Изчегъртване на изчегъртването
Явно каузата “изчегъртване”, изгряла като политически хит в последната година-две, бързо ще стане политически некоректна и ще залезе. Или поне ще се скрие срамежливо от публичното говорене.
Партизанщината, традиционно силна по нашите земи, получи силен тласък с бързата смяна на правителствата. Само от май миналата година досега се изредиха две служебни правителства, едно редовно и още едно служебно. Всичко това в атмосфера на едни особени силни страсти - предимо омраза, подхранвана от публична размяна на обиди, свистящи между партиите, естествено усилва склонността да се уволняват “ония” и да сложим на тяхното място “наши хора”.
Ако обаче уволненията с мотив партийно членство попаднат под законова заплаха от солена глоба и дори затвор, всичко това може да се промени. Не че партизанщината ще затихне бързо и лесно. Но вероятно политиците ще се въздържат да говорят публично за изчегъртване. Може и злобните дискусии в социалните мрежи в духа на “този е фен на еди-коя си партия, време е да го разкарат” да позатихнат. Защото ако после “този” загуби работата си, като нищо ще приложи постовете като доказателство, щом заведе дело.
Политическите уволнения са трудни за доказване. Никой не уволнява с мотива “не те искам, защото си член/избирател/симпатизант на някоя политическа сила”.
Ако се промени Наказателният кодекс в споменатата посока обаче, може да има много случаи на хора, освободени от работа, които ще твърдят, че са политически репресирани - независимо дали реално така стоят нещата, или не. И се отваря още работа за съдебната система.