Радио Китай: Виж! Огромните промени в края на Хималаите
Къде се намира Луоджа?
В картата то е разположено в края на най-югозападен Китай, гранично с кралство Бутан и се счита като тайната земя в дълбоките планини, принадлежащо към град Шаннан, Тибет.
Луоджа, в тибетски означава „стръмна скала на юг“. Едно време карането по стръмния път, висящ на скалата, беше страхотно ужасяващо. Днес равните асфалтови пътища покриват целия район, цветните погранични села са като красивите картини. Едно оживено погранично градче се издига в дълбоките Хималаите, стремящо се към ново пътуване за възстановяване на селските райони, разказва Радио Китай.
В миналото Луоджа е мястото, изключително трудно да се пристига. Въпреки, че то е на по-малко от 300 км от Лхаса, но отнема повече от 10 часа за шофиране. В много участъци колите пътуват край стръмната скала и дори и няма място да отстъпват на мотоциклет на отсрещната посока. „През зимата е лед и сняг, а лятото - кал“, пресечният планински път, виещ се между дълбоките планини и каньони е кошмар на много шофьори.
„Пътят не беше добър в миналото, от окръга до града дори и главата ми се замая, още не съм пристигнал “, каза пред журналист Давацъжън, селянинът от околия Луоджа. „По онова време ходене по планинския път винаги беше опасно, да не говорим да ходим след снега, сякаш ходене при портите на ада“, каза още той.
Тогава в околията бе популярна поговорката „да не се омъжиш за човека от Ладзяо“, която напълно описва безпомощността и тъгата на хората.
Ладзяо, значи „задната страна на планината“ в тибетски. То е повече от 100 км от околията Луоджа. Високите планини, хиляди дерета и дъждовните дни го правят „скрито място“, което сериозно ограничава производството и живота на местните жители.
„В Ладзяо има само 70 слънчеви дни през годината. Земята не расте нито един ечемик. Преди нямаше пътя, бяха нужни 7,8 часа за пресичане през планината за да се купят потребителските стоки“, каза Джасисанджу, началникът на селския комитет на село Ладзяо. По думите му когато вали дъжд или сняг, трудно беше преминаване през планината с яка, който носи храната, и бе принудено да се сложи товара за да чака времето да стане хубаво.
„За да се развива Луоджа, първо трябва да се строят пътищата“, това вече се превърна във всепризнатия консенсус на местните жители.
От 18-ия конгрес на ККП централното правителство засилва строителството в граничните райони, предприема специалната помощна политика за подобряване жизнените и производствени условия в дадените райони, благодарение на което бързо се развива транспортното строителство в Луоджа.
Построени са шосетата из дълбоките планини, тунелите замениха скалните пътища и главният път в околията се разшири от 4 до 7,5 м.
Преди 10 години пътищата минаха само 43% от селата на околията, към момента всички села имат свои пътища, свързани с вън.
Сега от околията до Лхаса трябват само малко повече от 5 часа за пътуване с кола. Построеното шосе дава повече удобство и безопасност на местните хора за пътуването.
Селянката Цъжънцюджън каза, „В миналото пътят беше много опасен, не можах да спя спокойно когато мъжът ми изляза, и реши да не работи навън. Сега пътят е построен, той отново започна да работи в Шанан и Лхаса, също и се увеличиха доходите“.
„През 2006 г. в селото имаше първата кола, обаче тогава не пристигаше пътят, се наложи да я паркира в подножието. Сега пътищата пристигат всяко село и ние имаме повече от 30 коли и 15 камиона, животът ни се променя значително“, представи Джасисанджу, „Село Ладзяо вече се превърна в мястото, където хората се стремят да дойдат, тук има много омъжените от провинции жени“.
Все по-добрите и повече пътища създават по-модерната околия Луоджа.
