Флиртът между власт и кметове приключи със спор между две министерства и без обещаните 500 млн. лева
Странни проекти се вмъкват в списък, който се прави вече осем месеца
Според кмета на Търново Даниел Панов местните власти са направили всичко, което се е искало от тях
Пореден спор в доскоро управляващата коалиция вероятно ще лиши общините в България от половин милиард лева, с които трябваше да бъдат финасирани ВиК и пътни проекти. И това ще се случи въпреки че държавата вече направи два списъка с проектите и обеща да ги плати всеки момент. А дори и спорът да се разреши, строителният сезон ще е минал.
Подобно на сюжета с парите за пътните фирми, който взриви правителството, и в този спорът е между регионалното и финансовото министерство.
Именно ведомството на Асен Василев е изготвило новия списък. Първият беше съставен през юни от екипа на Гроздан Караджов, но след конкурс - подбор на проекти, за които самите общини кандидатстваха. Те изпратиха 910 ВиК проекта и 403 за общински пътища на обща стойност 3,1 млрд. лв. Тъй като парите в бюджета на регионалното министерство са само 500 млн. лв., в окончателния списък попаднаха единствено проекти, за които има издадено разрешително за строеж и избран изпълнител, за да може да се работи по тях още това лято. По принцип парите могат да се харчат само за капиталови разходи - строителство или рехабилитация.
Докато докладът на регионалния министър в оставка Гроздан Караджов за избраните проекти стигне до правителството обаче, коалицията вече се бе разпаднала и покрай другите спорове – за плащанията на пътните ремонти, за индексацията на строителните договори, за “Хемус” и т.н. премиерът в оставка Кирил Петков и вицепремиерът Асен Василев решиха финансовото министерство да направи нов подбор на общински проекти за финансиране.
Междувременно Кирил Петков издаде заповед, според която Гроздан Караджов не може да подписва разходи за над 900 хил. лв. от бюджета на МРРБ, без това да е разрешено писмено от Министерския съвет.
Любопитна подробност е, че тази заповед е обжалвана от Караджов във Върховния административен съд, но засега делото още не е образувано.
Преди два дни на сайта на Министерството на финансите се появи нов списък с 303 проекта, който обаче се оспорва от МРРБ. Направена е дори работна група с участието на служители на ведомството на Караджов, която да прегледа кои общински проекти могат действително да получат финансиране.
В четвъртък служители на МРРБ са прекарали 4 часа в сградата на финансовото министерство, за да проучат документацията, с която общините са кандидатствали при Асен Василев. И според тях са открили редица нередности.
Критериите, по които са работили хората на Василев, са почти същите – проектите да имат влязло в сила разрешително за строеж и да имат готов технически проект, за да може да се работи веднага. Изключено е обаче изискването да има избран изпълнител. Добавени са и проекти за читалищни сгради, които са собственост на общини.
Сред примерите за явно несъответствие на критериите, които посочват от МРРБ, е например проект на община Кюстендил за прокарване на улици в местността Хисарлъка на стойност 3,5 млн. лв. Хисарлъка обаче е лесопарк и теренът е горски фонд, а в горски фонд не могат да се прокарват улици и пътища, докато не се промени предназначението на земята. Към проекта липсвало доказателство, че теренът е изваден от горския фонд, а ако това се прави тепърва, ще отнеме месеци.
Странен проект за 601 хил. лв., който в списъка е отбелязан като “Почистване и техническо обследване на главен канализационен колектор в Угърчин”, се оказва дейност, която в никакъв случай не може да е капиталов разход. Това е периодичното почистване с вода под налягане на канализацията, което всяко ВиК е длъжно да прави през определен период от време.
Друг проект – 3,5 млн. лв. за път в община Марица, се оказал построен още през 2017 г. и платен, но в момента общината иска да си възстанови парите.
В Силистра пък срещу 2,5 млн. лв. ще се прави текущ ремонт на уличната пътна мрежа, което също не е капиталов разход - такъв може да е само основният ремонт.
Друго, което експертите на МРРБ намират за скандално, е, че на 20 от проектите в този списък разрешителните за строеж вече са изтекли – те по принцип имат срок на действие 5 или 10 години в зависимост от вида на строежа. А като нямат действащо разрешително, изваждането на ново отнема време и със сигурност по тези строежи няма да може да се работи това лято.
