По-добре експертен, отколкото служебен кабинет
От доста време твърдя онова, което каза проф. Димитър Димитров - политолог и зам.-председател на ЦИК, по БНТ - че ако не се случи нещо извънредно от типа Костинброд, ГЕРБ ще спечели изборите, ПП са втори, а третото място и в дъното на таблицата местата са спорни.
При категорично декларираното поведение на ПП, ДБ и БСП, че коалиция с ГЕРБ е неприемлива и при невъзможността самите те да направят мнозинство в парламента, нещата отиват към нови предсрочни избори.
Но тази ситуация ще бъде нетърпима за обществото - зима в кризи и служебно правителство без парламент. Затова изходът е един – експертен кабинет /или както искате го наречете/ излъчен от системните партии в парламента. Вече писах коментар по въпроса. И всяко "Ама ние с тях не можем" ще бъде пагубно за формацията, която саботира процеса.
Това правителство трябва да бъде с конкретни задачи: борба с инфлацията, еврозоната, приемането ни в Шенген и т.н. и със срок - примерно до местните избори през ноември следващата година.
Подобно бъдещо правителство трябва да бъде съставено от системни партии с европейска и евроатлантическа ориентация с мнозинство в Народното събрание. Това изискване включва и БСП, доколкото и ПП и ДБ са готови да си партнират с тях. Преговорите за неговото съставяне ще бъдат трудни и вероятно продължителни, но тъкмо те ще покажат зрелостта /или комплексите/ на нашите партийни водачи.
Вярно е, че по този начин ГЕРБ-СДС, а вероятно и ДПС със свой експертен потенциал се връщат в управлението, но самите те биха могли да кажат същото за "Продължаваме промяната" и БСП.
И може би най-важното – всеки опит да се саботира подобно правителство ще означава не само саботаж на собствената си държава, но и оставяне за пореден път на властта еднолично в ръцете на Радев, а оттам и на възможната ни проруска ориентация.
Накратко – по-добре експертен кабинет с подкрепа от парламента, отколкото служебен под опеката на президента.
Всичко това трябва да е ясно 20 дни преди изборите, защото трябва да се внимава и с политическото говорене, за което партийните лидери може да съжаляват след 2 октомври.