Защо българите вярват на всякакви безумия
Някои хора мечтаят за просто обяснение на днешния свят. На тях им разиграват един националистически театър - знамето, Левски, 2-3 цитата от Вазов - и ги нахъсват, че някой силно мрази българите, казва Александър Кьосев пред "Дойче веле".
Дали фалшивите новини са някакъв нов културен феномен, както често се твърди?
Александър Кьосев: Заблуда с информация винаги е имало, това е старо, колкото човечеството. Въпросът е защо фалшивите новини са толкова важни днес. Като културолог и културен историк аз най-напред анализирам условията, които ги правят възможни. Сърцевината на проблема е в съотношението между информация и знание и в отношението към авторитетите. Ще започна с това, че никога досега светът не е бил така претрупван с информация...
С информация или с псевдоинформация?
Александър Кьосев: И едното, и другото. Всичко, което от кибернетична гледна точка се определя като "информация". При това тази информация никога преди не е била в такъв хаотичен вид. Нека видим как е било навремето. Онзи, който може да чете букварите, се добира до една информация. Онзи, който стига до по-сложни учебници - до друго ниво. После има енциклопедии, после специализирани трудове...
Да не забравяме и Библията.
Александър Кьосев: Да, разбира се, свещените книги, които винаги са определяли свода на знанието. Тоест, очевидно винаги е имало структурираност на информацията и на хората и каналите, които я предоставят. Това нещо в момента го няма и в интернет могат да се прочетат едно до друго Британската енциклопедия, светски клюки от социалните мрежи, плюс цялото предлагане на електронните библиотеки със специализирана литература. Всичко това е в един кюп, там я няма скритата йерархия на едно предишно знание.
Някой ще каже, че това е демократично.
Александър Кьосев: Да, то Е демократично, без съмнение. Просто ние живеем в епохата на развод между Просвещение и демокрация. Когато възниква, модерната идея за демокрация предполага просветени граждани. Сега това не е очевидно. Сега демокрацията се е развела от императива, че човек трябва да се развива интелектуално. Но да се върна към хаотичната лавина от информация. Всъщност това са множество застъпващи се лавини, идващи отвсякъде: от традиционни медии, от електронни медии, от социални мрежи, от устна комуникация. Та в резултат от тези лавини се загубва разликата между информация и знание.
А тя каква е?
Александър Кьосев: Тази разлика е много проста. Информацията е знание в насипен вид, то е там някъде в склада. А знанието е тази информация, която е въведена активно в душата на индивиди, в неговия ум и разсъждаващ интелект. Тоест, знанието е интериоризирана информация, докато информацията просто стои там някъде - и когато ти трябва, ти отиваш и проверяваш. Казвам на моя син: "Сега пътуваме от Пловдив за Бургас. Кажи ми кои са градовете между Пловдив и Бургас." А той ми отговаря: "Винаги мога да проверя в интернет." И с това се свършва. Изчезнало е преживяването на информацията, превръщането ѝ в лична материя, знание.
Освен претрупаността с информация, Вие споменахте и днешното отношение към авторитетите...
Александър Кьосев: Да, това е популизмът, който най-общо казано може да бъде определен като недоверие към елитите и романтическо идеализиране на народа. В случая става дума за недоверие към онези елити, които са притежавали монопол върху знанието. Да, този монопол не е бил демократичен и сегашната дигитална революция го взривява.
А добре ли е изобщо да има елити на познанието?
Александър Кьосев: Това е въпрос, по който винаги ще има спорове. Ще дам пример от областта на популярната музика. Тя тръгва от гаражи и мазета, където някакви момчета правят съвременния рок. Те имат невероятен талант, тези "Битълс", "Ролинг Стоунс", Дъ Ху“ и пр. и произвеждат нова музика, която скандализира техните бащи и майки, предизвиква истинска революция. След това обаче в рамките на популярната музика се пораждат елити. Тоест, пораждат се свръх-музиканти като хората от "Крийм", от "Лед Цепелин", от прогресивния рок и пр., които създават една изключително софистицирана популярна музика. Срещу тях обаче изведнъж излиза революцията на пънка, която казва: Долу елитите, обратно към корените, ние си искаме младежката, първична и разбираема, наша музика! С две думи: проблемът между елити и не-елити никога няма да бъде решен.
А какво отношение има напрежението между елити и не-елити към фалшивите новини?
Александър Кьосев: Елитите в момента нямат авторитет. Тези хора, които са отговаряли за знанието, за неговата верификация и разпространение (например чрез учебниците), те и днес продължават да го правят, но рязко е спаднало доверието в тях. За това има много причини, не мога да ги анализирам тук. Но когато по телевизията се появи експерт, който ти казва нещо за Ковид-вируса, ти много често ще предпочетеш да слушаш своята съседка Пенка. Тя ще ти каже нещо устно и ти повече ще вярваш на нея, отколкото на експерта.
