Газът - опиум за народа
Не знам кой подведе българския политик, че основният проблем на българската енергетика, едва ли не на България, е природният газ. Ами, не, не е.
Дори зависимостта от Газпром не е основният проблем на енергетиката ни. Опитът да се преговаря с Газпром, да разчитаме на Газпром, да се сдобряваме, молим, благодарим или обичаме Газпром са все нелепи неща, просто защото Газпром вече не съществува. Това го разбра почти всеки, освен повечето от тези, от които се очаква да водят националния дебат за енергетиката.
Понякога дори се чудя дали някой не реши да се изгаври с политическия дебат преди изборите, като раздуе темата газ до небесата. Някой, на когото по-му изнася всички да се лашнат в разправии за газа и да не се занимават с това как се управляват електроцентралите, коя колко цапа и дали си плаща всички дългове към държавата, каква точно трябва да бъде съдбата на бургаската рафинерия, как трябва да се развива електропреносната мрежа и кой, как и какъв достъп трябва да има до нея, как трябва да се израходват милиардите за енергийна ефективност, как да се повиши енергийната ефективност и какви мерки трябва да се предприемат за таргетирана подкрепа на уязвимите потребители, как трябва да се развива електроенергийният пазар, как да се стимулират новите енергийни решения без да се харчат обществени пари и т.н., и т.н., и т.н.
Вместо това газ, газ, газ. Газът - опиум за народа.