Светлин Нейнски става свидетел на два преврата
Един сериал раздели за кратко една от най-успелите българки и съпруга и
Едва ли една от най-успелите българки някога е подозирала, че ще бъде физически разделена от любимия си мъж... заради сериал. Точно това се случи в последно време в семейството на Надежда Нейнски и съпруга . Другата седмица стартира най-новият български сериал “С река на сърцето”, а Светлин Нейнски е негов продуцент. И докато той е във Видин за финалния монтаж, бившият ни външен министър и единствената жена и европеец в инициативата на “Харвард” за световни лидери - Надежда Нейнски, е в САЩ. Но тя най-добре знае, че изкуството има специално място в сърцето на съпруга .
“С каквото и да се занимавам, изкуството ме влече. Там ми е сърцето. Няма друга причина, за да се опитам да направим този сериал. Който според мен е различен. Много по-различен от всички останали, които са правени”, обяснява 62-годишният мъж.
В началото както винаги е футболът. Светлин е роден в Белоградчик и кариерата му започва в местния “Балкан”. Стига и до лидера на терена в този регион - “Бдин” (Видин).
“Там за първи път се сблъсках с феномена на втората снимка. Нали навремето в паспорта се носеше и тази, на чийто човек си”, спомня си с усмивка Светльо. След това отива в “Чумерна” (Елена), където го кани негов приятел. Има и кратък престой в “Етър”.
“Спортът и изкуството имат много общо. А в онези времена бяха и средство за пътуване”, обяснява Нейнски, който в суматохата успява да стане и окръжен шампион по шах, волейбол и борба.
Като дете в малък град нямаш много избор. Караш наред спортовете. Но те те научават на дисциплина, каляват характера ти”, допълва той.
После се мести в София и започва да учи филология в Софийския университет. Там се сблъсква с Вельо Горанов, който му отваря книгата на театъра.
“Пантомимата беше нещо съвсем различно, ново. Бяхме пленени. Цял един свят, който бе непознат. И то по времето на социализма. Правехме абсолютно всичко с удоволствие. Луди години”, обяснява Светлин.
Така се създава студентският театър първо в “Лиляна Димитрова”, след това в “Яйцето”. Отиват всички в “Движение”, театъра на Вельо Горанов. И накрая е “Панданс” заедно с Ники Сотиров и останалите. Започват пътуванията. До Венецуела на фестивал, в различни държави. Стига и до САЩ. Влече го вече бизнесът. Планира да изнася вино за там, дори става член на местната търговска камара. Но нещата не се получават.
След филологията завършва и ВИТИЗ “Кръстю Сарафов”. В съвсем нова специалност, която е въведена от Вельо Горанов.
“Всичко приключи около идването на власт на Жан Виденов. Вече бизнесът ми заемаше по-голямата част от времето. Разбира се, помагах на колегите финансово, но започнах да се отдалечавам от тях. Нямах време за репетиции, за спектакли”, обяснява Нейнски.
Родителите му нямат някакви артистични заложби. По-голямата му сестра била голям талант, но така и не разрешили да влезе във ВИТИЗ.
“Нали знаеш какво беше преди. Как така младо момиче ще отиде в София, ще се показва пред хората. И я отказаха”, спомня си той.
Иначе чичо му Александър Нейнски е музикант, бивш председател на съюза на музикалните дейци. И всички познават братовчедка му Весела Нейнски.
Бизнесът го сблъсква за първи път с държавен преврат. Става неволен свидетел на този срещу Борис
Елцин в Москва “Тогава с един приятел изнасяхме вино и цигари за Русия. “Искра”, “Меча кръв”, работехме с тютюневата фабрика във Видин. Бяхме настанени в хотел в центъра на столицата, в който два етажа бяха направени перфектни за чужденци. Уникален лукс. И тръгваме да излизаме от асансьора и един великан просто ни нареди да се прибираме в стаята. И два дни гледахме танкове и войска по площада”, обяснява Светлин.
Вторият преврат, на който става свидетел, е този срещу турския президент Реджеп Таийб Ердоган по времето, когато Надежда е посланик в Анкара.
“Там си промених доста мисленето и видях комплексите на България. Не можеш да си представиш какво са направили например в Кападокия, откъдето е тръгнало християнството. И хиляди туристи се стичат. Дори със забрадки”, обяснява той. И добавя: “Ние все се притесняваме да не объркаме някакви сметки”.
Няма да забрави и срещата си с Ердоган, който
поискал лично да се запознае с него. И жестът на турския президент към Надежда Нейнски за желязната църква “Свети Стефан”.
“Просто каза - какво да направя за теб? И тя му обясни в колко окаяно състояние е. И той обеща. Даде 6 милиона долара, за да се оправи всичко. И не се отклони дори когато имаше проблеми. Когато т.нар. патриоти ходеха по границата да ритат баби. Дал беше дума и я спази. Независимо от напрегнатата обстановка. Сега църквата е част от всяка туристическа обиколка. А това са средства и за нея, и за българската общност там”, допълва Светлин.
С Надежда Нейнски обикалят и градовете, където има изселници. Там за първи път виждат български
посланик. Исканията са едни и същи - да си имат офис, да им бъдат изпратени книги. И кметовете отпускат местата. Сега навсякъде има кътове с носии от родния край, с малка библиотека.
