Елисавета Белобрадова: С политика се прави еволюция, не революции
Не се събрахме в коалицията, за да сме щастливи заедно, това не е брак, категорична е депутатката
- Г-жо Белобрадова, влязохте в политиката като граждански кандидат, промениха ли се представите ви, или легендите за депутатите се оказаха истина?
- Погледът ми се промени изцяло, въпреки че от 14-годишна съм граждански и политически активна. Винаги съм смятала, че с политиката може да се правят революции, но сега разбрах, че не е така. С политиката може да правиш само еволюции.
Политиците са бавни и тромави неслучайно. Не защото някой се опитва да спре нещата, а защото тук важи правилото “100 пъти мери, веднъж режи”. Всеки законопроект и наредба изискват обсъждания, всичко се проверява от експерти, правят се комисии и стигаме до законопроекти. Неслучайно има дебати - веднъж установена една норма, тя трябва да отговаря максимално на интересите на хората. Не може този процес да е бърз. Затова няма как да сътвориш революция.
Думата “анализ” вече спря да ми е смешна. Основните проблеми в законодателството на България са точно заради липсата на реални анализи върху проблемите на конкретни уязвими групи, на нуждите на хората. Липсата на анализ е нещото, което ни куца. Анализът е в основата на качествения законодателен процес.
Научих се да дишам дълбоко, да разговарям с всички. Когато се бориш за дадена кауза и търсиш подкрепа за нея, трябва да говориш с всеки - затова са те избрали хората.
- Част сте от дясна формация, която обаче се коалира с левите от БСП. Какво мислят хората, a и самата вие за тази колаборация?
- След парламент, който продължи 10 дни, последван от друг, оцелял 2 месеца, избирателите ни много ясно разбраха, че няма друг вариант.
Никой не е щастлив от ситуацията, едва ли и колегите от БСП са
Ние не сме се събрали, за да сме щастливи заедно, това не е брак. Това е коалиция, която бе основана според исканията на избирателите. Никой нямаше да ни прости, ако не я бяхме направили. Да, имаме различия. Това е нормално и логично. Но работихме много конструктивно, което е важното.
- Кои теми ви обединиха и кои ви разделиха?
- По неотложните въпроси не сме имали особени разногласия. Основното различие дойде по темата с войната в Украйна. Тя постави някои непреодолими пречки, те си проличаха при гласуването за предоставяне на оръжие. Това бе най-сериозното разногласие, което имахме. По останалите проблеми работихме по коалиционно споразумение. Социалната политика, каквато бяхме договорили на предварителните преговори, работеше. Предварително се опитахме да избегнем подводните камъни на тази коалиция с конкретики в програмата.
- Aкцент в социалната сфера бяха пенсиите. Успяха ли да се гарантират достойни възнаграждения за възрастните?
- В България сме много далеч от истински достойно възнаграждение на пенсионерите. Бяхме тръгнали по добър път. Но няма как инфлацията, породена от множество фактори, да не се отрази на най-бедните, а точно пенсионерите са в най-уязвимата група. Нямаше как да се погрижим за тях.
В рамките на 6 месеца имахме 2 пъти гласуване на държавния бюджет. Пенсионерите, а и справянето с кризата покрай бежанците от Украйна заеха голяма част от капацитета на изпълнителната и законодателната власт. За 1-2 месеца някои неща бяха оставени на заден план, защото капацитетът не стигаше. Това бе ситуация, с каквато България не се е сблъсквала в последните 80-100 г. Трябваше да приемем и посрещнем изключително голям брой хора. Като цяло - да бъдем адекватни за нещо, за което държавата бе абсолютно неподготвена.
- Справихме ли се?
- С това, с което разполагахме, с цялата несъстоятелност на системата, с неработещата Държавна агенция за бежанците, която 7 г. съществуваше проформа - справихме се много добре.
- Не се ли получи противопоставяне на едни бежанци срещу други?
- Да. Много сериозно се оголиха проблеми, за които говорех и преди - с отношението към бежанците и хората, които бягат от война. На всички бе ясно, че те са подложени на ужасни условия, но държавата, а и хората си затваряха очите. Сега, когато дойдоха “по-познати” бежанци, изведнъж лъсна, че наистина сме оставили човешки същества да живеят ужасяващо само защото не можем да ги припознаем за достойни на нас.
