Само 3% ползват социална грижа, а над 2000 места не достигат в домовете
Само 3% от българите получават грижи у дома или в социална институция, а от такава се нуждаят 28% от хората над 65 г. Това ни нарежда на 15-о място по брой нуждаещи се в ЕС, но и на последно по удовлетворяване на потребностите на населението си. Това показват данните на Института за пазарна икономика (ИПИ).
Най-голям е недостигът в домове за хора с увреждания. При тези за психични разстройства не достигат 1520 места. Няма
нито едно свободно място за пълнолетни с умствена изостаналост
в центровете от семеен тип. Пълни са и приютите, дневните центрове и тези за социална рехабилитация за пълнолетни. (Виж инфографиката.)
Освен че не достигат, домовете са разпределени и неравномерно из страната. Така в някои области може дадена услуга да липсва напълно.
Затова от института предлагат всяка община да изготви свой план за социалните услуги, за да се открие от какво имат нужда хората, а държавата да даде повече свобода на местните власти.
Най-много домове за хора с увреждания има в Сливен
Капацитетът там е за над 400 души. На второ място се нареждат Пловдив и Бургас, а в Кърджали, Перник и Плевен такива домове няма изобщо, показват данни на АСП.
Възрастните хора имат нужда от помощ за няколко часа на ден - да им се купят лекарства, да им се сложат пердета у дома, обясни Петър Ганев от ИПИ.
През миналата година личен асистент са ползвали 49 505 души. От тях 30 хил. са над 65 г., а децата до 18-годишна възраст са били 4592. Нито един не е ползвал асистент между 1 и 15 часа на месец. Само 59 души са имали асистент между 16 и 42 ч месечно. За близо 48 хил. души грижите са били от 85 до 168 часа месечно. За тях са се грижили 54 552 асистенти, а заделените средства са 280,5 млн.
Най-голям дял са ползвателите от Враца, Плевен, Кюстендил, Силистра и Видин, а най-малък - в София, Бургас и Сливен. Механизмът за лична помощ се използва като източник на допълнителни доходи за семейството, пише още в изводите на доклада.
Освен това нуждаещите се не искат да ползват заместници при отсъствие на основния асистент.
Чрез закона за личната помощ се задоволяват базисни потребности на хората с увреждания чрез личен, домашен и социален характер, които близките обичайно извършват, но чрез механизма получават възнаграждение, обясниха още от ИПИ. От община Павел баня констатират, че държавата гарантира
финансова подкрепа за близкия семеен кръг, а не адекватна помощ за човека с увреждане
и неговите нужди.
Плащанията за хората с увреждания са над 1 млрд. лв., но са с много ниска ефективност, става ясно от доклада.
Над 1,5 милиона българи пък живеят с доходи под линията на бедност, като това е 22% от населението. Социалното подпомагане за хора с най-ниски доходи или изобщо без доходи има изключително ограничен обхват”, обясни Лъчезар Богданов.