Ще пишат ли България и Северна Македония нови учебници по история след 2 години?
Смесената комисия засега е дала по 5 препоръки на София и Скопие за Античността, които са общи принципи и бележки
Постигнато бе трудно съгласие по дребни теми, а предстоят най-сериозните сблъсъци за следващите
исторически периоди
Ще се пишат ли нови учебници по история за децата в България и РС Македония? В близките години - най-вероятно не.
Това поне личи от прочита на препоръките, които съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и образователни въпроси е дала на правителствата на двете държави. Те са приети още на 10 юни 2019 г. на първото заседание на съвместната междуправителствена комисия между България и Македония, но станаха ясни преди дни.
От тези препоръки е видно, че е прието съвместно отбелязване на личности от общата за двете страни история - св. св. Кирил и Методий, св. Климент, св. Наум и цар Самуил.
През 2019-а скандалът в западната ни съседка гръмна най-вече заради обосновката,
че трябва да има общи чествания на цар Самуил, защото бил владетел на голяма средновековна държава, която по-голямата част от съвременната историческа наука смята за българско царство с център в територията на днешна Република Северна Македония.
Македонски историци скочиха и срещу мотивите за общо честване на светите братя Кирил и Методий, защото делото им е развивано в книжовните центрове на Преслав и Охрид, които тогава са се намирали на територията на средновековната българска държава, където техните ученици намират условия за работа.
След като тези така безобидни решения за общо отбелязване на историческите личности, които и двете държави почитат, предизвикаха сериозно напрежение в Скопие, е ясно, че следващи конкретни и много по-съществени предложения за промени в учебниците, и то основно в македонските, трудно ще бъдат приети и изпълнени.
В самата смесена историческа комисия тезите на двете страни трудно намират допирни точки. Може би и заради това тя мина сравнително лесно през античната история и зацикли на Средновековието, а най-трудните крачки напред във времето тепърва предстоят.
Още през 2019 г.
междуправителствената комисия препоръчва на историческата комисия да се активизира по “значими теми
от нашата обща история - Гоце Делчев, Илинденското въстание и др.” Дори се настоява до края на 2019 г. да има реални резултати по отношение на съдържанието на учебниците по история.
Както 3 г. по-късно стана ясно, историците са още доста далеч от разглеждане на посочените теми и скоро едва ли ще стигнат до тях, а и те са сред най-спорните, поне за македонската страна.
Какви обаче са приетите преди 3 г. с подписите на министрите Екатерина Захариева и Никола Димитров по 5 предложения за промени в учебниците по история за V клас в България и 6-о отделение в РС Македония, когато се изучава праистория и стара история.
За България препоръките за промени са:
1. Включването в по-широк регионален контекст, особено на териториите западно от древна Тракия, ще представи по-съдържателно историческите процеси и ще създаде по-богата картина на културно-историческото наследство в региона.
2. За по-голяма терминологична прецизност
термини като “днешните български земи” или “територията на съвременна България” е по-подходящо да се използват в контекста на древната история вместо само израза “български земи”.
3. По-внимателно датиране на появата на тракийската култура в древността.
4. При представянето на някои древни общности е необходимо да се вземат предвид водещите в историографията тезиси за тяхната етнокултурна характеристика (например дарданите).
5. Историческите карти да се използват в съответствие с историческия контекст и поставените методически цели.
За РС Македония препоръките са:
1. По-голяма застъпеност на проблематиката, свързана с древна Тракия и траките, ще допринесе за по-доброто разбиране на културно-историческото наследство в региона.
2. Предположенията за приемственост между Древна Македония и съвременната македонска държава съдържат исторически анахронизъм и трябва да бъдат прецизирани.
3. Предположенията за институционална приемственост между мисията на апостол Павел и средновековните църковни структури,
съществували на територията на днешна Република Северна Македония, са неоснователни.
4. Историческите карти на древната македонска държава ще бъдат по-точни, ако отговарят на конкретен период от време.
5. При представянето на някои древни общности е необходимо да се вземат предвид водещите тезиси в историографията за техните етнокултурни характеристики (като пеони, дардани, мигдони).
Двете страни се задължават да въведат всички договорени промени в учебниците. Засега тези предложения въобще не са дискутирани широко в научните среди и не се е чуло да се коментира пренаписване на учебниците за Античността, съобразно тези препоръки, които са изключително дребни и несъществени на фона на очакваните люти спорове за следващите исторически периоди.
Интересен е и протоколът от 17 юли т.г. от второто заседание на междуправителствена комисия България - Македония, подписан от външните министри Теодора Генчовска и Буяр Османи. Там се отчита, че
резултатите от работата на историческата комисия са под очакваните
и се препоръчва тя да работи с по-голяма ефективност. Посочен е срок от 2 г., в който договорените промени да се включат в учебните програми.
Те трябва да се вземат предвид и за промяна на съдържанието на надписите върху паметници, информационни материали в музеите и други образователни и културни обекти. Дава се и срок от 1 г. историческата комисия да завърши прегледа на периода на Средновековието.
Да се направи и календар за 2022-2023 г. за общи чествания на исторически събития и личности, които вече са договорени.
“Двете страни не по-късно от учебната 2024-2025 г. да приведат в съответствие, където е необходимо, всички учебници по история в учебната програма, така че да отразяват постигнатите до този момент резултати от работата на комисията”, е записано в протокола от юли т.г.
На това съвместно заседание е решено още Скопие от началото на учебната 2023-2024 г. да промени съдържанието на учебника по география за втори курс от гимназиалното образование заради неоснователни етнически и териториални претенции.
Скопие се ангажира също и да подготви и представи предварителен образец
на лекция за 7-о отделение по история по темата Самуилова държава, съобразена с препоръките на комисията.
Кога и дали въобще ще се стигне до промяна в учебниците по история в двете държави, въобще не е ясно, още повече че ако те се базират на сериозни научни факти и доказателства, в РС Македония предстои сериозно пренаписване.