Не са само дроновете "Байрактар": защо Турция произвежда толкова много оръжия
Твърди се, че турските дронове "Байрактар" са едно от най-ефективните оръжия в съпротивата на Украйна срещу руската армия. Какви оръжия произвежда още Турция и на какво се дължи възходът на турската оръжейна индустрия?
В най-важната война за последните десетилетия светлините на прожекторите са насочени не към германски, американски или френски оръжия, а към дроновете "Байрактар", произведени в Турция, пише "Дойче веле".
Високотехнологичните оръжия играят ключова роля във войната в Украйна - нанасят удари по руските сили, разрушават линиите им за снабдяване, предотвратяват настъпления, отбелязва германският икономически всекидневник "Ханделсблат".
Оръжията на Турция
Руската инвазия в Украйна доведе почти навсякъде по света до покачване на разходите за отбрана. Редица държави преосмислиха отбранителните си стратегии и обявиха намерението си значително да увеличат своите военни бюджети. И докато германското правителство иска да похарчи 100 милиарда евро за закупуването на модерни оръжейни системи, Турция отдавна вече е поела по друг път: от години страната сама се снабдява с оръжия.
Освен добилите световна популярност дронове, произвеждани от компанията "Baykar", Турция произвежда и по-малките дронове "Kargu", както и няколко вида бронирани военни превозни средства, бойни кораби и танкове. Да изброим още турските хеликоптери "Atak", сателитната система "Gokturk", както и ракетната система за противовъздушна отбрана на турската компания "Roketsan". В момента се строи и първият турски самолетоносач.
Под черта: през последните десет години оборотът на турската отбранителна промишленост се е утроил, достигайки около 11 милиарда щатски долара, обобщава "Ханделсблат”.
Защо турската оръжейна индустрия е в такъв възход
Има една основна причина, поради която турският оръжеен сектор се развива толкова бързо и с всяка следваща година става все по-малко зависим от вноса: санкциите и оръжейното ембарго.
След двата военни преврата през 1971 г. и 1980 г. и анексирането на Северен Кипър през 1974 г. САЩ, най-важният доставчик на оръжие за Турция по онова време, налагат оръжейно ембарго на страната. След това оръжейно ембарго налагат и държави от НАТО. Причината: кървавата гражданска война срещу вече забранената ПКК и опасната конфронтация с Гърция в Егейско море. В онези години един турски дипломат формулира доктрината, че турската армия трябва да е "винаги подготвена за 2,5 войни" - на запад срещу Гърция, на юг срещу Сирия и в самата Турция срещу ПКК.
След избирането на Реджеп Ердоган за президент производството на местни оръжия набира още по-голяма скорост. От 2015 до 2019 година военните разходи на страната са се увеличили от 12,3 на 20,8 милиарда щатски долара. А през 2020 година Турция е изразходвала 2,8 на сто от БВП за военни цели, което поставя страната сред първенците в НАТО, изчислява "Ханделсблат".
В началото на тази година Ердоган съобщи, че Турция произвежда сама около 70% от оръжията, които са нужни на страната. Стремежът е да бъдат достигнати 100%, добави турският президент.