САЩ работят за утвърждаването на Тайван като техен „самолетоносач” на територията на Южнокитайско море
Коментар за КМГ на проф.Захари Захариев, Председател на българската Национална асоциация „Един пояс, един път”, по повод проведения преди няколко дни телефонен разговор между председателя на КНР Си Дзинпин и президента на САЩ Джо Байдън.
Това е петата поред индиректна среща/разговор/ между ръководителите на САЩ и на Китай от заемането на президентския пост на Джо Байдън и едва ли може да се каже, че е дала нещо ново като резултат, казва в началото на коментара си българският професор и продължава: „Така че, според мен, новото трябва да се търси най-вече в конкретната обстановка, в която се намира светът днес. От тук и опитите чрез съзнателно поддържан диалог между двамата лидери да се преследват цели, които, от една страна теоретично могат да доведат до укрепването на сигурността, но от друга - видимо се разминават в стратегическата си насоченост”.
Ако погледнем през погледа на Китай, причините разбира се, са свързани с желанието на китайското ръководство за стабилизирането на сигурността като единствена алтернатива за мирното бъдеще на човечеството в условията на 21-и век.
Според проф. Захариев, трябва да разглеждаме този разговор между двамата лидери и в контекста на глобалните инициативи, предприети от Си Дзинпин и насочени към конкретизиране измеренията на философията, че „всички сме в една лодка”. А това зависи и от нашата способност да поддържаме нормален диалог между „пътуващите” в нея и да синхронизираме усилията си в курса, който тази лодка следва.
Едновременно с това, ог китайска гледна точка, този разговор трябва да се разглежда и като израз на безпокойството на Китай, че нещата в света се развиват в съвсем друг план, посочва проф. Захариев.
„На първо място тук е тревогата на КНР от факта, че констатациите за нова „студена война” между Изтока и Запада, не са ни най-малко пресилени. Още по-обезпокоително е, че тези процеси се развиват и все повече излизат извън контрол и заплашват в определен момент да доведат до катастрофа във взаимоотношенията на международната сцена, като по този начин поставят под въпрос бъдещето на цивилизацията”.
По-нататък професорът коментира, че Китай, също така е дълбоко обезпокоен и от факта, че освен климатът на „студената война”, ние сме свидетели и на изграждането, най-вече от страна на САЩ, подкрепяни от техните най-близки съюзници от НАТО и ЕС, на една нова „желязна завеса” между Изтока и Запада. А тази завеса, не само че крие огромни рискове, свързани с мирния диалог, на базата на международните преговори за преодоляване и избягване на военни конфликти, но и влиза в остър конфликт с обективния ход на историята, с цивилизационните хоризонти, насочени към засилване на интернационализацията на съвременния свят и към утвърждаване на глобализацията като обективен процес на развитие.
В този контекст, китайското ръководство разглежда и конкретната политика на САЩ спрямо Китай, обяснява професорът и конкретизира, че 30% от китайската търговия е насочена към САЩ. А това е не само в интерес на Китай, но и на самите САЩ, поради обективни потребности на американската икономика и на американския вътрешен пазар. Ето защо всяко спекулиране с конфликтни теми в диалога между двете страни може да доведе до много тежки последствия, които ще окажат негативното си въздействие не само върху Китай, но и върху тях, а сблъсъкът на тези два икономически и военно-политически гиганта, може да доведе и до глобална заплаха за сътрудничеството в целия свят, категоричен е проф.Захариев.
Според председателя на Националната асоциация „Един пояс, един път”, в тази връзка трябва да разглеждаме и въпроса за дълго прокламираното посещение на Нанси Пелоси в Тайван, през м. август. „Все още е трудно да се каже дали то ще се осъществи или не, но едно е ясно: китайската страна е абсолютно категорична в своите оценки за това събитие, като опит за тотално незачитане и дори отказ от трите споразумения, свързани с Тайван и представящи, от гледна точка на американската външна политика, КНР - като единствен представител на китайския народ”, припомня той.
САЩ категорично работят за утвърждаването на Тайван като основния „самолетоносач” на САЩ на територията на Южнокитайско море!
По-нататък професорът коментира, че всичко това не може да се приеме спокойно от китайската страна, в контекста не само на националното достойнство и бъдещето на единен Китай, но и в контекста въобще на глобалната философия на Китай по отношение бъдещето на диалога в условията на 21-и век и постигането на по-голяма сигурност на територията не само на този регион, но и на цялата планета.
„Любопитно е обаче, какви са подбудите от американска страна, задава риторичния въпрос проф. Захариев, и обяснява: „Всички анализатори изтъкват на първо място въпроса за нежеланието на САЩ да се откажат от опитите за насаждане на глобалната мисия на Вашингтон, в контекста на идеологемата „Пан Американа” от далечния 19-и век, и това е определящо и за цялостната сегашна политика на САЩ по отношение на целия свят.”
„Този курс следва да се разглежда и като продължение на политиката на Вашингтон спрямо Русия и войната на територията на Украйна, която те доведоха до мащаба на война на САЩ и НАТО – от една страна, и Русия – от друга, върху „плацдарма” на държавата Украйна”, категоричен е той и подчертава, че именно в този контекст, е любопитно да се обърне внимание и на внесения в Конгреса Законопроект за т.нар. „Стратегически интереси на САЩ”, свързани с Черно море и Черноморския регион. Професорът пояснява, че става дума за документа, в който се говори не само за претенциите на Вашингтон, че този регион представлява важен елемент от тяхната сигурност, но в него се „отчитали и попълзновенията за хегемонията и надмощието от страна на Пекин”!
Тоест – той има не само антируска, про-натовска насоченост, но измества границите на влияние и пряко взривоопасно присъствие на САЩ в Черноморския регион. По този начин границите вече се изместват още по на Изток и споменаването на Китай в този предизвикателен за световната сигурност документ, има за цел да противодейства на стратегическия цивилизационен проект „Един пояс, един път”, смята проф.Захариев. Според него, става дума за един от основните ориентири за реализацията на този проект и за пресичане въобще на морския и сухопътен Път на коприната между Изтока и Запада. И то, с пряка военна намеса и директно военно присъствие!
Това означава, че този документ влиза в открит конфликт с базисни документи за световната сигурност като Договора от Монтрьо за Черно море и за достъпа до черноморския басейн, добавя професорът.
Не на последно място, когато говорим за този пети разговор между Си Дзинпин и Байдън, проф.Захариев подчертава, че трябва да се отбележи - за жалост, че проблемите на китайско-американските отношения се превръщат все повече в обект не само на външната политика на САЩ, но и на тяхната вътрешна политика.
Професорът пояснява, че фактически се прави опит чрез един „демарш” от американска страна по отношение на Пекин, да се насочи общественото внимание в ксенофобска посока и да се добавят допълнителни щрихи към „образа на врага” в лицето на Китай.
„Заедно с това, целта на тази индиректна среща между двамата лидери, е да се укрепи доверието на американската общественост в политическия ресурс, който носят Демократическата партия и излъчения от нея президент. Това следва да се разглежда и в контекста на предстоящите през октомври избори, криещи голяма опасност за промяна в съотношението на силите в Конгреса към негативна за Демократическата партия посока”, категоричен е в коментара си проф.Захари Захариев.