Павел Койчев: Ще ми се някой да ни води, но липсва подобна личност – лутането е проблем за целия свят
На 12 септември, вече отлята от метал, композицията “Водна паша” ще бъде изложена за постоянно в езерото на Южния парк
- Г-н Койчев, животните във вашата легендарна композиция “Водна паша” са водени от пастир. Възможно ли е да има стадо без пастир, до какво би довело това?
- Стадо без пастир и по-точно овче стадо без пастир няма. Винаги има пастир, винаги има овчар.
Ако говорим за хората, така ми се ще някой да ни води, да ни направлява, да ни дава посока. Господ е наш пастир. Може би ще се появи и друг такъв, що се отнася до обществото ни. Засега не е много радостна картинката.
- Тоест съотнесено към човеците, трябва един народ да има лидер, за да върви напред?
- Знаете ли, аз не съм много по кумирите, но в човешката природа винаги се появява някой, който да води. Надявам се, че и сега ще се намери такъв водач. Към този момент има липса на подобна личност. То е явно, вижда се.
- Защо напоследък трудно избираме кой да ни ръководи - в рамките на две години предстоят четвърти избори за парламент? На какво се дължи това лутане?
- Има много причини за това лутане, но струва ми се, че има и една обща, която цари по света. Не само тук, а като цяло в Европа обстановката също не е много спокойна.
Може би навсякъде се откроява обща духовна причина за това. Прекалено е едра картинката, за да мога с моите силици да кажа нещо повече. Причините обаче са много. Струва ми се, че още от 1989-а не тръгнаха добре нещата.
- Това е втори вариант на “Водна паша”. Колко време отнема създаването на една такава композиция?
- Тази композиция някак си се изля много спокойно. Не съм се сблъсквал с някакви особено пластични проблеми. Самото реализиране ми отне около 5-6 месеца.
Материалите, използвани за нея, са стиропор, пръчки и плат. Мислех да стои само няколко дни, защото няма да издържи на атмосферните условия. Все пак това са вятър, бури, водата приижда.
В крайна сметка реших да я задържа за по-дълго време, така или иначе, след като я експонирах, нямаше какво друго да се случи с нея. Затова реших да я оставя, докато издържи, и така вече минаха 10 години.
Облякох я в стиропор и след всички бури и събаряния я възстановихме наново. Така успя да издържи допреди две години. В крайна сметка, не устоя на две последвали тежки бури и затова я прибрах.
В този момент академик Владимир Зарев и журналистката Румяна Таслакова решават да пуснат подписка между гражданите с молба към кметството тази скулптурна композиция да се отлее и в метал и да се експонира някъде в територията на столицата.
След като внасят този проект, той успява да събере към 600 подписа. Аз обаче нямам нищо общо с тази работа. Когато Зарев ми съобщи за това, му казах, че няма да стане, защото изобщо не ми се вярваше. От кметството начело с г-жа Фандъкова, внасят проекта в Столичния общински съвет, който, знаете, е многопартиен. Проектът е приет почти единодушно. Това се случи преди две години и така процесът започна. Композицията вече е готова, а датата за откриването ѝ е 12 септември.
- Проявяван ли е някакъв вид вандализъм срещу творбата ви?
- Не, не е проявявано никакво посегателство към “Водна паша”. Композицията е събаряна единствено вследствие на тежки бури.
- Каква е историята зад първата “Водна паша”?
- През 2009-а навърших 70 години и реших да направя изложба - скулптура в галерия “Райко Алексиев”. Тогава ми отказаха, защото нямаше място и т.н. Отдавна се бях вгледал в това езеро край село Осиковица. Намира се по път към изложбата ми “Оригиналите”. Съсредоточих вниманието си в тази насока и направих композицията “Водна паша”.
Питат ме защо “Водна паша”? В това езеро много хубаво се отразява околната зеленина. И овцете като че ли пасат от нея. Иначе се визира Христос със стадото, Христос, който ходи по водата. По-късно се оказа, че въздействието, което тази композиция има, подсъзнателно хората свързват името с него. Може би затова “Водна паша” има добър успех. Това е историята накратко.
- Точно това щях да ви питам - какво е посланието на “Водна паша” и има ли то силата да промени обществото?
- Не вярвам да има някаква сила, защото аз никога не се занимавам с такива актуални проблеми така буквално. Макар че от 1989 година досега съм направил над 30 самостоятелни изложби, всички от които са били на различна тематика, различно пластично решение и различни материали. Изкуството винаги трябва да се занимава не толкова със страшно актуални въпроси, а по-скоро с непреходни. В частност с непреходния интерес, който човек има към света и това, което го заобикаля. Така че никога не се занимавам с тези неща пряко.
- А къде намира място изкуството в цялата тази криза и може ли то да ни посочи изход от трудната ситуация?
- Основната задача на изкуството в природата е да се занимава, да търси смисъла на промисъла. Какъв е смисълът на човешкото битие? Това е предметът на изкуството. То винаги дава решение как да постъпи човек.
Въпросът е, че никой не го гледа, не го слуша. Смята се, че изкуството е нещо извън обществените проблеми. Не е така. Изкуството съществува, за да даде красота. На човек не му се занимава само с грозни явления - кой какво е направил, какво е откраднал и т.н.
- При всички тези новости в съвременния свят смятате ли, че скулптирането има бъдеще?
- Изкуството винаги се опитва да намери смисъла. И винаги ще го има, защото истината е непостижима, а то все ще се мъчи да я постигне. Всяка форма на търсене на изкуството е важна. Тя е необходима и винаги ще имаме нужда от нея. А доколко съвременното изкуство е стойностно - аз мисля, че то вече е такова. Изкуството винаги ще върви напред просто защото не спира да търси истината, без значение под каква форма.
CV:
- Роден е на 30 май 1939 г. в София
- Завършва “Скулптура” във Висшия институт за изобразително изкуство “Николай Павлович”
- Първата си самостоятелна изложба организира през 1982 г.
- Участвал е в изложението “Световни художници на хилядолетието” в Ню Йорк през 1999 г.
- Един от тримата художници, представили България на Международното биенале във Венеция през 2002 г.