“Държавата бе забравила за тези хора. А ние се сърдим на ДПС, че е поела да се грижи за тях. В живота няма вакуум. Като липсва нещо, то се запълва”, обяснява Нейнски.
Покрай бизнеса обаче никога не забравил изкуството. Дори фирмата му се казва “Ной”, като този, който е спасил животните от потопа, защото му звучало мелодично. Представител е на френската компания за стъкла “Сен Гобен”.
“И в онези времена офисът ми бе целият стъклен. Когато всички се заграждаха с решетки. Вътре с камък. Исках да покажа сблъсъкът между тях”, обяснява той.
Сега офисът му е на улица “Оборище”
в сграда, за която се твърди, че е живял Тодор Живков.
Ходи обикновено пеша дотам, тъй като живее на Малките пет кьошета. “Колата я вземам само, когат о имам да обикалям из София”, признава той.
Сериалът не е първото му продуцентство. През 2009 г. заедно с Мартин Захариев правят първия български хорър “Вила Роза”, с който печелят дори награда на фестивал за независимо кино във Франция.
Сериалът “С река на сърцето” се ражда на “Оборище”.
“Идеята я имах отдавна. За една семейна сага, но с малко добавена стойност. В един момент, когато идва на власт, дори и Ердоган е против сериалите. Но след това разбира, че те привличат хората към местата, където са снимани. И се обадих на режисьора Мартин Макариев да го питам дали иска да пробием още един стъклен покрив. Това си е наш лаф, защото понякога животът ни е като под похлупак. Всичко около теб цъфти и се движи, а ти стоиш и гледаш”, казва Нейнски. Свързват се и със сценариста Георги Тенев. И се започва.
Всъщност в началото е виното. Дълго време търсят локация за снимките. И тогава попадат на винарната на семейство Йотови край Видин.
“Всичко е направено точно по правилата. Както пише в дебелите книги. Сортове грозде, заеми, земя, всичко. Просто един райски кът на мястото, което всеки българин нарича Северозападнала България. Точно това искахме да покажем. Че и там има хора, и там има мечти”, разказва Нейнски.
По думите му всичко в сериала ще бъде представено по нов начин. Актьорите са представени в реални ситуации. Дори няколко дни тренирали с драгажния флот. “Когато видите тези крехки създания в машинното отделение на кораба, смятам, че всички ще се впечатлят и ще разберат за какво става въпрос”, обяснява още Светльо.
В сериала участват обичани актьори като Александър Димов, Александър Сано, Луиза Григорова, Яна Маринова и много други.
Заради красотата на региона Луиза Григорова и нейният съпруг Мартин Макариев решават да кръстят сина си Бранд във великолепната църква на село Гомотарци, което е на 15 километра от Видин. Бранд е древнобългарско име, което означава пазител.
Селото има странна история. Някога е било на друго място, на километри от сегашното. След като страшна чума натръшкала голяма част от жителите му, оцелелите решили да изгорят къщите си и да търсят ново място за заселване. Избрали големия речен завой, а високият бряг привличал и заселници отвъд Дунава, където водата често заливала низината. Дали му името Гомотарци, което означава шум, врява от събиране на много хора на едно място. Препитавали се със земеделие и рибарство. За пръв път за него се говори в документ от 1560 година.
Комисията, работила по преименуването на българските селища през 1931 – 1932 г., спазва правила при преименуването, сред които е приемане на имена на членове на Кобургската царска династия. Така селото до 1947 г. носи названието Евдокия.
“Няма как да се примиря със Северозападнала
България. Все пак става въпрос за Дунав. Най-голямата река в Европа. Никъде, откъдето минава, положението не е такова, каквото е в България. Градовете са красиви, могъщи. Искам така да стане и у нас”, категоричен е Нейнски.
Не се е отказал и от актьорството. Скоро ще излезе филмът “Игра на доверие”. В него той има малка роля след близо 30 години отсъствие от сцената: “Не знам как се е получило, хората ще кажат. Малко ми беше странно”.
Проблемът е, че снимането на сериала го разделя с Надежда, която заминава за САЩ. И той е бил за месец там, но основната му локация през последните месеци е Видин.
И все пак намира начин да замеси Надежда в сериала. “Всичко се отразява в семейството. Дори и геополитиката. Това е семейна сага, която се опитва да представи всичко”, допълва Светлин Нейнски.
Двамата обичат много да пътуват. Особено из Италия, която е може би любимата им държава. Обичат и морето.
“Хубавото е, че живеем във века на комуникациите. Сега сме малко като в сериала “Седем часа разлика”, но се справяме. Можеш да се видиш с човека, да поговориш. Разстоянията малко се смаляват”, обяснява той.
Сериалът е от 42 епизода, като всичките ще бъдат излъчени преди началото на световното първенство по футбол в края на ноември, защото “Нова” е съпритежател на правата. Това прави последните дни много напрегнати.
“Има хора, които не са се прибирали в София от февруари. Дори си наеха квартири там. Минаха и през студа, и през жегата, и през комарите край реката. Много ни помогна кметът на Видин Цветан Ценков. Направи всичко за екипа”, допълва Светльо. Сега се мести апаратура към брега на Дунав, за да се ускори процесът на монтаж.
И преди зрителите да са видели първия епизод, Светлин Нейнски продължава да планира. Иска втори сезон на сериала, в който да включи и Белоградчишките скали. И да се направи фестивал на сериалите, които са правени в градовете по поречието на Дунав. Разбира се, във Видин.