Класическото "всеки сам си преценя".
Александър Кьосев: Да, оттам следва класическото "всеки сам си преценя", което може да бъде наречено "демократически разпад на Просвещението". Към това се добавя последният фактор: капсулирането на балоните и на информационните общности, където вътре се култивира доверие и ти вярваш на своя "балон", а не вярваш на никой друг. Да обобщя. Тези четири фактора - изобилието на информация, разликата между знание и информация, недоверието към интелектуалните елити и капсулирането на балоните, са условията хората да вярват на всякакви безумия.
А как е правилно да реагират хората, когато в тяхната ехокамера се появят 10 000 съобщения, че Кирил Петков е хванал Лена Бориславова за ръка в МС?
Александър Кьосев: С такива глупости аз няма как да се справя и не мога да дам отговор на този въпрос. Ще кажа само: Бъдете умни, бъдете интелигентни, бъдете критични и внимавайте. Ако се върнем крачка назад: "всеки сам си преценя" е нож с две остриета. От една страна то е признак за демократизация на знанието, което е нещо много хубаво. Демократизацията е нещо хубаво, но може да има лоши ефекти.
Например?
Александър Кьосев: Например разпространяването на лесни, кохерентни обяснения, казано другояче: на конспиративни теории. Какво е характерно за тях? Те създават една изключително ясна, обясняваща, разбираема, успокояваща и лекуваща от травми картина на света. Тя има още едно много важно качество: тя е ТВОЯТА картина, ти проявяваш своя интелектуален суверенитет чрез нея. И хората могат да повярват във всичко, стига то да им дава чувството за суверенитет.
Да вземем една от тези теории. Костадин Костадинов развиваше тезата, че има някакъв международен заговор срещу българския генетичен материал. С това той мобилизира патриотични чувства у хората. Но защо хората му вярват?
Александър Кьосев: Г-н Андреев, аз се опитвам да Ви опиша рамките на процеса, а Вие ме занимавате с ****** (използваното тук съществително е заличено от редакцията в съзвучие нормите на българското наказателно право - б. ред.). Хората вярват на такива неща, защото мразят някого, а техният балон има стабилни мнения по въпросите. В един спор в социалните мрежи аз изложих своите аргументи пред една жена, на което тя ми отговори: "Каквото и да кажете, аз знам кой сте и няма да ме убедите!".
А тези патриотично настроени хора как могат да започнат да чуват Вашите аргументи?
Александър Кьосев: Нека първо да видим кои са тези патриотични "генетични българи", които смятат, че са в генна опасност. Ето го социалният им профил: живеещи в малки градове или в села, обикновено възрастни, обикновено слабо образовани и обикновено не пътували никъде в течение на много време. Тоест, това са едни изолирани, уплашени хора, които са сред губещите от глобализацията и са ужасени от това, че светът е в хиляди пъти по-голям и по-сложен, отколкото те са можели да си представят. Те мечтаят за просто обяснение. На тези хора им се разиграва един националистически театър. От патриотизма просто се извличат 5-6 символа - националното знаме, Ботев, Левски, 2-3 цитата от Вазов - и с това се свършва. Чрез тези символи фалшивите патриоти нахъсват хората, че някой много ги мрази, че българите са вечни жертви и губещи в глобалното състезание. Тоест, техният страх и тяхната изолационистка травма получават език, който им е познат и техен - той се състои от ограничен кръг символи, научени във втори клас.
Добре, но ако човек се чувства патриот (каквото и да значи това) къде другаде да избяга?
Александър Кьосев: Лично аз съм привърженик и смятам да участвам в една гражданска инициатива по този въпрос: за граждански патриотизъм. Чрез нея искаме да измием родолюбието от кича и да го върнем на истинските му, мълчаливи собственици - обикновените хора. Защото кои са патриотите? Казано на езика на Симеон Радев, това са "строителите на България" - тези, които работят, които си плащат данъците, които показват своята любов към родината практически. Не с кухи символи, не с театри, не с патос и кич, а с нещо, от което наистина има практическа полза. И то се вижда кои са тези хора. Те са в страната и извън нея, активните българи. Аз не говоря само за някакви интелектуални елити, тук става дума за всички онези, които имат нормално, човешко всекидневно отношение към своята родина и работят за нея, правят нещо за нея и си плащат данъците. Това са истинските патриоти според мене. И те също се нуждаят от език, защото в момента патриотизмът е узурпиран от този фалшив кич. И ние трябва да си го върнем.
* проф. Александър Кьосев е културолог и културен историк. С него разговаря Александър Андреев.