10 г. Салман Рушди не казва на децата си къде живее, за 6 месеца сменя 56 квартири
Нападани са преводачите на “Сатанински строфи” в Япония, Италия, Норвегия и Турция
В рамките на 50-годишната му литературна кариера смъртните заплахи не са нещо ново за Салман Рушди. Писателят е един от най-известните и успешни британски автори. Но четвъртият му роман - “Сатанински строфи”, публикуван през 1988 г., предизвика безпрецедентни по мащаб международни сътресения.
В последно време Салман Рушди бе започнал да вярва, че животът му е “отново нормален” и че страховете от нападение са в миналото, разказа самият той в интервю. Само две седмици по-късно бе нападнат с нож в Ню Йорк. В петък 75-годишният писател бе намушкан най-малко 12 пъти, включително в лицето и шията. Една от раните е в окото на писателя, като е възможно той да го загуби. При друг удар ножът попада в корема му, заради което е разкъсан черният му дроб.
Въпреки много тежките травми Салман Рушди бе изключен от апаратната вентилация, в съзнание е и вече дори говори.
Заподозрян за атаката е 24-годишният жител на Ню Джърси Хади Матар. В съда той пледира невинен, а ръцете му бяха оковани с белезници. “Сатанински строфи” е публикуван десетилетие преди Матар да се появи на бял свят с родители, емигрирали от Ливан. Активността му в социалните мрежи предполага възхищение от Иран и шиитския екстремизъм.
Още с втората си книга “Среднощни деца” през 1981 г. Салман Рушди печели най-престижната британска литературна награда “Букър”. През септември 1988 г. от печат излиза творбата, която ще застраши живота му - “Сатанински строфи”. Сюрреалистичният постмодерен роман предизвика възмущение сред някои мюсюлмани, които смятат съдържанието му за богохулство и твърдят, че изобразяването на пророка Мохамед е сериозна обида към тяхната вяра.
Иран бързо прекъсна отношенията си с Обединеното кралство, а през 1989 г. - година след публикуването на книгата, тогавашният върховен лидер аятолах Рухола Хомейни издаде фетва - указ, зовящ за убийството на писателя. Всички мюсюлмани са призвани да откликнат на фетвата и да убият писателя, а също и издателите на книгата и всички, запознати с нейното съдържание. В резултат на това Рушди прекарва почти десетилетие в укриване, осигурена му е и охрана от британската полиция. През първите 6 месеца, последвали фетвата, сменя 56 жилища и не казва на децата си къде живее.
Салман Рушди е роден в Мумбай в семейството на непрактикуващи мюсюлмани и сам е атеист. На 14 години е изпратен в Англия, където получава образованието си и се дипломира с отличие по история в престижния “Кингс Колидж” в Кеймбридж. Става британски гражданин. Работи за кратко като актьор, а след това като рекламен копирайтър, докато пише романи.
В породилата полемика творба “Сатанински строфи” той разказва приключенията на двама индийци, оживели по чудо от терористичен акт срещу самолета им. Двамата пристигат живи и здрави на английски плаж и се смесват с мигрантите в Лондон. Според самия Рушди романът му е за имигрантите, изгубили корените си, за това как се чувстват зад граница. Втората глава е тази, която поражда скандал. В нея Рушди описва сцени, в които бегло осмян персонаж на име пророк Махунд, тормозен от Сатаната, проповядва вяра в други божества освен Аллах. Заглавието се отнася до два стиха, премахнати от Корана от пророка Мохамед, защото вярвал, че са вдъхновени от дявола.
Родната на Рушди Индия е първата, която забранява романа. Пакистан последва примера, както и други 20-ина страни в Азия и Южна Африка. Някои мюсюлмани възразяват, наред с други неща, срещу това на две проститутки в книгата да бъдат дадени имена на съпруги на пророка Мохамед.
Самият Рушди не е единственият, заплашван заради книгата. Японският преводач на “Сатанински строфи” е открит убит в университет североизточно от Токио през 1991 г. Хитоши Игараши, който работил като асистент по сравнителна култура, бил намушкан няколко пъти и оставен в коридора пред кабинета си. Убиецът му така и не е открит. По-рано същия месец италианският преводач Еторе Каприоло бе намушкан в апартамента си в Милано, но оцелява при нападението. Норвежкият преводач на книгата Уилям Нигаард бе прострелян през 1993 г. пред дома си в Осло - той също оцеля. Същата година 37 души загиват в хотел в Турция при пожар, подпален от протестиращи срещу турския преводач на книгата, който оцелява в тази трагедия.
Рушди започва да излиза от живота си в бягство едва в края на 90-те години, след като през 1998 г. Иран заявява, че вече не подкрепя убийството му. Въпреки това сегашният върховен лидер - аятолах Али Хаменей, веднъж каза, че фетвата срещу Рушди е “изстреляна като куршум, който не спира, докато не удари целта си”.
“Фетвата е сериозно нещо. За щастие, тогава нямахме интернет. Иранците бяха изпратили фетвата до джамиите по факс. Всичко това е отдавна. Днес животът ми отново е съвсем нормален”, каза със спокойствие Рушди седмици преди почти смъртноносното нападение. През годините той не спира да пише и към днешна дата има 12 романа. Женен е четири пъти и има две деца. Сега живее в САЩ и от 2007 г. е посветен в рицар от британската кралицата за заслугите си към литературата.