тази адаптация на горите като дълговечна система не е лесна и не може да бъде статична, само и единствено със забрани на сечи и други ограничения“, поясни той.
„Не може да се очаква наличието на горска покривка да смекчи изцяло последиците от глобалните климатични промени“, смята преподавателят.
Според него у нас най-засегнати от климатичните промени са изкуствено създадените иглолистни насаждения в долния лесорастителен пояс (ниските части на страната до 700 м надморска височина).
В тези насаждения липсата на навремени отгледни сечи, гъстите схеми на създаване и на места неподходящите дървесни видове и произходи доведе до съхнене и загуба от мокър сняг и вятър върху значителни територии, обясни Александров.
Тук без целенасочена лесовъдска дейност, включително сечи, ако се налага и последващи залесявания, няма да се справим. Свидетели сме на все по-екстремни прояви на климата (дълги периоди на суша, поройни валежи и др.) В тези условия горските масиви също са податливи на неблагоприятните явления, каза също той.
„Горската екосистема е жива и тя непрекъснато се развива и променя. В тази връзка не подкрепям тезата за забрана на сечите в горите, нито оставянето на всички гори да станат „стари“. Горите във фаза на старост са много ценни и интересни за нас, изследователите и природозащитниците, но тази фаза, етап от развитието на гората в крайна сметка рано или късно приключва с колапс и отново системата се връща в начална точка с появата на млада гора. Добре е да опазим старите гори там, където те са достигнали това състояние, но с ясната представа, че то не е вечно", каза още Александров.
Той направи аналогия с човешката популация и поясни: "Една популация е жизнена и се развива, когато преобладава не старото поколение, макар то да носи своя натрупан житейски опит и достолепие, а младото и активно поколение, което е носител на новите идеи и двигател на прогреса".
"Надявам се с тази аналогия да убедя повече хора, или поне да ги накарам да се замислят, че нашите гори са оцелели векове, били са опожарявани, изсичани и отново са се възстановявали естествено или с помощта на хората, но ги има и ще продължава да ги има, независимо от нас и нашата дейност“, заяви Александров.
Той подчерта, че гората е дълговечна система и нейният цикъл е няколко пъти по-дълъг от нашия живот. Присъщо за нас, хората, е да искаме нещата да се случат в обозримо бъдеще, но гората изисква търпение и дългосрочно и последователно мислене и приемственост, посочи Александров.
Добрият лесовъд трябва да има тези качества и да знае че неговата дейност има за цел да направляваме естествените процеси, а не да вървим срещу тях, обобщи той.
WWF анализира процеса по опазване на горите
WWF е организацията, която се ангажира с подобряването работата на институциите и за информирането на обществото по темата. В писмен отговор до БТА от организацията отбелязаха, че единствените налични официални данни за незаконна сеч се съдържат в годишните отчети на Изпълнителна агенция по горите (ИАГ).
„Пряко установените от контролните горски органи случаи на незаконна сеч не могат да служат за цялостен анализ на незаконния дърводобив, доколкото за тези органи не съществува нормативно задължение да проверяват всяко едно от десетките хиляди действащи сечища всяка година, както и поради липса на капацитет на тези органи да изпълнят такова изискване, в случай че то съществуваше“, коментираха от WWF.
Организацията анализира информацията за добива и ползването на дървесина от 2006 г. Целта е да се добие по-пълна картина на ситуацията с незаконния дърводобив.
Беше разработена методика, която усъвършенствахме и допълвахме през годините и която се основава на следното разбиране за незаконния дърводобив: обем на незаконната дървесина = (обем потребление на дървесина + обем изнесена дървесина ) - (обем законно добит дървен материал + обем на внесен дървен материал), обясниха от WWF.
За някои случаи, като ползването на дървесина в строителството, няма никакви надеждни данни, отбелязват еколозите. Други данни, като ползването на дърва за огрев, анализираме и след възлагането на социологически проучвания. Поради това в изготвените от нас периодични анализи не твърдим точно количество незаконен дърводобив, а проследяваме тенденции и даваме приблизителна оценка, коментираха природозащитниците.
Последният анализ на WWF за незаконния дърводобив е изготвен и представен на обществото в средата на 2018 г. и обхваща периода 2013 г. - 2017 г.
