Смятат бюджета за 2023 г. при 11 на сто инфлация и 2,3% ръст
МФ обявява в понеделник по-песимистична междинна тригодишна прогноза
Пенсиите се вдигат с нови 9-10% от 1 юли догодина
При двуцифрена инфлация - над 11%, и ръст на икономиката около 2,3% ще бъдат разчетени държавните финанси за 2023 г., научи “24 часа”. Бюджетният дефицит се очертава в рамките на 6,5-7% в зависимост от различните сценарии за разходите.
За да се покрият плащанията по дълга, които са около 3 милиарда лева, таванът на дълга ще се вдигне до 14 млрд. лв., предвижда още прогнозата. Сега той е 10,3 млрд. лв.
За 6 милиарда лева допълнителни постоянни разходи, които не могат да бъдат покрити от увеличаване на приходите, предупреди служебният финансов министър Росица Велкова. Според нея е наложително преструктуриране на разходи, за да не се наложи вдигане на данъци.
Осъвременените пенсии, енергийните помощи и други социални разходи, които са приети със закон, ограничават възможностите за преструктуриране, затова въпросът за увеличаване на данъците остава отворен.
Прогнозата рязко снижава перспективите за икономиката ни догодина, а и през следващите две. Тя залага на двойно по-нисък ръст на икономиката – от сегашните 4,8 на 2,3%, и на също двоен ръст на бюджетния дефицит - от планираните 3,3 до 7%. Предложението на бившия финансов министър Асен Василев в предишната тригодишна прогноза бе дефицитът да се движи в рамките на разрешените от Брюксел 3%.
От 1 януари 2023 г. минималната заплата, която в предишната прогноза бе предложено да е 710 лв., вероятно ще се повиши поне до 800 лв., тъй като тя вече ще се изчислява като 50% от средната заплата за България, която в момента е 1730 лв.
Индексиране на пенсиите с около 9-10% на 1 юли е предвидено в новата прогноза. Документът залага на запазване на ниските данъчни ставки за корпоративните данъци и тези за данъците върху доходите на физическите лица, като важна предпоставка за инвестиции, икономически растеж и заетост. Не е предвидена промяна в размерите и съотношенията на осигурителните вноски, както и на размера на здравноосигурителната вноска - тя си остава 8%.
Запазва се минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица на 710 лв. и минималният осигурителен доход за земеделските стопани и тютюнопроизводители – 710 лв., както и максималният осигурителен доход за всички осигурени лица за целия прогнозен период – 3400 лв.
Съотношението на държавния дълг към БВП се очаква да продължи да нараства до 26,4 на сто през 2023 г., 28,0 на сто през 2024 г. и 29,5 на сто към края на 2025 г., но ще остане под нивата за свръхзадлъжнялост.
Така тригодишната прогноза, макар и междинна, показва влошаване на перспективите за икономиката ни в сравнение с последния документ на ЕК за България. Той заложи на ръст на икономиката 3,1%. Очакванията бяха и за намаляване на инфлацията - от 12,5% за тази година до 6,8% за догодина. Прилагането на Националния план за възстановяване и устойчивост ще бъде основен фактор за ускорения растеж на инвестициите за тази и следващата година.
Несигурната външна среда, неизвестните около войната и режима на санкции, енергийната криза и затягането на условията по заемите, съчетани с по-слабото нарастване на заплатите, обясняват ревизията надолу в двете прогнози. Очакванията за рецесия в еврозоната също влияят върху прогнозата за България.