Македонците гледаха на разговорите ни за историята като на търговия на пазара
Да пишем само за днешните български земи?!? Все едно Австрия да мълчи, че векове е имала 1000 км морска граница в Адриатика
Промени в учебниците и при най-добро желание няма да се случат в близките 2-3 г.
Мисля, че за читателите нашите препоръки към колегите от РСеверна Македония какво да пише в учебниците по история са пределно ясни. Колкото до техните препоръки към нас, помня, че когато започвахме да работим заедно, хранех наивната надежда, че ще влизаме в научни дискусии. Оказа се друго - македонските колеги, сред които има и някои уважавани историци, гледаха на разговорите ни като на
търговия на пазара “ти даваш на мен, аз - на теб”
Търсеха някакво равновесие. От това бленувано от тях равновесие се родиха и петте им препоръки, които всъщност не засягат нищо съществено в българските учебници по история.
Да вземем например препоръката им за дарданите (т.5) - дори не знам дали се споменават в нашите учебници. Имайте предвид, че макар да съм професионален историк, за тях зная само две-три неща. Какво може да се иска от 12-13-годишни деца. Неясно защо северномакедонските колеги искаха в учебниците да се разшири частта за земите на запад от тези, населявани от тракийски племена. Но на практика това е невъзможно за деца, няма какво да им се обяснява, а няма и връзка, тъй като в древността контактите на траките с тези земи, както личи от изворите, са били ограничени.
За мен по-смислена препоръка от македонска страна бе да пишем не за българските земи, а с уговорката, че засягаме само сегашните български земи. Но по същата логика и ние можем да поискаме македонските учебници по история да пишат само за земите на сегашна Северна Македония. Което на практика
изключва половината от териториите, в които избухва Илинденското въстание
Представете си в учебник по история на Австрия в уроците за XV-XIX в. да се говори само за земите на Австрия сега, но не и за земи, които столетия са били в държавата като Чехия, като Южен Тирол, да не се споменава, че Австрия е имала 1000 км морска граница в Адриатика. Или при историята на Дания или Швеция в Късното средновековие да не се говори за Норвегия, Финландия или Ингерманландия. Пълен абсурд! Още повече че в последните седмици историческата ни общност е свидетел на масирана атака в медиите на РС Македония, която опитва да докаже, че онова, което е написано, всъщност не е това, което е написано. Или казано иначе - това, че Самуил е владетел на голяма българска държава, не означавало, че нейното население е от българи.
Помня какви спорове водихме с тях, твърдяха, че през Средновековието нямало българи, че понятието “българин” било политоним, а не етноним. Но изобщо не желаеха да обсъждат каква е думата “сърби”- политоним или етноним. Очевидно амбициите им са фактите да се представят както през последните 60-70 години, без каквато и да е връзка с историческите извори.
Така че препоръките към българските учебници по история от страна на РС Македония са
до голяма степен безсмислени,
можем да ги възприемем без никакъв проблем. Колегите просто се опитваха нещо да представят, независимо какво, срещу нашите искания.
За тяхно съжаление обаче, за Античността и Средновековието няма какво да представят. И според мен истинските спорове ще дойдат, когато стигнем до XIX-XX век. Нещата преди това са 99,99 на сто ясни.
Като цяло и при най-добро желание, а то изобщо липсва у Република Северна Македония, промени няма да се случат в близките 2-3 години. Но независимо от това работата на смесената комисия има огромно значение за РС Македония.
Защото онова, което сега обсъждаме, има го и в препоръките, и което те се опитват да изкривят, преди беше абсолютно табу, нямаше как да се напише. Затова не можем да си позволим да омаловажаваме значението на такава крачка напред.
Това, че признаха цар Самуил за владетел на голямо българско царство, факт, който се потвърждава от повечето учени по света, е безпрецедентен пробив в собствената им концепция.
Та според тях българи не е имало до XIX в. и нагоре!
Например, когато им говорехме за Битолския надпис, северномакедонските ни колеги историци нито веднъж не отговориха какво означава той. Или когато говорехме за един от ранните апокрифи от Х век, който се казва Чудото на свети Георги, но не с македонеца, не с датчанина, а с българина, също не се споменава нито дума, защото просто няма какво да противопоставят. Парадоксът е, че за този период те нямаха нищо против да се говори за датчаните или поляците като за народи, създали своя държава, а единствените им възражения бяха, че българите са създали своя държава.
Това не е нормално, но трябва да си дадем и сметка, че говорим за период от над 120 години пропаганда срещу нас, която няма как да не даде своето отражение. Със сигурност споровете между нас няма да свършат и ще продължават дълго време. Но нали знаете - капка по капка пробива камъни.
Никой от българска страна не оспорва тяхното самосъзнание днес. Въпросът по-скоро е да кажат: “Да, аз знам, че моите дядо и баба са се чувствали българи, но аз се чувствам македонец”.
Такъв процес впрочем протича в цял свят.
Какво подписаха България и РС Македония да се промени в учебниците по история
Преди 3 г. с подписите на министрите Екатерина Захариева и Никола Димитров бяха приети по 5 предложения за промени в учебниците по история за V клас в България и 6-о отделение в РС Македония, когато се изучава праистория и стара история.
За България препоръките за промени са:
1. Включването в по-широк регионален контекст, особено на териториите западно от древна Тракия, ще представи по-съдържателно историческите процеси и ще създаде по-богата картина на културно-историческото наследство в региона.
2. За по-голяма терминологична прецизност термини като “днешните български земи” или “територията на съвременна България” е по-подходящо да се използват в контекста на древната история вместо само израза “български земи”.
3. По-внимателно датиране на появата на тракийската култура в древността.
4. При представянето на някои древни общности е необходимо да се вземат предвид водещите в историографията тезиси за тяхната етнокултурна характеристика (например дарданите).
5. Историческите карти да се използват в съответствие с историческия контекст и поставените методически цели.
За РС Македония препоръките са:
1. По-голяма застъпеност на проблематиката, свързана с древна Тракия и траките, ще допринесе за по-доброто разбиране на културно-историческото наследство в региона.
2. Предположенията за приемственост между Древна Македония и съвременната македонска държава съдържат исторически анахронизъм и трябва да бъдат прецизирани.
3. Предположенията за институционална приемственост между мисията на апостол Павел и средновековните църковни структури, съществували на територията на днешна Република Северна Македония, са неоснователни.
4. Историческите карти на древната македонска държава ще бъдат по-точни, ако отговарят на конкретен период от време.
5. При представянето на някои древни общности е необходимо да се вземат предвид водещите тезиси в историографията за техните етнокултурни характеристики (като пеони, дардани, мигдони).