183 хиляди млади българи не работят и не учат, а разполагат с между 400 и 3000 лв. на месец
Според анализ на ИПИ най-честият им профил е жена между 25 и 29 г., която живее в Пловдив или южно от него
163 хил. са пасивните бедни
Около 183 хил. младежи не работят и не учат, а чакат семействата им да ги издържат. Те
не попадат в
графата бедни, защото месечната им издръжка е между 400 и 3000 лева на месец. Това показват данните от анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ) за младежите извън системите на заетост, образование или обучение.
По-голяма част от тях разчитат на по-скромни суми - между 100 и 500 лв.
Над 20 хил. получават от семейството си издръжка между 500 и 600 лв., а за други 30 хил. джобните на месец са между 600 и 700 лв. Така тези две групи
разполагат с повече пари, отколкото връстниците им на минимална заплата
Нейният размер е 710 лв., но след удръжките чисто остават 550,94 лв.
Останалите получават дори по-високи доходи от активните млади, въпреки че не работят и да не учат. Макар и малък, има кръг от неактивните младежи с доходи между 2000 и 3000 лв. на месец. (Виж графиката).
При тази група богати пасуващи основните причини за неактивност на пазара на труда са две. На първо място е наличието на алтернативен доход, който е достатъчно голям, за да нямат нужда да работят. Тук обаче се броят и хора, които се грижат за болни близки, както и млади майки, обясняват експертите. Специфична група са и жените, които разчитат на високата заплата на мъжа си.
Общо у нас между 330 и 340 хил. млади хора между 15 и 34 г. не работят и не учат
Живеят предимно при родителите си, като често са от големи семейства, където помагат и пенсиите на баба и дядо. По този начин на младежите не им се налага да плащат и за сметки и храна.
Според последното проучване на Евростат малко под
половината от младежите у нас живеят с родителите си,
а близо 15% от домакинствата са на самотни родители.
България е в челото на класацията за неработещи и неучещи младежи в ЕС. Повече такива има само в Италия, Румъния и Гърция.
Притеснителен е делът на тези, които не искат да работят и не учат, а чакат семействата им да ги издържат с минимални суми до 400 лв. на месец - около 163 хил. младежи. Те са в риск от социално изключване, защото получават доходи под линията на бедност, която е 413 лева. Имат ниско образование, като голяма част от тази група е с основно. Това е причината те да не участват в образование и заетост - и двете изискват възможност за инвестиране на средства, което често не е по силите на бедните домакинства. Тази група се нуждае от конкретна подкрепа, в това число и финансова, за да се върнат младежите на пазара на труда, обясняват експертите от ИПИ.
“При едно вдигане на прага на линията на бедност винаги голяма част от населението пада под нея, тъй като има сериозно струпване на хора над границата ѝ”, обясни пред “24 часа” икономистът от ИПИ Адриан Николов.
Профилът на неактивния млад българин е женски, сочат данните на института. Най-често става дума за жена между 25 и 29 г. с основно образование, която на месец има странични доходи от 100 до 400 лв. Живее в Южния централен район - Кърджали, Пазарджик, Пловдив, Смолян или Хасково. Характерно е, че тази група жени се препитава и от заплатата на съпруга си, а не само на родителите си. Най-често те вече имат две деца. “Именно грижата за деца и майчинството играят важна роля за задържането на жените извън пазара на труда и образованието”, обясняват експертите. Връстничките им, които учат или работят, обикновено не са женени и живеят с родителите си до по-късна възраст или самостоятелно без деца.
“При неактивните млади мъже има много повече ситуации, в които те живеят сами.
Неактивният мъж е декласиран, необразован и с по-труден достъп до пазара на труда
Жените от своя страна пък се отдават на домакински труд в семейства с повече деца и завинаги се отказват да се върнат на работа или да учат. На практика те са заети с грижа за домакинството, а това в статистиката нито влиза като заетост, нито като образование”, обясни още Николов.
Най-голямата група от тези, които нито учат, нито работят, е при домакинствата от над 6-7 души. Работещите или учещите младежи пък живеят предимно в 3- и 4-членни семейства.
“Повод за притеснение е и големият брой на висшистите в групата на неактивните - почти 50 хил. души. В комбинация със среднистите и тези с професионално образование те представляват около 50% от неактивните младежи”, обясняват от ИПИ.
Три пъти повече от неактивните мъже с висше образование са жените с диплома от университет - над 36 хил. такива не работят и не учат.
Мъжете водят само в групата на неактивните с по-ниско от началното образование, показват още данните от анализа.
“Няма как да не се спомене неадекватността на една сериозна част от професионалното образование. Имаме сериозно число на хора, които са завършили професионално училище, което отсича пътя към висше образование. Оттам идва и това неучене. А
неработенето идва от голямата разлика между структурата на професионалното образование
и пазара на труда От една страна, нашите професионални училища не осигуряват особено качествено образование, което да позволява директна реализация, а от друга - има свръхпроизвеждане на кадри в някои специалности и голям дефицит в други”, анализира Адриан Николов.
В почти всички възрастови групи неактивните мъже са значително по-малко от жените. Силният пол преобладава единствено в групата от 20 до 24 г. Това се дължи на факта, че повече жени продължават да следват
През последните 10 г. е тренд чувствителното намаление на неактивните мъже за сметка на жените.
Според регионалния разрез
най-малко неучещи и неработещи има във Велико Търново, Габрово, Разград, Русе и Силистра
Те попадат в Северния централен регион, който е слабо населен, а и най-бързо застаряващ, тоест там просто живеят по-малък брой младежи.
Макар положението да е същото в Северозападния регион, точно в него пък е най-високият брой неактивни младежи.
Според ИПИ това отразява значителните проблеми на пазара на труда в тези области - хронична безработица, ниски равнища на образование и умения и липса на инвестиции и създаване на нови работни места.
Друга причина е дисбалансът между Южния централен и Югозападния район на страната. Югозападният, в който е и София, е най-големият и най-динамичен регионален пазар на труда. Затова там са и най-много активните младежи между 15 и 34 г. - 434 хил.
Южният централен район обаче, където има над 2 пъти по-малко активни млади хора, съсредоточава най-много неучещи и неработещи - 82 хиляди, спрямо 58 хил. в Югоизточния и 55 хил. в Югозападния.
На този фон бизнесът у нас изпитва остра нужда от кадри, като 70% от фирмите се затрудняват да намерят работници.
В момента пазарът на труда
има нужда от 239 339 служители и специалисти в различни професионални
направления, което е близо 10,5% от заетата работна ръка.
Държавата има различни програми, за да намали дела на безработните младежи. Предлагат се обучения, за да могат да вдигнат квалификацията си и да отговорят на нуждите на бизнеса. Освен това се правят и специални трудови борси. Медиатори пък издирват безработните младежи по места. Те дават също съвети и оказват помощ за намиране на работа, попълването на автобиография, избор на подходящо обучение, запознаване с различни техники за търсене на работа. (24часа)