Освен това списъкът на финансовото министерство на практика е правен за още две години, защото за част от проектите е посочено, че ще се финансират до 2024 г., а поне засега финансовият ресурс е 426 млн. лв. и е предвиден в бюджета за тази година. Но това по принцип в България никога не е било проблем – масова практика е, когато нещо не може да се довърши и разплати в рамките на годината, парите да се върнат в централния бюджет, а със следващия да се отпуснат отново.
В списъка, макар че до известна степен повтаря този на МРРБ, са добавени и множество проекти за депа за битови отпадъци и за строеж на компостиращи инсталации, които изобщо не са в сферата на дейност на МРРБ и поне според експертите би трябвало да се финансират от други министерства или програми, защото се нарушава Законът за устройството на държавния бюджет. Същото се отнася и до ремонтирането на покриви на читалища и саниране на такива сгради, за които има други проекти и програми, по които да кандидатстват.
Имало и проект, за който документацията изобщо не е била намерена и не е ясно какво точно представлява. Затова вероятно има разминаване между броя им - според списъка на сайта на финансовото министерство те са 303, а в доклада на работната група, която ги е избирала и се е отчела на премиера, са посочени 302.
От Министерството на финансите обясниха пред “24 часа”, че не биха желали да коментират отделни проекти, защото става дума за предложения на общини, които са в процес на уточняване и обсъждане.
“За всеки конкретен проект може да се получи информация от съответната община, като подчертаваме, че кметът носи пълната отговорност
за законосъобразността и целесъобразността на разходите. Държавата има своите механизми да осъществи текущ и последващ контрол върху дейността на общините, в това число и изпълнението на финансираните с публични средства проекти”, се посочва в отговора до “24 часа” от ведомството на Асен Василев.
Оттам изредиха също и критериите, по които са избирали проектите: средствата да се използват само за целите на проекта, общината да не е одобрена за финансиране от друг източник, ако е улица, да не се налага после и подмяна на ВиК мрежата отдолу и да има валидно разрешително за строеж.
“Осем месеца чакаме тези пари, общините направихме всичко, което искаха двете министерства от нас – инвентаризирахме и актуализирахме проектите, предоставихме пълна информация. Наистина имахме големи очаквания, че ще има диалог, работна комуникация и разбирателство и строителният сезон няма да бъде
Общините не бива да бъдат заложник на политически спорове в изпълнителната власт”, реагира пред “24 часа” Даниел Панов, председател на Националното сдружение на общините и кмет на Велико Търново (виж позицията му по-долу).
Даниел Панов, председател на НСОРБ и кмет на Велико Търново: Не може да ставаме заложници на политически спорове в изпълнителната власт
Цели осем месеца – от ноември 2021 до края на юни 2022 година, местната власт чрез най-голямата неправителствена организация – Националното сдружение на общините, води разговори с двете министерства – финансово и регионално, за държавна подкрепа за инфраструктура.
Направихме всичко, което се изисква от нас – инвентаризирахме и актуализирахме проектите, предоставихме пълна информация за проектната си готовност. Имаме работни проекти, с разрешения за строеж, с количествено-стойностни сметки на инвестициите, с избрани изпълнители. Общините категорично свършиха своята работа – уверихме двете министерства, че можем да свършим в срок конкретни проекти. Но до ден днешен, вече осем месеца, решение и средства няма.
Наистина имахме големи очаквания, че ще имаме диалог, работна комуникация и разбирателство и строителният сезон няма да бъде загубен. Общините не бива да бъдат заложник на политически спорове в изпълнителната власт.
За какво искаме средства – за по-добра среда за всички български граждани. По-добри улици, по-добри пътища, по-добро водоснабдяване и съвременна канализация. Цялата тази инфраструктура се ползва от всички нас, включително и от хората в изпълнителната власт, техните деца и родители. Затова е нужно диалогът на изпълнителната власт с кметовете да се възстанови и да бъде нормален.
НСОРБ обединява и защитава всички 265 български общини. И трябва ясно да се знае, че нито една община не може да се справи без подкрепа на държавата. Неведнъж сме казвали, че е необходим огромен ресурс, за да бъдат решени всички проблеми. Само за ВиК са над 10 млрд. лева, а за пътища – над 5 млрд. лева. