Горбачов е голям, но в идеен план не донесе нищо ново
Дискусионно: Горбачов е велик човек и по това няма спор. Но великите са лишени от привилегията на простосмъртните: "за умрелия или добро или нищо". За тях се казва всичко и това продължава, докато се споменават имената им. Казвам го по повод панегириците за него. Горбачов направи много. Голям е!
Но заедно с това да не забравяме, че той буквално повтори идеите на Пражката пролет от 1968 година. Когато запитаха (края на 80-те) негов говорител каква е разликата между "перестройчиците" и чехите от 68-ма, той отговори: "двадесет години".
Далеч по-радикално от чехите се бяха произнесли унгарците през 1956 г. А Тито още в 40-те беше зарязал попечителството на Москва. Горбачов тръгна към "перестройка" не само след Тито, унгарците и чехите, но и след полската "Солидарност", след няколкото вълнения в ГДР, след крайгранични сражения с Китай... Дори Румъния след Карибската криза (1962) беше влязла в тайни договорености със САЩ, че при евентуална война, ще обяви неутралитет и Западът да го има предвид. Румънските войски неслучайно не участваха в инвазията в Чехословакия (1968). Отделно са останалите неизвестни бунтове, вълнения, стачки и прочие в съюзните републики и Русия. Съветският съюз беше закъсал, вървеше към политически и икономически провал.
Горбачов, с подкрепата на ръководството на КПСС и КГБ, обяви капитулацията. Капитулация! Точно това призна и прие чрез серия от политически ходове в продължение на шест години (1985-1991). Другото бяха нормалните за капитулиралата страна последствия.
В идеен план Горбачов не донесе нищо ново. Нима не сме знаели, че онази система е прогнила и си отива, нима не сме знаели ценността на свободата, демокрацията, законността, нима от "перестройката" научихме за значимостта на пазара и частната собственост? Не.
Въпреки това - факт е: Горбачов отвори вратата! Стената падна. Животът тръгна към дълбока промяна.
СССР капитулира мирно, а не в резултат на война. Признанието за "капитулация" не беше изречено пред публиката, то се реализира чрез серия от действия. Капитулацията прониза Източния блок. Създаде вътрешнополитическа и външнополитическа обстановка на живот. (Описанието на капитулантските действия заслужава обемист изследователски труд.)
И веднага възниква голям въпрос - защо капитулирахме, а не се договорихме?! Защо по този начин отворихме вратата? (Разбира се, чрез неизбежни отстъпки.)
Защо зарязахме граденото в условията на диктатура? В Съветския съюз седемдесет години, у нас близо половин век, посветен на "строителство на социализма". Изградихме индустрия и модерно селско стопанство с живот в труд, недоимък и принуда. Защо не опазихме основната част от построеното? Говорят, че то не устояло на натиска на пазара. Да, има и такива производства. Обаче!... Списъкът на капитулантски смазаните производства, за да се следват разбиранията и интересите на победителите, може да бъде много дълъг.
Зная и не споря. Вината е у нас. Не устояхме на връхлетялата ни парола "капитулация". Не сме превърнати в колония. Ние все още сме само капитулирала страна. За разлика от народите, които далеч преди "перестройката" бяха заявили, че тоталитаризмът е зло.
Но да се върна на темата.
Без никакво съмнение, Горбачов е голяма историческа фигура!
(От фейсбук)