Кристиян Шкварек: Виждаме гражданска война в евро-атлантическото дясно, а не конфликт между два лагера
Коалиция между ГЕРБ, ПП и ДБ - едва ли, докато “Промяната” е втора сила. Първият и вторият не се съюзяват, тъй като надпреварата между тях е основен електорален двигател, каза още историкът и анализатор
Ако застанете против ДБ, ставате “мафия”, съюзите ли се с тях, преставате да сте “задкулисие”
Последните 6 месеца има рекордно нисък брой приети закони
Дойде правителство, което маха посредниците на “Газпром”, и се надава вой до небесата как отиваме в Евразия
Да управлява едно служебно правителство може би не е много по-различно от това да имаме редовен кабинет при парламент без мнозинство - не може да се постигнат фундаментални промени
- Лагерът на “Промяната” срещу коалиция “Газпром” - това ли ще бъде основната битка в предизборната надпревара, г-н Шкварек?
- Има хора, които биха желали така да го опишат, защото ще получат политически дивидент от това. Конкретно визирам така наречената демократична общност, която винаги печели дивиденти от това да се изкарва като единствен стожер на НАТО и ЕС в България. Според тях всички други са агенти на Москва, Путин, “Газпром” и т.н. Това, разбира се, е тотално несвързано с реалността и в нея вярва една много малка секта.
Имаме един голям набор от партии, които са напълно за ЕС и НАТО, и може би само една, в лицето на “Възраждане”, която е против и иска референдум за членството в алианса НАТО и предоговаряне на условията с ЕС. Така че подобно противопоставяне няма, освен ако не говорим за варианта “всички срещу “Възраждане”. Няколко големи евро-атлантически партии у нас се намират в състояние на нещо като гражданска война. Те са условно наречени десни, подкрепят НАТО и ЕС и в момента се надпреварват кой ще бъде по-антируски. Например ГЕРБ предложиха нещо, което опаковаха като 100%-ова диверсификация - тоест да няма никакво купуване на газ от Русия. Това е гражданската война в рамките на евро-атлантическото дясно в България, а не противопоставяне на два лагера.
- В това пространство разделението е ясно - от едната страна са ГЕРБ, а от другата - ПП и ДБ. Има ли вариант обаче между “Промяната” и “Демократична България” да изникнат различия, които да прераснат в обвинения в “мафия”?
- Съществува, и то 100%. В момента няма индикации за такива, но възможността за такова нещо съществува в абсолютно всеки един момент.
В демократичната общност концепцията за “мафия”, “задкулисие”, “агентура” и т.н. е “този, който е “против нас”. Когато застанете против ДБ, или така наречената демократична общност, вие автоматично ставате мафия, независимо какви са ви възгледите.
И обратното - в момента, в който по-някакъв начин се съюзите, преставате да сте “задкулисие”. Това се случи с ИТН на няколко пъти миналата година. За тях формацията на Слави Трифонов първо беше партия на промяната, на протеста, на площада срещу Гешев, срещу ГЕРБ и т.н. След юлските избори, когато “Има такъв народ” и “Демократична България” започнаха да се карат кой да е министър-председател и дали Кирил Петков и Асен Василев да са министри, изведнъж пак станаха мафия. След ноемврийските избори, когато направиха коалиция с тях, пак престанаха да бъдат. И в момента, в който им разбиха коалицията, пак се превърнаха. Ако в един момент ПП стъпят накриво и застанат срещу тях - за един ден ще ги превърнат в задкулисие.
- Същото ли виждаме в момента в отношението им към президента Румен Радев? При кого настъпи метаморфозата, че за две години от борец срещу статуквото президентът да го пришиват към същото статукво?
- Румен Радев през годините е бил перманентно ясно позициониран към проруските гласоподаватели в България. Не смятам, че той иска да ни извади от ЕС и НАТО, тъй като няма такива индикации. Но винаги е ухажвал руските хора. Румен Радев отиде на язовир “Копринка” седмица след като бяха повдигнати обвинения на организатора Николай Малинов (шеф на движение “Русофили” - б.р.). Държавният глава каза: “Крим е руски, чий да е?”, и водеше борба срещу закупуването на американските изтребители. И през цялото време демократичната общност си затваряше очите, защото Радев беше с тях против ГЕРБ.
Дори няколко дни след репликата му за Крим според екзитполовете 70% от тях го подкрепиха за президент. И изведнъж в момента, в който той не им даде мандата, стана руски агент и почнаха да водят битка срещу него. Метаморфоза няма при Радев, но я има периодично в ДБ.
- Тогава ако гледаме сходствата в позициите за “Газпром”, войната в Украйна и отношението към президента, на тази база не може ли да се образува някакво мнозинство в следващия парламент?
- В България отдавна коалициите и управлението не се формират на базата на принципи. Това го заявявам вече като желязно правило. Напротив - създават се четворни коалиции с формации, които са фундаментално противоположни в основополагащи принципи - независимо дали става въпрос за вътрешна и външна политика, икономика или други.
А ако става дума за идеите за някакво евро-атлантическа коалиция между ГЕРБ - ПП - ДБ и други по-малки партньори като ДПС, не виждам как това може да се случи, докато “Промяната” е втора политическа сила. Има едно правило в политологията - първият и вторият не правят коалиция, тъй като надпреварата между тях е основен електорален двигател. Затова съм почти убеден, че ще ходим отново на избори през февруари или март.
