Ако днес НАТО не съществуваше, агресията на Путин щеше да бъде много по-мащабна
- Алиансът се създава изцяло поради факта, че сталинистка Москва не е задоволена от резултатите на Втората световна война
Откакто е учреден НАТО, не са преставали опитите Алиансът да бъде обявен за ненужен, старомоден и неизгоден - било за САЩ, било за Европа. Тези опити системно се подхранват от пропагандата на Москва - съветска или путинистка, те представляват любима сфера на интерпретации от страна на европейската радикална левица, но имат и своите поддръжници в крайно дясното, изолационистко крило на американския консерватизъм, откъдето идва и посочения по-долу анализ на института "Катон".
НАТО се създава изцяло поради факта, че сталинистка Москва не е задоволена от резултатите на Втората световна война и от договореностите от Ялта, които й позволяват да окупира и съветизира централна и източна Европа. Още с края на военните действия срещу Райха Сталин започва системна кампания за подкопаване политическата стабилност на западноевропейските страни - преди всичко на тези със силно комунистическо движение като Франция и Италия. Основен приоритет също е неутрализацията на Германия и превръщането й в плацдарм за експанзия към останалата част на западна Европа. Разгромената от войната Европа не е в състояние да удържи сталинисткия натиск, но за съжаление се оказва, че новата световна сила - Вашингтон - също не знае какво може да направи за да се противопостави на сталинистката амбиция и агресия.
Западът (новият лидер Вашингтон и съюзниците му в западна Европа) е изправен пред кошмарен избор. Едната възможност е да реагира твърдо на сталинисткия натиск, което най-вероятно би довело до възобновяване на мащабни военни действия на територията на разгромената от войната с Райха Европа. Алтернативната възможност е предпазливо да се отстъпва под сталинисткия натиск и постепенно да се изостави Европа на милостта на болшевишка Москва. Това би било пораженско безчестие и перспектива за разгром на самата Америка като нова световна сила. Изходът се очертава в кратката статия на младия дипломат в посолството на САЩ в Москва - Джордж Кенън - който препоръчва да се използва ресурса на времето за сдържане на съветската агресия дотогава, докато дълбоките преимущества на демократичната капиталистическа система релефно се очертаят срещу стагнацията на тоталитарния комунисзъм на Изток. Тази стратегия на сдържането доведе до победата на западния съюз 40 години по-късно. Основният институционален продукт на стратегията на сдържането бе НАТО - отбранителен съюз, най-малък общ знаменател между системите на сигурност на западните страни, насочен към единство за сдържане на съветската агресия.
След краха на комунизма с нова сила се възобновиха призивите за разпускане на НАТО - нали Съветския съюз вече не съществуваше... Това разпускане може би щеше да се случи, ако не бяха усилията на демократичните лидери от централна и източна Европа, които настояха да бъдат допуснати до членство в Алианса. За разлика от колегите си в западна Европа и Америка, източните лидери познават и помнят историята. Тя е записана със следи от камшик върху кожата на собствените им народи. За източноевропейците не подлежи на съмнение, че след по-дълъг или по-кратък период на "смутни времена" в Русия, източната империя отново ще се изправи на крака и ще възобнови своята агресия към народите на източна Европа. Така източноевропейските народи допринесоха за предефинирането на мисията на НАТО и съхраниха Алианса срещу призивите - включително и тези от източници като института "Катон" - за разпускането му.
Ако днес НАТО не съществуваше, агресията на Путин щеше да бъде много по-динамична и много по-мащабна. Прибалтика можеше да стане нейн обект още преди Украйна. Останалата част от източна Европа също щеше да бъде пряк обект на агресия - по-скоро рано, отколкото късно. Ако Меркел и Саркози не се бяха поддали на шантажа на Путин в Букурещ през 2008 г. и не бяха блокирали МАП - планът за членство за Украйна и Грузия, днес по всяка вероятност в Украйна нямаше да гинат невинни хора, жени и деца... Но някой в Лос Анджелис или във Вашингтон би казал - "Какво ме интересува, че вие в източна Европа имате проблеми със сигурността...? Америка не може да служи на всички!"
НАТО е инструментът на американското присъствие в Европа, който осигурява глобалния баланс на силите в Евразия и по този начин съдейства за укрепването на американската глобална роля в света. Когато в края на 20 - началото на 21 век НАТО планираше разширяване на евроатлантическата система за сигурност в постсъветското пространство - до Каспийско море, Русия на Путин знаеше добре, че няма друг шанс за глобална стратегическа проекция освен сътрудничеството си със Запада. Затова до 2007 година Путин бе пълноценен партньор на НАТО и на Запада. Затъването на Америка в Ирак и отказът от стратегическа проекция в Евразия на евроатлантическия съюз отвори перспективата за антиевропейска - антизападна еманципация на путинския режим в Москва. Тази перспектива доведе до Грузия от август 2008 г., до Крим и Донбас в 2014 г., до пълномащабната агресия срещу Украйна в 2022 г.
НАТО е стратегическият инструмент за удържане на частичен контрол и баланс върху стратегическите развития на Евразия от страна на колективния Запад - колкото и да се стремят да обявяват неговото съществуване за фикция. Затова нито отношенията Вашингтон - Брюксел, нито тези между Вашингтон и Москва, както и тези между Вашингтон и Пекин, са мислими без инструментите на присъствие на свръхвеликите сили в Евразия. НАТО е западният инструмент на това присъствие. Останалото са илюзии на идеологически тесногръди активисти, които си въобразяват, че могат да стеснят света до мащаба на собствените си ограничени визии и интереси. Аргументът "времената се менят" тук няма особена стойност. Геополитиката и геологията си приличат по това, че основните закони и съотношения на техните обекти се променят много бавно, в продължение на големи исторически епохи. Стратегическите проекции на власт са мащабни, високоинертни процеси, които не могат да се променят по силата на капризи или повърхностни идейни и политически импулси.