Вървим ли към нова тройна коалиция – вече без диверсанти?
Трудно е да повярваме в мантрата за още отцепници в деструктивната партия на Слави Трифонов. Очевидно България върви уверено към предсрочни избори. Ще осъмнем ли наесен с нова тройна коалиция – този път без диверсанти?
Коментар на Веселин Стойнев за "Дойче веле"
БСП ще държи мандата за съставяне на правителство поне до петък, когато разширеното ръководство – Националният съвет (НС), ще се произнесе кой от двата варианта ще избере, предложени от тясното ръководство – Изпълнителното бюро (ИБ). Малкият орган се състои от 22 души, големият – от 180. И в двата лидерката Корнелия Нинова отдавна си е осигурила комфорт от верни сподвижници, повечето от които сама е допуснала до върховете в политиката или е назначила на държавна работа. Така че спокойно може да пуска топката от крилото на ИБ към другото на НС в рамките на едни по-разтегливи срокове на третия мандат.
Още ИТН-отцепници?
След като щатният проваляч Слави Трифонов (ако използваме терминологията му) в петък погреба и този мандат, протакането изглежда вече неуместно. Освен заради надеждата да се отцепят още депутати от ИТН, които, по публично огласени сметки на премиера в оставка Кирил Петков, са поне 8. Така заедно със старите 6 отцепници, едно анти-Слави ИТН от 14 депутати ще се добави към 108-те на ПП, БСП и ДБ и ще се получи желаното мнозинство от 122 гласа.
Никой не вярва обаче в тази приказка. А и тя може да се окаже продължение на същия хорър. Защото откъде, с извинение, са се появили толкова много почтени и независими депутати в това деструктивно ИТН и защо са се разкрили чак на ексхумацията на третия мандат? А и дали изобщо в тази група са останали смелчаци ще проличи още в сряда и четвъртък, когато в парламентарните комисии и в пленарна зала ще започнат да се приемат решения за КЕВР и на някои закони по Плана за възстановяване и устойчивост – ако няма парламентарно мнозинство за тях, няма и правителство.
Така мандатът е добре да се задържи още няколко дни, за да се покаже, че наистина са използвани наистина абсолютно всички възможности, дори и тези за шестица от тотото. Освен това е добре изборите да са през октомври, както за да има кой да гласува, така и за да има за кого да се прави месец преди това предизборна кампания. Кампания и вот през август-септември са гаранция за мижав изборен интерес.
Сега въпросът е кой с какво ще отиде на тази кампания. Убиецът на управляващата коалиция е очевиден вече за всички – Станислав Трифонов. Това може и да е било предназначението на неговата ИТН, която ще плати заслужената цена да изпадне от парламента. Но дали ПП, БСП и ДБ ще дадат заявка, че искат да спечелят мнозинство наесен и да управляват отново заедно – вече без диверсанти? Ако е така, това означава в предизборната кампания да не се нападат помежду си.
ПП и ДБ – не само партньори
ДБ ще трябва да преодолява и погнусата на най-твърдите си избиратели от миризмите на комунизъм и русофилия. Макар че за няма и година червените линии постепенно бяха заличени – от никога в коалиция с БСП, през никога в коалиция с мандат на БСП, до може и с мандат на БСП, но само ако е трети, кризисен и само формално неин. Освен това ДБ, която беше най-лоялният партньор на ПП в управлението, на практика дели един електорат с нея. На изборите през ноември той вече се оттече към новата формация и ДБ не може да си позволи „второ изсмукване“. Логично е сега тя да търси разграничение от ПП, без да влиза в директна конфронтация с нея.
ПП пък може да се сблъска със своя бивш патрон Румен Радев, който ще има в ръцете си служебно правителство, което може да направи някакви разкрития срещу действия на бившите премиер и финансов министър, особено по чувствителните въпроси на газа и петрола. Същото може да споходи и Корнелия Нинова, ако все пак се окаже, че България е изнасяла муниции за Украйна през трети страни далеч не без нейно знание. Все пак президентът най-вероятно ще се задоволи с леко ошамарване на бившите управляващи, за да не бъде причислен към лагера на по-бившите, срещу които вдигаше юмрук. По-удачно за него ще е да запази дистанция между ПП-БСП-ДБ, ГЕРБ-ДПС и „Възраждане“-„Български възход“, за да може сам да накланя везните, а и не се знае дали зимата няма да му се наложи пак да прави служебен кабинет.
Излизайки заедно, но неуспешно от третия мандат, ПП, БСП и ДБ е логично да тичат в отделни коридори при относителен феърплей. Онова, което отсега е ясно, че ще предизвиква сериозни искри, ще са опитите всяка да си приватизира по-голям дял от свършеното от коалицията. С отпадането на ИТН от нея инфантилизмът не е изчистен окончателно и всяка лакомия и ответна ревност могат отново да доведат до сръдни и цупения, които да повлияят и на поведението на избирателя, а в последствие и на преговорите за нова коалиция.
Но дори и това краткотрайно управление със сигурност е успяло да скатае някои скелети в гардероба, които опозицията няма да пропусне да извади на показ. Тогава трябва да се делят вини и мълчаливи съучастия, което ще бъде особено критично за запазването на добрия тон между партньорите.
Отново заедно наесен?
Изпитаната изборна логика сочи, че трите партии трябва да се явят максимално разграничени една от друга на изборите, на ръба на преките конфликти, за да може всяка да извлече максимален резултат. И както в индивидуалните спортове – всеки печели сам за себе си, но накрая всеки е част от националния отбор, който е силен тъкмо с индивидуалните победи. Трите формации може да се мразят и да си завиждат – даже е полезно за спортната злоба, но най-вероятно наесен пак ще за заедно под знамето на една нова тройна коалиция.
* Този коментар изразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.