„Добрите превозни условия значително намаляват себестойността на транспорта на материалите, също така могат да се карат и тежките товарачи, което ускорява строителството на околията “, каза Джасилуобу, служителят от транспортното управление на околията.
На двете страни на шосето към околията се нареждат поредните нови сгради по тибетския стил. Прозорците на сградите са светли и чисти, червените и белите тухли по външните стени контрастират, слънцето грее върху прозорците, греейки златиста светлина.
Влизайки в къщата на Дауацъжън, всичко, където виждаш, е ново. Нови шкафове, нов телевизор, хладилник… дори и визията му придоби новия облик.
„Това, което нямахме преди, сега имаме, това, което имахме преди, сега имаме по-добре. Голямата част на новата ни къща от 160 квадратни метра са на държавната субсидия, ние сами платихме по-малко от 100 хиляди юана“, по думите на Дауацъжън, след преместване в новата къща е изхвърлено „бремето в сърцето му“.
Новото село Джамай е преместено от северния бряг на река Луоджасюнцю, скоро старите порутени домове отвъд реката ще бъдат съборени, но болезненият спомен на селяните няма да се забрави лесно.
Джамай, в тибетски език значи „под скалата“. Големите и малките камъни висят над старото село, разположено под величествените планини, не се знае кога ще паднат и селяните бяха дълбоко безпокоени и станаха безбройни опасни случаи.
„Благодаря за добрата политика на партията“, каза Дауацъжън, „След толкова години спя спокойно само през последните 4 месеца, откакто се преместихме в новия дом, и настроението ми ставам добро за тазгодишната Китайска нова година“.
Разделени от реката, двете настроения, това са ярко изобразяване на огромните промени на околия Луоджа. Сега околията е довършила изграждането за селото със средно ниво на благосъстояние и жизнените условия на фермерите и пастрите осъществиха нов скок.
Новото село е построено край планината. Младите в селото използват WeChat и TikTok свободно. В семейния хотел на Гамацюда слънчевите светлини заливат чистите стаи през стъкло, в него се разполагат още и стаята за билярд, отделната стая за KTV и чайна.
„Виж, и тоалетните и климатиците са монтирани наскоро, въпреки, че сме на далеч, имаме всичко, което има в града. В селото вече има 9 семейни хотели“, каза способната домакиня Пубудзондзи, която е омъжена от близо място в селото и изпълнена с надежда към бъдещия живот, „Сега доходите на семейството вече надвишават 200 хиляди юана“.
„Преди живеехме бедно, очаквахме да се купим нова дреха по време на Новата година, когато също можем да ядем ориз“, селянката Баймацъджън, приета от Шанхайския педагогически университет, е дълбоко впечатлена от промените в селото, „Сега и тук има интернет, нашето гранично село е встъпило в бързата лента за развитие“.
Разхождайки се в околия Луоджа, журналистът видя решителния поглед на завършил висше образование Гусандуоджи, който създаде компанията за тибетските билкови лекарства, видя инициативната практика за отглеждане на пилета с хранене с насекоми, с помощта на Китайската корпорация за олио и храна, видя „разцъфтяващите навсякъде“ семейни хотели за граничния туризъм…
„Благодарение на държавната политика за развитие на граничните райони, околията Луоджа се намира в златното време за своето развитие. Ще ускорим да намерим новия път за възстановяване на граничните райони“, заяви главният секретар на партийния комитет на околията Джао Тиену.
От 2018 г насам в Тибет се въвежда стратегията за селското възобновяване под мотото „Защитник на свещената национална територия и защитник на щастливите домове“, което свързва борбата с бедност в граничните райони със защитаване на границата на държавата, засилвайки строителството на инфраструктурата и усъвършенстване на обществените услуги, за да се стимулира по-ускореното развитие на граничните райони на страната.
Луоджа е посрещнала своята пролет за развитието в новата епоха въз основа на защитаване на националната граница, защото „Мястото, където стоя, е територията на Китай“.