Увеличението на пенсиите изпреварило лудите цени, но ръстът на заплатите - не
Увеличението на пенсиите, което беше гласувано тази година, е изпреварило лудия танц на цените и увеличените разходи на домакинствата. Не така стоят нещата обаче със заплатите, показва анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ).
Според данните, обявени от НСИ преди дни, за първата половина на годината доходите от пенсии са се увеличили с 39%, а тези от заплата - само със 7,7%. Приходите от самостоятелна заетост нарастват едва с 1,7%.
Ударното повишение на пенсиите през последната година води до надхвърляне на инфлацията при доходите на пенсионерите, но това не важи за работещите, посочват от ИПИ.
Изводът на Адриан Николов - старши икономист в института, е, че
доходите на хората едва успяват да догонят инфлацията,
която на годишна база достигна 17,3%. За пример се дава това, че нарастването на средния доход на лице от домакинство през второто тримесечие е с 16,5%. Същевременно темпът на нарастване на потребителските цени на годишна база през април, май и юни е бил 15,6%.
Това показвало, че към средата на годината нарастването на доходите все още изпреварва полуделите цени, но с много малко. А в края на юли годишната инфлация вече достигна 17,3% и поради това от ИПИ не изключват възможността през следващото тримесечие инфлацията да надхвърли повишението на доходите и хората да започнат реално да обедняват.
Заради ниския ръст на доходите от социална помощ - 5,2% на годишна база, домакинствата, които и преди са имали най-ограничени доходи, страдат най-много от вдигането на цените, посочват от института. При тях имало и най-голямо свиване на покупателната способност. Това показвало, че има нужда от преформулиране и по-прецизно насочване на социалните разходи към най-нуждаещите се, посочват в анализа си ИПИ.
Върху домакинствата допълнителен натиск оказвало и по-бързото нарастване на разходите, отколкото на доходите на годишна база. Това се доказвало и от представените от НСИ промени в количествата консумирани стоки, където спад се наблюдава при хляба, зеленчуците, месото, млякото.
Същевременно се увеличава делът на разходите, които българите правят за храна и транспорт, тоест
консумира се по-малко храна, но се купува на по-висока цена
Домакинствата съкращават разходите си до стоките и услугите от първа необходимост, но при тях цените растат най-бързо. При храните поскъпването е с 24% на годишна база, а при транспорта - с 31%.