Всички кандидати за депутати ясни до 30 август
Бюлетината готова на 1 септември, до две седмици след това се подават заявления за подвижни секции
Имената на всички кандидати за депутати ще станат ясни на 30 август. Това е последният срок, в който номинациите за изборите на 2 октомври може да бъдат внесени в избирателните комисии. Датата става ясна от приетата от Централната избирателна комисия (ЦИК) официална хронограма.
Тегленето на жребия за номерата в бюлетината ще е в последния ден на август
Партиите и коалициите ще подават заявления за регистрация за вота до 17 часа на 17 август. За инициативните комитети срокът е с пет дни по-дълъг, а списъкът с избиратели, подкрепящи издигането на независим кандидат, трябва да бъде предаден до 30 август.
До 7 август при областните управители трябва да се проведат консултации за съставите на районните избирателни комисии (РИК). По закон в тях могат да участват представители на партиите и коалициите от 47-ото народно събрание, но и други политически субекти.
РИК ще започнат да работят от 13 август. Всяка парламентарна партия има право на поне един член в комисията, а нейният шеф, заместникът му и секретарят трябва да са от различни политически формации. При липса на консенсус, окончателното решение за състава на РИК отново ще идва от ЦИК.
В големите избирателни райони, които разпределят 10 и повече мандати, членовете на РИК ще са 17. В тези, които разпределят до 9 депутатски мандата, районната комисия ще е от 13 души.
До тази неделя ЦИК трябва да е готова с утвърждаването на изборните книжа и да официализира реда за гласуване с машините. Окончателната визия на бюлетината ще е ясна на 1 септември.
След провалените опити на ГЕРБ и БСП да върнат хартиените бюлетини ,остава вариантът във всяка секция с повече от 300 избиратели да се гласува с машини.
Хартиеният вот ще е възможен в малките секции
Според Румяна Дечева от Обществения съвет към ЦИК парламентарните избори вече са доста рутинни, тъй като това ще са третите в този вид. Не очакваме никакви изненади и проблеми от страна на организацията на вота, обясни тя пред Нова нюз. И бе категорична, че отишлият си парламент е вложил сериозна енергия, за да се подкопае доверието към машинното гласуване. “Беше ни внушено от политически субекти, че няма да се справим с този машинен вот, което не се основава на конкретно проучване. Точно преди избори някои от политическите субекти си позволяват да оправдават собствените си слаби резултати с начина на гласуване”, добави тя.
Дечева изрази надежда “бюлетината да бъде толкова опростена, че и хора, които се справят само с дистанционното, да могат да гласуват”.
Повече яснота по броя на секциите в чужбина ще има на 10 септември.
Заявки за гласуване зад граница сънародниците ни могат да подават до 6 септември включително.
Секция се разкрива в посолство или консулство на България при не по-малко от 40 желаещи да пуснат бюлетина. По решение на шефовете на дипломатическите и консулските представителства все пак може да се отвори секция и на други места, те обаче трябва да изпратят такова искане до ЦИК 22 дни преди вота.
С последните изменения в Изборния кодекс секции се разкриват на места, където в последните 5 г. преди изборния ден е имало поне едно гласуване с не по-малко от 100 избиратели. Местата на секциите в чужбина ще са ясни на 10 септември.
През ноември 2021 г. зад граница можеше да се гласува в 68 държави и в 760 секции. Приблизителният брой на хората, които имаха право на глас, бе почти същият като на вота през юли, но и двоен на този от първото парламентарно гласуване през април - заради разширяването секциите в държави извън ЕС.
Избирателите с трайни увреждания могат да заявят подвижна урна за гласуване до 17 септември. Същият е крайният срок и за заявленията за гласуване по настоящ адрес.
И макар партиите сякаш да не са излизали от предизборната кампания, официалният старт на агитацията ще бъде даден на 2 септември.
След полунощ на 30 септември предизборните обещания ще бъдат санкционирани заради законоустановения ден за размисъл.
С по 15 лв. по-малко за шеф на СИК
Членовете ще взимат по 85 лв.
По 115 лв. ще получат председателите на секционните избирателни комисии. Това обаче е с 15 лв. по-малко от възнагражденията, които получиха на първия тур през ноември 2021 г. Причината е, че предстоящият вот е само парламентарен и не комбинира гласуване за президент.
По 100 лв. ще отидат при секретаря и зам.-шефа на секционна комисия, при тях намалението е с 20 лв., реши още Централната избирателна комисия (ЦИК). Възнаграждението за обикновени членове на СИК е 85 лв. вместо стоте, които им бяха дадени есента.
На 14 ноември СИК получиха и по 50% бонус за работа в извънредна епидемична обстановка. Такава добавка засега не е обявена. Допълнителни 15 лв. ще има и за изборите през октомври, за тези, които участват в получаването на изборните машини и книжа.
Председателите на РИК месечно ще взимат по 1150 лв., а заместникът и секретарят - по 1090 лв. Останалите им колеги в РИК ще получат по 1030 лв. Със 130 лв. отгоре ще взима районен председател, който отговаря за повече от 400 секции, а останалите членове - с по 120 лв. над тези в по-малките райони.