Спомените на проф. Велислав Минеков за делото на своя баща
Проф. Величко Минеков ни напусна тази година
На 20 септември 1985 г. в Пловдив по повод 100 години от Съединението на Източна Румелия и Княжество България е открит паметникът на Съединението. Той е дело на проф. Величко Минеков, скулптор, който ни напусна тази година и баща на проф. Велислав Минеков - в момента служебен министър на културата. За спомените на един син за делото на неговия знаменит баща разказват Василена Гръбчева и операторът Таси Асенов.
„От горе до долу целият паметник е следа от ръка. Човешка ръка - и това е неговата. Крилата бяха една от основите на идеята и тази майка, която е понесла венеца. Това всъщност е вече образуваната истинска държава. Но и страданието за това, което нямаме. Тъй като все още държавата ни не е била обединена. Той много се интересуваше от литература. Четеше и знаеше много. Когато работеше, се вълнуваше от сърце”, сподели проф. Велислав Минеков по НОВА.
Служебният министър на културата обясни, че е имало проблеми къде да бъде поставен паметникът в Пловдив. Първоначалната идея била да бъде в средата на Пешеходния мост. Инженери обаче казали, че той няма да издържи и има опасност заради водата от Марица. „С него нямахме пропусната година, в която да не сме на площада”, каза той.
На откриването проф. Минеков си спомня, че е имало много хора. „Това все пак беше събитие. Имаше военни, военна музика. Беше впечатляващо. С баща ми закъсняхме и едвам ни пуснаха. Нямаше кой да повярва, че някакъв такъв човек е направил това нещо. Всичко беше много тържествено. След това всички комитети се събраха да празнуват. Баща ми го забравиха и ние си тръгнахме”, разказа министърът.
„Интересно беше обаче, че като стигнахме до тунел „Траянови врата”, ни спряха милиционерите. Бяха им се обадили по радиотелефона - авторът веднага да се връща, защото е бил забравен. Беше все пак добре, защото по някакъв начин беше уважен”, добави той.
По онова време във вестниците излизали съобщения за паметника, но без автора. „Така се е случвало често. Така беше и с фигурата на гарата, така беше и с лъвовете пред Съдебната палата. Той е оставил толкова в монументалното изкуство, колкото никой друг. Обемът на това творчество е трудно сравним”, каза с гордост проф. Минеков.
Много разочарование, каза министърът, има от откраднати работи на баща му. „Много нещо се окраде - в Пловдив, в София. Изобщо имаше и тъжни моменти. Грехота е да откраднеш такова нещо, за да го претопиш. Грехота е, но няма разбиране и добра оценка”, е мнението му.