- А какво се случи с родителите и грижата за децата?
- Има няколко реформи, които генерално трябва да бъдат направени. Едната е за ранната детска грижа, с нея вървят грижите за децата със специални образователни потребности, изобщо - цялостният образователен процес от яслени грижи до завършване на образование. Другата важна реформа е свързана с хората с увреждания.
Това не може да се свърши за 1-2 месеца. Тези реформи се нуждаят от година и нещо, за да се развият. Трябва и работещ парламент.
Голямата ми битка бе промяна на наредба №26, с която
вече и педагози могат да гледат децата в яслите,
а не само медицинските сестри. Никъде в Европа няма такова нещо. И медицински сестри няма, бяхме заплашени цели яслени групи да не се отварят, а имаме огромна нужда от тях.
МОН трябва да проследи и изгради цялостен процес - от влизането на детето в яслата до завършването на средно образование.
По мое предложение в държавния бюджет са предвидени и пари за компенсации за родителите на деца, неприети в яслите. Преди мярката помагаше само на родители на деца за детска градина. Трябваше да го направим, за да стимулираме хората и особено жените да се връщат на работа. Те трябва да имат и финансова подкрепа, за да искат второ и трето дете.
Гордея се, че най-сетне обърнахме фокуса към яслената грижа. Детското развитие през първите години е изключително важно. Тук може да се преодолеят затрудненията на децата, да се подпомогнат някои специални потребности, може да се работи с много по-големи ефекти. Много повече можеш да развиеш едно човешко същество, когато още в първите му 5 години работиш по правилния и позитивния начин.
- Доволна ли сте от парламента и постигнатото в него, или последните няколко месеца ви отказаха от тази битка?
- Аз не съм дошла тук, за да съм доволна или недоволна. Аз съм тук, защото имам задачи. Емоционални оценки на парламента не мога да давам. Естествено, че имам своите вътрешни преживявания, но не са релевантни на ситуацията.
Не съм убедена, че някой от колегите може да даде реалистична оценка. Поради простата причина, че в последните 2 парламента се случиха неща, които досега не са. И това е всеобщото мнение. Отношенията, ужасяващото нагнетяващо напрежение, постоянните нападки, никаква политическа сигурност, дори за 5 дни... Съвършена непредвидимост в сградата, в която трябва да има най-голяма предвидимост, за да се създаде най-стабилната основа за едно общество...
Мисля, че колегите от опозицията морално не се справиха и не разбраха, че някои неща са по-важни от тях. Ние пък можеше да стъпим по-зряло в коалицията, говоря за всички партньори, не само за нас.
Всички трябваше да са по-зрели,
защото сега вече нещата са положени на лоша основа. Точно като в първите години на едно дете - някои неща е много трудно да се върнат назад. Много думи бяха изречени в негативен план, много неща се направиха и трудно ще се върнем назад.
- Очаквате ли промяна след изборите? ДБ направи всичко възможно парламентът да продължи да работи точно заради очакванията ситуацията да е много сходна...
- В парламента всяка седмица в понеделник-вторник човек се опитва да предвиди как ще свърши седмицата. В един момент осъзнах, че предвиждането не помага. Човек просто трябва да започне да си върши работата и да дава 100% от себе си. Сега, днес и тук. Да има конкретни планове за промяна на системата и на законодателството в полза на хората, които са ни подкрепили. В полза на българите. Не толкова да се гадае на боб какво щяло да се случи - ще се случи това, което българският избирател реши. За себе си и за всички колеги от ДБ съм сигурна, че ще направим всичко необходимо да се представим добре на изборите и след това да защитаваме интересите на гражданите, както винаги сме го правили.
CV
- Става депутат от “Демократична България” в столичния 25-и МИР, като се превръща и в техния отличник по преференции.
- В 47-ото НС е зам.-председател на Комисията по труда, социалната и демографската политика и член на образователната комисия.
- Съосновател на платформата “Майко Мила” и председател на едноименната фондация.
- Завършила е право в СУ “Св. Климент Охридски”.