Войната не пречупи ръста на BG икономиката (Обзор)
Страната ни е в топ 10 в ЕС по увеличение на БВП
Войната в Украйна, полуделите цени на тока и газа, високата инфлация и всички останали негативни обстоятелства не са успели изобщо да пречупят българската икономика. През второто тримесечие тя отчита 4,8% ръст на годишна база, което е повече от отчетения през първото тримесечие ръст от 4,5%, и това я нарежда на осмо място по този показател в ЕС.
Данните, съобщени едновременно от НСИ и Евростат в сряда, са експресни и изчистени от инфлацията. Заедно с нея ръстът би бил 22,9%.
Отчетеният за второто тримесечие ръст на годишна база няма нищо общо с прогнозите на наши и чужди институции. Европейската комисия например през пролетта прогнозира за България 2,6% ръст на икономиката, но в началото на лятото коригира тази прогноза на 2,1%, както направи и БНБ. 2,5% бе прогнозата на ЕБВР, а Министерството на финансите и Световната банка намалиха преди месец прогнозата си на 2,6%.
Най-близко до реалността се оказва предвиждането на МВФ - 3,2%. Всички тези прогнози обаче се отнасят за цялата година, до края на която има още две тримесечия.
Средният за ЕС ръст на икономиката през второто тримесечие е 4% при 5% през предишното тримесечие. Най-висок е в Словения - 8,3%, следвана от Португалия с 6,9%, Унгария с 6,5%, Испания с 6,3% и др. Водещи икономики като Германия и САЩ обаче отчитат забавяне през второто тримесечие.
В Германия ръстът на БВП е 1,5% при 3,6% тримесечие по-рано, а в САЩ - 1,6% при 3,5% през предходното тримесечие. В ЕС има доста страни, за които все още няма данни.
През второто тримесечие у нас са произведени стоки и услуги за 38,3 млрд. лв., което е с 1,1% повече от първото тримесечие. Това са сезонно изгладени данни и от тях са изчистени ефектите на инфлацията. За сравнение за цялата минала година БВП у нас бе 133 млрд. лв.
Най-голям принос към БВП през второто тримесечие имат крайното потребление в страната и износът, гласят данните.
През второто тримесечие износът от България счупи пореден рекорд. Само през юни например той беше за 8,7 млрд. лв. и отбеляза ръст от 51,8% в сравнение с година по-рано.
Постигнатата месечна стойност на износа бе с 80% по-висока от средномесечната за петте години от 2017 до 2021 г., или средномесечната за 2019 г., т.е. преди пандемията. За май ръстът на годишна база беше малко по-малък - 60,8%, а стойността за месеца - 8,26 млрд. лева.
Частично този ръст се дължи и на по-високите цени, но част от ефекта е и от по-голямо количество на износа.
В износа от България най-голям дял в увеличението заемат електроенергията и олиото, където тази година бе констатирано тройно увеличение на обемите. Други продукти с голям ръст в износа са храните, химическите вещества и продуктите на машиностроенето.
В същото време обаче инвестициите, които влизат в БВП, намаляват през второто тримесечие със 7,3% на годишна база. Този процес обаче не е започнал сега, а още в края на миналата година и е пряко свързан с ниското усвояване на средства от европейските фондове, както и с неизпълнението на амбициозната програма за капиталови разходи на четворната коалиция.
В момента страната се намира на границата между два програмни периода на оперативните програми, а и стартирането на Плана за възстановяване и устойчивост се забави. Това личи и от силния спад на строителните дейности - обществените поръчки за строителство през първото полугодие са с около 30% по-малко и като брой, и като стойност в сравнение със същия период на миналата година. Голяма част от инфраструктурните проекти са замразени, защото няма индексация на строителните договори спрямо инфлацията.