Слави с нова пиеса в старото театро
- Каквото каже Дългия, Ива Митева го скъсява наполовина
Слави Трифонов ще прави пак референдум, този път за президентска република. Как да го разбираме?
Първо да изясним жанра – Слави не е юрист, а артист. Значи не трябва да го разбираме юридически. Този жанр е от света на класическото театрално изкуство, когато човеците създават велики бъркотии, но накрая идва някой бог и ги оправя с мъдро магическо, но не и юридическо решение.
Този стар художествен похват се нарича “деус екс махина”, т.е. “бог от машината”, тъй като в някои пиеси богът се спуска на сцената с помощта на кран. Но ако си имаш телевизия като Слави, защо ти е кран? Достатъчни са черното кожено яке и задгробният глас, с който Слави клейми политическия разврат, за да се създаде атмосферата на някакъв сакрален ритуал.
За земния юрист такъв референдум е пълен абсурд – законът не го допуска. Но Слави черпи от дълбоките недра на изкуството, а то има божествен характер и в него чудесата са не само допустими, но и задължителни, защото, ако няма чудеса, значи няма и богове.
Първо референдум, после президентска република – и целият политически хаос изчезва. И изведнъж светът става подреден, слънчев и щастлив!
В едно обаче Слави сбърка. Трябваше да проводи Тошко Йорданов да сведе благата вест до централните телевизии, той знае как да бъде над нещата. Вместо това Слави прати юристката Ива Митева и тя определено оплеска задачата. Тя се опита да вкара идеята на Слави в рамките на закона, което е все едно да напъхаш ремаркето на Ким Кардашян в късите панталонки на Лили Иванова.
За да избегне спраскването по шевовете, г-жа Митева обяви референдума за не-референдум: “Ние говорим за нещо друго. Ние говорим да се допитаме до хората – какви са техните желания, какви са техните нагласи и как искат да продължим напред…”
Пардон, но кои сте тези “ние”? Чухме какво каза Вождът.
“Когато са дебатирали тежкия механизъм на Велико народно събрание - обоснова се г-жа Митева, - са дебатирали дали не трябва да минем първо през референдум и след това през ВНС…”
Ами, нищо подобно не са дебатирали. Много добре си спомням. Имаше предложения вече готовите и гласувани в парламента конституционните изменения да се подлагат на референдум, както се прави по света. Но и тогава, и сега българският елит никога и за нищо не пита народа, освен когато иска да го избудалка.
По думите на г-жа Митева, когато се е правила конституцията, народните представители са били много мъдри и са били много “умни глави”. Ние си спомняме точно обратното – бяха луди и се държаха като откачалки. Едни стачкуваха, други гладуваха, трети изобщо не подписаха конституцията и не я прочетоха дори.
И
резултата го виждаме днес – две години караме без парламент заради очевидна дупка в Основния закон. Как е възможно да се управлява без парламент де факто 3 месеца, а после още три и още три, и още три, и още, и още, и още? Случайно ли го проспаха бащите основатели?
Не, това не е “президентска република”, защото изобщо не е република.
По тази тема г-жа Митева направо уволни Слави като лидер: “Тук по-скоро говорим за полупрезидентска република. Слави Трифонов не уточни формата, а говори общо”…
Момент, Слави се изказа съвсем конкретно за президентска република без никакво “полу”.
Г-жа Митева не за първи път зачерква Слави. Така например, на референдума през 2016 г. народът гласува за чист мажоритарен вот в 2 тура, никакви партийни листи. После се появи г-жа Митева, оглави Народното събрание и извади дисертация със съвсем друга идея – само една трета от депутатите да се избират мажоритарно, а останалите две трети – пак пропорционално, но с единна национална листа. 160 мандата с една листа? Гласувай, народе! Слагай преференции!
Още тогава лъсна, че ИТН на Слави е мъпет шоу. Дисертацията на г-жа Митева е уникум, тъй като при всички подобни избирателни системи в Европа поне 50 на сто от депутатите се избират мажоритарно. Само г-жа Митева - една трета. И пак е щедра, тъй като през 2009 г., след предложението на Георги Първанов, на депутатите им се откъсна от сърцето едва една седма!
Българският политик е най-големият скръндза на стария континент. Вкопчил се е и не пуща! Той е като Амгъл, героя на Толкин във “Властелинът на пръстените”.
Тук искам да отхвърля една лъжа на българската “експертна” общност – не е вярно, че в Европа преобладавала партийнолистовата избирателна система.
Истината е, че във Великобритания и Франция има чисти мажоритарни системи, а в Германия, Италия, Полша, Чехия, Унгария и т.н. се използват смесени системи, като мажоритарният вот е поне 50 на сто и нагоре. Като население и територия гласуването за партийни листи е в малцинство. И където го има – има ги и същите хронични политически кризи като нашата, но у нас е най-зле, тъй като нямаме парламент.
Досега се чудех - защо ИТН отказа да подкрепи закона за мажоритарния вот, когато миналата година ГЕРБ го внесе в парламента? Нали заради това народът избра ИТН? Заедно с ГЕРБ имаха над 126 депутата, законът щеше да мине и днес нямаше да сме в тази безумна и малоумна криза.
И чак сега нещата се изясниха – г-жа Митева не е позволила:
“Ние много ясно казахме в 45-ия парламент, че мажоритарният вот може да бъде поставен на масата едва когато бъде обявено преброяването. Преброяването ще бъде обявено на 3 октомври, така че тогава ще седнем да очертаем изборните райони.”
З
вучи логично, но има разминаване във времето. 45-ото народно събрание бе през април-май, а преброяването през октомври – ноември. А и чакането за резултати не може да е пречка пред един закон, който ще се прилага в бъдещето. А и защо да се чака? През 1990 г. без всенародно преброяване, без никакви компютри и във Великото народно събрание бяха избрани мажоритарно и в 2 тура 200 депутати. И нямаше никакви скандали и проблеми с районирането. Но както казват в Харвард - на крива ракета Космосът ѝ пречи.
Но истината е, че ИТН е най-последователната партия. Тя първо забрави какво е обещала, после отказа да направи правителство, после свали правителството. В днешно време партиите се специализират – едни мътят водата, а други ловят риба в мътна вода. ИТН е от първите.
Българският политик е като Ам Гъл, той не пуща “своето”!