Кои разходи може да бъдат орязани и кои не, за да свием дефицита
- ИПИ: Само компенсациите за скъпия ток са 11 млрд. лв. разход на година
- С 3,5% се е увеличила издръжката на правителството заради заплати в министерства
- Авансови плащания за частни фирми - схема за преразпределение на бюджетен ресурс
Схема с авансови плащания, работеща от години, преразпределя значителен бюджетен ресурс, обясниха пред “24 часа” финансови експерти.
Тя е проста, но ефективна: увеличават се бюджетите на министерство или организация, през октомври и ноември значителни суми се превеждат към частни дружества като аванси за бъдещи дейности, за да не бъдат върнати обратно в централния бюджет. Оформянето им става с договори, някои от които се сключват, преди да са проведени обществени поръчки. Не са редки случаите, при които с авансово преведените пари реално не се финансират никакви дейности и те буквално потъват.
Преразпределението става с постановление на МС, като най-често се пренасочва ресурс, предназначен за отбрана и сигурност, а в повечето случаи посоката на движението му е към АПИ, “Автомагистрали”, ВиК холдинга и други, при които е нужен голям финансов ресурс.
Така например според одит на Сметната палата
през 2017 г. са одобрени допълнително 1 млрд. лева за саниране
Това е станало с ПМС 326 на 20 декември 2017 г., като тези допълнителни пари са взети от сектор “Отбрана и сигурност” и от “Минно дело, горива и енергия”.
Тази година пък стана ясно, че Агенция “Пътна инфраструктура” е възложила договори за текущи ремонти за 2,8 млрд. лв. при предвидени за целта 370 млн. лв. Според тогавашния министър на финансите Асен Василев данните са станали известни като част от резултата от проверките на държавните разходи - има пари, които са плащани по стари договори от 2015 г. и дори от 2010 г.
При друга група поръчки с лимит 20 млн. лв. са раздадени 170 млн. лв., каза тогава Василев. И каза още: “Ако говорим за пътното строителство – “Автомагистрали” са единият проблем, АПИ тази година е имала 370 млн. предвиден бюджет за текущи ремонти на пътища, маркировки и т.н. Те са изхарчили горе-долу 2 млрд. и 800 млн. Говорим за 2,5 млрд. повече възлагане, обяви тогава той.
Прекратяването на подобни схеми става особено важно сега, когато през изминалата седмица служебният финансов министър Росица Велкова обяви стряскаща прогноза за дефицит от 11,3 млрд. лв. за годината, който при невъзможност да бъде покрит с увеличение на приходите
ще доведе до дългово финансиране от по 15 млрд. лв. през всяка от идните три години
Тя посочи алтернативата - рязане на разходи или вдигане на данъци.
В момента обаче структурата на разходите не позволява тяхното преструктуриране, обясни Велкова. И изброи: 4 млрд. лв. са европейски средства, а други 4 млрд. лв. са по националния бюджет. В тях влизат 1,1 млрд. по общини, които са децентрализирани и правителството не може да преструктурира капиталовите им разходи. Други 1,2 млрд. са разчетени за сектор “Отбрана и сигурност”, 1,2 млрд. са по бюджета на МРРБ. Останалите 500 млн. лв. са по бюджетите на министерства и ведомства, над 40 разпоредители са с бюджет.
“Едва ли там може да се очакват сериозни икономии, но ще има минимална част за преструктуриране”, смята тя. Според нея
няма сериозен резерв и в капиталовите разходи,
които са над 8 млрд., гласувани в закона за бюджета, а изпълнението към 31 юли е малко под 2 млрд. лв. И разбира се, разходите за пенсии, които с новата актуализация през октомври ще са около 8 милиарда лева.
Има ли разходи, които е възможно да бъдат променени? Според експертите на ИПИ екипът на министерството казва на настоящи и бъдещи политици, на бизнеса и всички граждани, че ако нищо не се промени през следващата година, а и през 2024 и 2025 г., България ще има устойчиви дефицити от над 6% от БВП. Това съвсем логично и следващо простата аритметика,
би довело до нарастване на държавния дълг от очакваните 25% от БВП към края на 2022 г. до 40% от БВП
в края на 2025 г. В номинално измерение картината за 2023 г. е ръст на разходите с 9,7 млрд. лева и дефицит от 11,3 млрд. лева, или 6,8% от БВП.
Отчетите на финансовото министерство към юли и август, когато са отчетени излишъци за над 1,5 млрд. лв., показват, че общите приходи растат със 17,2% спрямо осемте месеца на миналата година, но само данъчните приходи растат с 14,8%, постъпленията от ДДС се увеличават с 21,3% до юли, а от корпоративни данъци – с близо 35%. Обяснението за слабия ръст на данъка за доходите на физическите лица са данъчните облекчения за деца. Иначе, както всяка година, непохарченото е удобен и лесен буфер за намаляване на дефицита.
Кои разходи може да бъдат спестени или намалени, или покрити с нови приходи извън данъчните? Според експертите на ИПИ за разходите традиционно се прилагат два подхода – ликвиден, който е фокусиран в отлагане или пренасяне на разход занапред, и структурен, който намалява устойчиво даден ангажимент.
По-големи резерви според тях има в съкращаването на разходите. И финансисти, и икономисти са категорични, че разходите за пенсии само ще растат, докато
промяната на социалните разходи може да отвори значителен резерв,
тъй като сега много от тях са на калпак, а не само на нуждаещите се.
Те дори предлагат пълно описание на различните социални програми с конкретни идеи за тяхната промяна.
Втората група разходи, които може да бъдат съкратени, са компенсациите, особено за тока на небитовите потребители. “Новият парламент и редовният кабинет могат да отговорят на въпроса трябва ли тя да покрива изцяло разходите над 250 лева на мвтч. Трябва ли в този вид схемата да действа през 2023 г.? Може ли част от печалбите на производителите на електроенергия да финансират други държавни разходи? Над 900 млн. лева разход към бизнеса. Ако го умножим по 12, т.е. запазване на същата схема за цяла година, при тези високи цени на енергията това се превръща в бюджетна задача за 11 милиарда лева”, категорични са от ИПИ.
Косвен ефект с близо 600 млн. лв., а и повече ще има, ако
още от догодина се премахнат повечето от въведените диференцирани ставки по ДДС,
а допълнителни 150 млн. лв. може да се наберат, ако спре помощта с 25 ст. за литър евтин бензин. Ако цените на горивата и догодина не се нормализират, изходът е тази помощ също да се ограничи до най-нуждаещите се, а не до всеки собственик на автомобил, или с въвеждане на обмисляното, но неприложено ограничение на брой зареждания за месец.
С 3,5% пък се е увеличила издръжката на правителството заради
индексации на заплати, които в някои министерства са над 200%
Реформата в администрацията, която бе отложена, може също да доведе до бюджетни икономии, които да се насочат към по-нуждаещи се.
И не на последно място, догодина ще разполагаме със средства, равняващи се на около 8% от БВП за една година, или близо 50% от средногодишните капиталови разходи през последните години, по оперативни програми. Това е значителен ресурс и би следвало да се управлява така, че да намалява бюджетния дефицит, като например с този ресурс се заместят част от националните разходи по част от проектите.