Петър Жотев ще изобретява технология за избор на пола
Има надежда в българското образование, твърди 11-класникът, обявен за втория най-добър биолог в света
В този текст се разказва за Петър Жотев.
Но не онзи Петър Жотев, който преди адски много години беше министър, а за Петър Жотев - изобретателя.
11-класникът от СМГ е вторият най-добър биолог в света и носител на втори подред златен медал от международната олимпиада по биология. Но това вече е минало. Петър Жотев има нова цел - да разработи технология за избор на пола на плода. Което ще е революция в животновъдството, ако успее.
Проектът на Петър е част от научен конкурс в Нидерландия. За да се стигне дотук обаче, всичко започва преди много години, преминава през националното сито, докато Петър стигне до отбора по биология за международната олимпиада. И заминава заедно с още трима шампиони за столицата на Армения Ереван, откъдето се връщат с един златен медал, един сребърен и два бронзови
- нямаме състезател без отличие
И България се нарежда в шампионската компания на Китай, Япония, Южна Корея и САЩ.
Освен Петър в отбора на България са Борислав Стоянов от 125-о училище, Любослав Стефанов от ПЧМГ и Яна Атанасова от НПМГ. Любослав бе носител на званието “Отличник на България” преди година.
260 състезатели от 65 държави са се явили на олимпиадата в Ереван.
Идентифициране на видове риби, описване на фотосинтеза при растения, измерване на скоростта на ензимна реакция с различни инхибитори и работа с биоинформатика са част от задачите, които младите българи е трябвало да решат в Ереван. “Биоинформатиката е използване на софтуер за анализиране. Например на ДНК последователности или за конструиране на сигналните пътища в клетката. Задачите са, общо взето, това, което би правил един истински учен, само че в умален вариант, а за всяка ни дават по един час”, опитва да обясни Петър като на малко дете.
В Армения състезателите са прекарали седмица и са се поопознали, все пак скоро ще работят заедно. “Там хората се приемат по-скоро като приятели, а не като конкуренция. Не е един срещу другите, а срещу задачите. Изправяме се срещу общ враг”, разказва Петър.
Преди Ереван обаче Жотев минава през общински, областен и национален кръг на олимпиада, следва подготовка на първите 10 в Софийския университет и изпит, който да определи четиримата най-добри. Принципно възрастовите групи са три - VII-VIII, IX-X и XI-XII клас, като само най-големите ги пращат на международната олимпиада. През 2021 г. обаче, когато Петър е десетокласник, се осмелява да се яви с по-големите. И да ги победи, като печели първото си злато. У дома обаче е само медалът от Армения, защото миналата година състезанието е било онлайн.
Тази година Петър Жотев е златен медалист, но втори в света. Причината е, че организаторите раздават повече от три медала - първите 10% получават златен, вторите 20% вземат сребро, а следващите 30% в класирането си тръгват с бронз. Така 26 души са се прибрали със злато у дома. Състезанието е на олимпийския принцип - дори участието е голям успех. Петър обаче е с втори резултат от всички 260 участници и така е определен за втория най-добър биолог в света. Това е най-доброто представяне на страната ни и
най-голямото лично постижение
на Петър до момента.
“Този медал е резултат от години подготовка и ходене на национални олимпиади, така че съм много горд с него и за мен тежи доста. За което благодаря и на учителите, които се наемат да ни подготвят”, споделя Петър.
Самоподготовката е най-важна за него. Затова често в свободното си време чете учебници, за предпочитане на английски, защото са по-добри.
Петър започва да се занимава с биология, когато е седми клас. Учителката му забелязва, че проявява интерес, и му предлага да се яви на общинския кръг.
“Там се зарибих по биологията. Олимпиадите са много добри в това да разпалват интереса на хората, защото има състезание и пътуване до друг град. Тази година националният кръг беше в Ямбол. Тогава видях, че да се занимава човек с наука, не значи само да зубри вкъщи, а е много интересно и може да спечели много неща. Тя ми даде един по-широк поглед върху света и чувството, че знам с какво да се занимавам в живота си, и то с нещо смислено. Любопитен съм да видя как работи светът, как мога да подобря различните открития. Науката дава една посока в живота ми, в която да се развивам”, разказва Петър.
Понеже апетитът идва с яденето, задълбочените познания в сферата на биологията карат ученика да се интересува и от другите природни науки. Ходи и на състезания по химия.
“Ако не беше биологията, може би бих се занимавал с физика или химия или с програмиране, то също е много интересно. Но не мога да си представя да се занимавам с нещо в хуманитарната сфера”, споделя младият учен.
Висока топка са и следващите цели, които Жотев си е поставил. Избрал е да учи биохимия във Федералния технически институт в Цюрих, Швейцария. Затова в момента учи активно немски език и в училище, и допълнително.
“Институтът е в топ 10 в света. Постиженията на олимпиадата не ми помагат за него, но за много други - да. При немската и швейцарската система не е трудно да те приемат, но
после трябва да докажеш, че наистина си за там,
защото много хора по-късно отпадат. Което е в контраст със системата на университети като Харвард, защото за там кандидатите се явяват на интервю, пишат есе и трябва да се занимават с извънкласни дейности, за да влязат, но после шансът да успеят и да завършат е голям”, обяснява Петър.
Голямо е полето за развитие на младите учени в България, но образованието навън е по-добро, убеден е Петър. И засега смята, като завърши в Швейцария, да се върне да прави наука в България.
“Бих искал да допринеса с нещо и за България, а не да отида в чужбина и после никой нищо да не чуе за мен.
Хубаво е да видиш различна система на образование, култура и хора, но мисля, че България в последните години става все по-добра за учение. Има надежда. Професионално все още в западните страни условията са по-добри, но пък и тук се подобряват. Има все повече стартъпи и частни фирми, които се занимават с наука. За биология все още не е чак толкова развито, но в IT сферата и инженерните науки България е вече доста добра за развитие”, обяснява биологът.