„Изводите от този анализ са, че въпреки многото положителни стъпки, предприети от държавата, тенденцията по отношение обема на незаконния дърводобив не се променя през годините и той остава в рамките на една четвърт до една трета от годишния добив“, смятат от организацията.
По отношение на наводненията в Карловско от WWF посочиха, че не са правили разследване до този момент. “Без да имаме доказателства, не можем да твърдим, че незаконната сеч е причината, довела до наводненията в Карловско. Имаме няколко сигнала през годините за незаконна сеч в района на Средна гора, но те не са в близост до района, засегнат от наводненията”, коментираха оттам.
Причините и последствията от незаконния дърводобив според WWF
Според WWF причините за незаконния дърводобив като цяло са много. Те се дължат на слабости в нормативните уредбата, недостатъчното финансиране на Изпълнителната агенция по горите (ИАГ) и нейните прилежащи структури, а също и липсата на достатъчен експертен капацитет на контролните органи, смятат експертите. Социално-икономически фактори и недостатъчната ангажираност с проблема от страна на правоохранителните органи са също сред проблемите, отчетени от тях.
Те припомниха, че незаконният дърводобив е класифициран като престъпление по член 235 от Наказателния кодекс. Посочиха също, че съгласно чл. 15 от Конституцията, "Република България осигурява опазването и възпроизводството на околната среда, поддържането и разнообразието на живата природа и разумното използване на природните богатства и ресурсите на страната".
“Целите, заложени в Закона за горите, адекватно изпълват със съдържание конституционното задължение за разумно ползване на природни ресурси, опазването и възпроизводството на околната среда и поддържането и разнообразието на живата природа”, коментираха от организацията.„Слабост на закона е, че след доброто целеполагане в него не са дефинирани достатъчно изисквания, които да гарантират природосъобразното ползване на горски ресурси“, смятат оттам.
Държавните предприятия и техните териториални поделения са натоварени с предимно публични и държавнически функции, независимо че по брой разпоредби на закона преобладават тези, свързани с ползването на дървесина, казаха още експертите.
От WWF обърнаха внимание, че директорите на държавните горските стопанства или оправомощени от тях лица прилагат и административни принудителни мерки по Закона за защитените територии, Закона за биологичното разнообразие и налагат административни наказания по Закона за лова и опазване на дивеча. „Недопустимо е да се вменяват задължения за управление и опазване на публична държавна собственост и задължения за прилагане на административна принуда и административни наказания и за тези дейности да не се отделя нито лев от държавният бюджет“, посочиха от организацията.
Друг съществен недостатък на закона е свързан с възможните за сключване на дългосрочни договори за добив на дървесина и особено за добив на дървесина на корен, отбелязаха от WWF. Оттам казаха, че е имало сигнали за толериране на нарушения на фирми „с цел запазване на финансовите приходи в стопанството и спестяване на административни проблеми, съдебни процедури, както и политически натиск“.
Подзаконовата нормативна уредба страда от множество недостатъци, най-вече противоречия с разпоредби на Закона за горите, смятат също от организацията.
Освен всички негативни последици върху компонентите на околната среда, с които горите са пряко свързани (като биологично разнообразие, почви, води и въздух), незаконният дърводобив генерира и финансови загуби на държавата, коментират експертите. За периода 2017 г. -2017 г., средно годишните финансови загуби на държавата са в размер на около 150 милиона лева, твърдят от WWF.
От организацията взимат участие в работни групи и изготвяне на становища за подобряване на нормативната база, включват се в теренни проверки за незаконни сечи и подаването на сигнали до контролните горски органи и органите на прокуратурата и информиране на обществеността за незаконните сечи.
От WWF припомниха, че са обжалвали разпоредби на наредбата за сечите в горите пред Върховния административен съд (ВАС). С решението на ВАС от 2022 г. бяха отменени изцяло 45 самостоятелни разпоредби на наредбата, а една разпоредба беше отменена частично, посочват от организацията.
“Отменените разпоредби даваха възможност за сеч без позволително за сеч, за превишаване на ползването по позволително за сеч, за нерегламентирана промяна на видове сечи и техни параметри, които са планирани в горскостопанските планове и програми и др.”, коментират от WWF.
