Колкото повече се изправят украинците, толкова повече ние се навеждаме
Вдъхновяващата украинска контраофанзива показва, че никой смел, самоотвержен и жертвоготовен Давид не е обречен срещу огромен, самодоволен, надменен и така уязвим Голиат.
Човек неволно почва да си мисли дали България постъпи правилно през 1944 г., като доброволно се предаде в робство на същия Голиат? С аргумента за обреченост и безсмисленост на съпротивата.
Този акт спаси от разруха българската икономика и много животи - основен аргумент. Но след това ние дадохме жертвите на фронта срещу Германия, а поробителите изнесоха цялата икономика. Но най-страшното - робството създаде поколения българи с робски манталитет.
Мисля, че двете най-индоктринирани с болшевизъм сфери, чиито последици търпим до днес са армията и академията. В армията, всеки нов офицер задължително ставаше член на БКП с клетва за вярност на Партията и СССР. А в академията никой не можеше да преподава обществени науки без същото.
Виждаме днес техните осколки в политиката и медиите.
Не просто за всичко лошо е виновен Западът - все едно не сме 2022-а, а 1952-а с култа към Сталин, днес Путин. Не просто професоривовци, доцентвацевци, иванангеловци и Ко. дават своята лепта за кремълските ни окови.
Не просто политическият речник на този тип хора не допуска да приеме, че сме членове на ЕС и НАТО, които продължават да са “те”. А самите политически действия по върховете на държавата са насочени срещу всичко от Запад и колкото се може по-близо до Изток.
Спомняте ли си историята с Грипена, когато Швеция още не беше в НАТО?
А затова, че няма нужда от НАТО войски на наша територия, защото можем сами да се отбраняваме?
Предшествано от бисера на друг армейски и милиционерски възпитаник, с табелка на Атлантик, че иска не бази, а платноходки в Черно море?
Газпромската истерия през последния месец?
И въобще толкова предпочитаните наши хора и друзья за обществените поръчки, като тези за магистралите или онази с “дълбачките” ?
А бестселърът от вчера - да правим бартер: ток срещу газ не с Румъния, не с Италия, не с някоя нормална европейска държава, която произвежда ток с газ и сме в обща енергийна мрежа. А с близкия …Азербайджан, който подписа седмица преди войната споразумение за военно сътрудничество с Русия под неин натиск - което дава още един лост на Кремъл за влияние върху енергийната политика на тази страна.
И за какво е това влечение към Изтока?
Може би ред, правила, прозрачност, пример за демокрация и общество, на което да приличаме?
Защо се представя Русия като нормален търговски партньор, след като е известно, че за Кремъл всичко е политика, а паралелните парични потоци, които мотивират сделките са просто търговия със суверинитет?
Това пусто рушветчийство и ориенталък?
Колкото повече се изправят украинците, толкова повече ние се навеждаме.
Впрочем изгодата от сделките с Русия не убягна още на нашия соц фолклор, когато нямаше медии: “Българинът се уморил от подялба по братски с руснака. И вече искал поравно.”
(От фейсбук)