Путин изгаря валутния резерв. Докога ще има пари за войната?
Досега Путин е похарчил около 80 млрд. долара за войната в Украйна. Финансовата възглавница от валутни резерви на Русия вече изтънява. Някои експерти очакват до две години парите на Москва да свършат. Какви са фактите?
Смяташе се, че руската икономика ще се срине в резултат от безпрецедентните западни санкции, наложени заради войната в Украйна. Но тази седмица руската статистическа служба Росстат обяви, че през първите 6 месеца на годината брутният вътрешен продукт (БВП) на страната е спаднал само с 0,4 процента, пише "Дойче Веле".
Неочаквано добри резултати
По официални данни капиталовите инвестиции са нараснали, рублата се е възстановила, а инфлацията, която се покачи в началото на войната, е започнала да намалява. Тази седмица високопоставен представител на руското правителство прогнозира, че за цялата година БВП ще бъде само с 3% по-нисък от предходната и съвсем няма да се свие с една трета, каквито прогнози също имаше. Какво всъщност се случва с руската икономиката?
Както се очакваше, приходите от петрол и газ, особено от Европейския съюз, продължават да крепят финансите на страната, въпреки че Германия и Италия намалиха зависимостта си от руската енергия. Държавният енергиен гигант "Газпром" току-що обяви рекордна печалба за първото полугодие в размер на 2,5 трилиона рубли (41,4 милиарда милиарда евро), а акциите на компанията поскъпнаха с 30 процента.
"Дори ако руската икономика се представяше по-зле, отколкото преди шест месеца, това пак нямаше да спре намерението на Путин да води войната", казва пред ДВ Максим Миронов, професор по финанси в IE Business School в Мадрид. Няма съмнение, че западните санкции вече се отразяват на Русия. Миналия месец проучване на Йейлския университет стигна до извода, че руският внос се е сринал, а на производителите в страната им липсват компоненти, в това число полупроводници и други високотехнологични компоненти.
В доклада се посочва, че позицията на Русия като износител на суровини е необратимо влошена, тъй като Москва е принудена да продава все повече нефт и газ на Азия с големи отстъпки в цените. Близо хиляда западни фирми се оттеглиха или ограничиха дейността си в Русия, което доведе до сътресения и масови съкращения.
Срив на икономиката до две години
Един от съавторите на доклада, професорът по мениджмънт Джефри Зоненфелд, наскоро заяви пред британското радио "Таймс", че руската икономика ще "оцелее само още около две години и то с цената на огромни трудности“. Други експерти смятат, че за пълен срив на руската икономика ще е необходимо много повече време.
"В дългосрочен план Русия няма да бъде нищо повече от бензиностанция за Китай... но не вярвам, че икономиката ѝ ще се срине за две години", казва пред ДВ Ролф Й. Лангхамер, германски търговски експерт и бивш вицепрезидент на Института за световна икономика в Кил (IfW-Kiel).
В тази връзка той припомня, че само през първата половина от тази година Германия е платила на Русия близо 20 милиарда евро за внос на енергия, което е с 50% повече, отколкото през същия период на миналата година. „Дори обемите да намалеят, при рязко покачващите се цени ние пак ще им плащаме приблизително по около 3 милиарда евро на месец“, добавя експертът. Но въпреки по-добрата от очакваното икономическа картина, Кремъл спря да публикува редица икономически данни малко след като руските танкове навлязоха в Украйна
Путин изгаря финансовите резерви на страната
Изследователите от Йейл отбелязват, че Русия постепенно изчерпва 600-те милиарда долара резерви в чуждестранна валута, които послужиха като финансова възглавница за Путин през първите месеци на войната. Според тях 80 млрд. долара вече са изхарчени, а друга част е замразена от Запада.
Александър Михайлов, доцент по икономика в британския университет в Рединг, смята, че Путин ще закъса за пари, с които да финансира войната, само ако Западът успее напълно да намали зависимостта си от руската енергия, което според него ще отнеме още 2-3 години.
В Русия са свикнали на лишения
Ако финансовите възможности на Путин намалеят, Русия може да започне да печата пари, за да посрещне растящите военни разходи. Според Михайлов това би било "безумие", тъй като "ще доведе до огромно обезценяване на рублата, хиперинфлация и социални вълнения".
Същевременно той припомня, че в Русия са свикнали на лишения още от съветско време и от годините след краха на Съветския съюз. "На Запад има инфлация от 10% и хората са наистина уплашени и изискват от политиците да направят нещо. Руското общество обаче не функционира по този начин, така че Путин има повече свобода на действие, за да намали стандарта на живот с 20-30% без да се страхува от сериозна съпротива", казва експертът.