При незаконната сеч се осъществява допълнителен натиск върху горската екосистема и се добива повече от регламентираното и устойчиво ниво на ползване на дървесина. Именно този допълнителен натиск води до нарушаване на баланса в екосистемата и съответно - до влошаване на качеството на услугите, които ни предоставят горите – в това число регулирането на водния отток и предотвратяването на ерозията, предупреждават експертите.
„Невъзможността на горите да осъществяват именно тези регулиращи функции създава предпоставки за засилване на негативните ефекти и щети от интензивните валежи и други неблагоприятни климатични условия. Това се отразява върху качеството на живота ни и има конкретни финансови измерения“, коментират още от WWF.
Експертите обръщат внимание, че липсата на горска растителност води до невъзможност да се регулира водният отток, както и до началото на ерозионни процеси и свличане на земни маси.
Според WWF има мерки, които могат да спомогнат за това горите да изпълняват по-добре водорегулиращите си функции. Използването на лесовъдски системи, осигуряващи постоянно покритие на горските територии, е един от съветите на организацията. Те посочват и необходимостта от това да се подпомага създаването и поддържането на смесени насаждения с неравномерна пространствена структура. Пълнотата на насажденията във водосбора да не се намалява под 0,5 съветват още от WWF. Да не се провеждат "голи сечи" и да се прилагат технологични схеми и техника, осигуряващи минимално нарушаване на земната повърхност при дърводобива и при извоза на дървесина са друга част от необходимите действия, изброени от организацията.
Оттам смятат, че трябва след прекратяване на стопанските дейности да се извършва рехабилитация на нарушените терени. При нужда да се провеждат залесителни мероприятия за увеличаване на лесистостта на водосбора, съветват още от WWF.
Приложението "Спаси гората“ помага за бързо и лесно подаване на сигнали
От WWF коментират, че с оглед чувствителността на обществото по отношение опазването и ползването на горите, са разработили няколко инструмента.
Мобилното приложение "Спаси гората“ е едно от тях. То е безплатно и може да се изтегли от Google Play. Целта му е да ангажира хората с опазването на дърветата. Гражданите имат по-лесен начин да подават сигнали при съмнения за нередности. От организацията препоръчват приложението да се използва паралелно с ГИС платформата. Това дава възможност за бързо и лесно подаване на сигнали за незаконни сечи, незаконен превоз на дървесина и природни бедствия, като пожари, наводнение и други до специализирано звено на ИАГ към телефон 112.
Могат да се изпращат и снимки, видеоклипове и запис на аудио. Платформата дава възможност след въвеждане на електронен адрес на подателя и кратко описание на конкретния проблем сигналът да пристигне максимално бързо в ИАГ.
„Практиката показва, че контролният орган и неговите регионални дирекции реагират своевременно на подадените сигнали, като се следва приоритизация в зависимост от мащаба и сериозността на конкретния случай“, казват от WWF.
В ГИС платформата са включени множество слоеве, свързани с горските територии, като горите с висока консервационна стойност, старите гори и горите, вече обявени като "гори във фаза на старост", обясняват оттам.
На платформата се публикува визуална и описателна част от новите горскостопански планове на държавните горски и ловни стопанства. Платформата съдържа и слоеве с различните категории защитени територии, всички защитени зони по двете директиви на ЕС, касаещи мрежата „Натура 2000“, налични данни от кадастъра и др. По този начин създадохме условия голяма по обем и различна по характер информация да бъде откривана лесно от гражданите само на едно място, посочват от WWF.
Експертите припомнят, че програма „Гори“ съществува от създаването на организацията преди близо 20 години. От WWF подчертават, че основните им дейности в тази област са опазването на най-ценните горски екосистеми, старите гори, сертифицирането на горите в съответствие с изискванията на международни стандарт FSC и незаконната сеч.
От WWF изготвят и насоки за опазването на горите - чрез описателни текстове и видеоматериали за разпознаване на незаконната от законната сеч, включително по отношение транспортирането на дървесина от гората до междинни или крайни потребители.
Постарали сме се да опростим една изключително сложна материя, така че тя е разбираема за гражданите и да им е от реална полза, казват експертите.