България може да получи 35 млрд. лв. от Брюксел до 2027 г., но май твърде бавно пълзи към тях
Досега няма още одобрена нито една нова европрограма, бавят се и проектите по плана за възстановяване
Поне 35 млрд. лв. може да получи България от ЕС до 2027 г. Парите са по новите европрограми и по Плана за възстановяване и устойчивост.
Но държавата май твърде бавно харчи парите от ЕС, въпреки че има достъп до финансиране от два програмни периода - сегашния и новия. Данните за капиталовите разходи например показват, че в края на юни те са били 1,499 млрд. лева. За сравнение - за същия период на миналата година те са били с над 100 млн. лв. повече. Излиза, че
въпреки достъпа до европейско финансиране разходите намаляват
Заради политическата нестабилност обаче не е ясно дали всички европейски пари ще влязат у нас, а с това финансиране държавата би могла да избегне рецесията и да възстанови икономиката си.
Към днешна дата част от министерствата, които управляват европейски фондове, вече обявиха нулева година по старите оперативни програми.
Сред секторите, които са най-потърпевши от затварянето на старите европрограми, са екологията, науката и образованието, иновациите и конкурентоспособността. По програма “Транспорт и транспортна инфраструктура” за тази година ще се финансира един проект за 166 млн. лв. за подобряване на жп инфраструктурата. Също един проект ще се изпълни и по програма “Добро управление”, който е за по-малко от 1 милион лева.
Голямо забавяне има и при плана, по който все още очакваме 1,3 млрд. евро първо плащане
до края на тази година. Останалите пари по него “висят” заради неприетите 20 закона или поправки в закони, които при поредното разпускане на парламента не е ясно дали и кога ще бъдат приети.
Все пак по плана за възстановяване е задействана първата процедура - за новите влакове на БДЖ и технологична модернизация за фирми. В момента текат процедури по договаряне за отпуснатите общо около 13 млрд. лв. по плана. Но проблем за усвояването им може да се окаже закъсняване с бюджетната процедура за 2023 г., в която трябва да се заложи националното съфинансиране. Утешителен е фактът, че в актуализирания бюджет за 2022-а са заложени 4 млрд. лв. за съфинансиране. Но дали ще има време за усвояването им, не е ясно.
По новия програмен период 2021-2027 г., където България очаква над 22 млрд. лева, Брюксел одобри Споразумението за партньорство, което дава опция за договаряне. Приемането на този рамков документ ни дава право да определим какво ще финансираме по всички нови оперативни програми, всяка от които обаче трябва да бъде одобрена отделно. Засега изцяло договорени и
одобрени от ЕК програми няма, а вече мина повече от година от новия период
По “Конкурентоспособност и иновации”, която е одобрена от Министерския съвет, са предвидени близо 3 млрд. лева. Ще се финансират проекти в рамките на два приоритета – “Иновации и растеж” и “Кръгова икономика”. Първият е насочен към повече иновации, технологично развитие и дигитализация на бизнеса, а вторият трябва да повиши енергийната ефективност на предприятията и да засили прехода към зелена икономика. Програмата ще продължи да насочва средства в шис приоритетни оси: технологично развитие и иновации, предприемачество и растеж на малки и средни фирми, премахване на пречки пред доставката на газ.
До момента от предишния програмен период по нея са финансирани над 7000 компании и са мобилизирани над 1 млрд. евро частни инвестиции.
Със значителен бюджет ще разполага програма “Развитие на регионите” - над 3,6 млрд. лв. Преди дни - на 27 юни, Министерският съвет одобри окончателния вариант на програмата. С акцент при инвестициите ще са устойчиво градско развитие и преодоляване на неравенството между регионите.
“Развитие на регионите” силно се различава от сегашната “Региони в растеж”. Новата програма обхваща три оси. В първата са 10-те големи града, обединени в клъстери. Във втората са 40 общини, обединени в 6 региона за развитие. В третата са трите области - Кюстендил, Перник и Стара Загора, които ще получат средства от Фонда за справедлив преход заради спирането на въглищните централи.
Проектните идеи ще се одобряват от регионални съвети. В тях са включени представители на държавата, общините, неправителствени и бизнес организации, синдикати и други. Поради това ще се акцентира върху проекти, които местната общност смята за важни.
Ще има пари и за саниране
на сградите, включително и на еднофамилни къщи в 50 общини, сред които са столицата и другите големи градове, както и тези с мръсен въздух. Но няма да е напълно безплатно, а ще има самоучастие на собствениците. Очаква се през късната есен на тази година програмата да бъде одобрена от Брюксел.
По програма “Транспортна свързаност” са предвидени 3,8 млрд. лв. Тя също е приета от правителството. За жп линии финансирането е 710,86 млн. евро, а за пътища - 703,4 млн. Парите са насочени към трансевропейската мрежа на територията на България,
включително и за довършването на магистрала “Струма” през станалото историческо Кресненско дефиле
И отново липсва обявената концентрация на средства и проекти за развитие на Северна България, за да не изостава от Южна. В програмата на север е влязла само магистралата от Русе до Велико Търново с обход на Габрово и тунел под Шипка.
В одобрена от Министерския съвет програма “Околна среда” с общ бюджет от близо 3,6 млрд. лв. акцент остават пречиствателни станции, ВиК проекти, чистота на въздуха, оползотворяване на отпадъците и основните параметри по Зелената сделка.
Програма “Научни изследвания” ще разполага с над 2 млрд. лв. Парите ще са концентирани в проекти за иновации и дигитализация. Тя беше одобрена от кабинета в последния му работен ден.
Най-голям ресурс ще се разпределя по програма “Човешки ресурси” – над 3,8 млрд. Записано е, че ще продължи финансирането на проекти, свързани със заетостта, с повишаване на квалификацията на работната сила и с качеството на пазара на труда. Програмата е изпратена в ЕК и чака одобрение. От парите би трябвало да се възползват 740 000 души,
“Наука и образование” ще разполага с малко над 1,8 млрд. лв. Тя остава насочена към засилване на научните изследвания и иновациите и подобряване на образованието и социалното приобщаване.
За техническа помощ са предвидени към 280 млн. лв. Програмата ще заложи на ефективност на публичната администрация и цифровото управление.
Има нова програма - “Храни”. Тя ще разполага с близо 400 млн. лв., за да гарантира на нуждаещи се хора най-необходими продукти. Предвижда се чрез нея
да бъдат подпомогнати над 600 000 души
За повече от 50 000 ще бъде предоставян целогодишно топъл обяд. Над 530 000 с ниски доходи ще получават ежегодно пакети с основни хранителни продукти и хигиенни материали. За над 10 000 новородени деца от бедни семейства ще има най- необходимите бебешки продукти. Други 10 000 до 3-годишна възраст ще получат достъп до детска млечна кухня.