- Тоест според вас няма да има изненади на предстоящия вот на 2 октомври?
- Не. Не мисля, че някой ще бъде изненадан, ако Стефан Янев и ИТН не влязат. Няма да има учудени, ако ПП регистрират спад - според мен те ще вземат под 20%. Много социологически агенции обаче не отчитат скрития вот за “Възраждане” и тук може да е единствената изненада, макар и неголяма. Бих им дал два процента отгоре на това, което агенциите прогнозират.
- В този кризисен момент сякаш сме поставени между избори до дупка и правителство на всяка цена. Има ли печеливш ход в тази ситуация?
- Когато вървим към варианта избори до дупка, се случва перманентно да управлява служебен кабинет. Може би да управлява едно служебно правителство не е много по-различно от това да имаме редовен кабинет при парламент без мнозинство. Защото във втория случай отново не може да се постигнат фундаментални промени и гласуване на различни закони. Тук трябва да добавим, че през последните 6 месеца имаме рекордно нисък брой на приети закони - почти няма такива. Това показва, че ако имаш на всяка цена правителство, възможно е то да е нефункционално. Когато се съчетават безпринципни елементи от ляво и дясно, от изток и от запад, в крайна сметка какво ги споява? Властта и парите. И каква е гаранцията, че като се съберат, няма да изпаднат просто в консумация на власт, вместо да задават някаква посока?
- Докога може да продължава това?
- Мисля, че президентът Радев се надява още 4 години - да разбива политическия пейзаж и да управлява често. Докато примерно година преди изтичането на мандата му да обяви политически проект и да даде заявка, че ще спре този хаос. Според мен това е неговата визия.
За парламентарните формации това може да продължи до момента, в който те продължават да имат електорална подкрепа. Ако утре изчезнат някои от тези формации, ще видите колко бързо другите ще се наредят зад някаква коалиция. Но трябва ножът да опре до кокала. Падането на кабинета “Петков” се случи преждевременно, преди да могат да си изсърбат попарата и изконсумират негативите от това, което са надробили. Поради което сега мъката ще продължи - ако правителството беше останало една година и си беше понесло тези удари, може би щяхме да имаме някаква развръзка през януари или февруари догодина. В момента нещата са някъде по средата.
- Останахме с впечатлението, че предишният кабинет дойде на власт с абсолютната подкрепа на западните партньори. Сега с връщането на “Газпром” на масата на преговорите виждате ли опасност в геополитическия избор на България, каквито твърдения се чуват?
- Искам да поставя под въпрос мантрата, че досега имахме силно евро-атлантическо прозападно правителство. Това е мантрата на самата градска десница. От всички държави в ЕС единствено България и Унгария не изпратиха тежко въоръжение на Украйна. И то при положение че управляваха ПП и ДБ. В България за първи път от много време беше дошъл военният министър на САЩ - Лойд Остин, и не получи това, за което беше дошъл. Българският министър-председател отива в САЩ и не се среща с никой на високопоставено ниво. И случайно за 30 секунди се засича с вицепрезидентката Камала Харис и си прави снимка с нея. Имахме правителство с БСП, която не позволи изпращане на оръжия за Украйна. Тоест кабинет, който не направи стъпки нито в едната, нито в другата посока, освен да сложи посредници между себе си и “Газпром”. Сега е дошло правителство, което маха тези посредници, и се надава вой до небесата как отиваме в Евразия. А някои от тези посредници са собственост на “Газпром”. Тоест суперевро-атлантическият кабинет, който не изпрати оръжия на Украйна, сложи между себе си посредници на “Газпром”, някои от които собственост на руския монополист, за да плащаме повече пари.
- Говорейки за Европа, Евразия и като цяло за геополитическите блокове, ако трябва да се позовем на Збигнев Бжежински, какво виждаме на световната шахматна дъска - студена война или наченки на горещ конфликт?
- Теорията на Бжежински за новата студена война трябва да бъде разгледана от една нова призма, която обичам да цитирам - тази на Джордж Фрийдман в книгата му “Следващите 100 години”. В нея той преначертава концепцията за евентуален директен сблъсък с Русия в Източна Европа през 2023-2024 г. Само че той си е мислел, че този конфликт ще се случи при Балтика. Защо с Русия - защото това ще е първата страна, която ще предизвика англосаксонския ред. Но Руската федерация няма да е тази, която ще успее да вкара света в нова студена война, поради простата причина, че тя е изнемогваща регионална сила с унищожена демография и слаб технологичен сектор. Държавата, която ще вкара света в нова студена война, ще е Китай. Тя има възможността, силата и размера да го направи. А нова студена война означава, че периодично ще има точки на горещи конфликти, периодично ще има сблъсъци между проксита.
CV
Завършва бакалавър “История” в Ковънтри, Англия, както и магистратура по “Европеистика и политика” в Католическия университет в Льовен, Белгия
Завръща се в България и става политически анализатор, автор на статии в редица издания
От 2019 г. е представител на Групата на европейските консерватори и реформисти в България
От 2020 г. е председател на Младежкия консервативен клуб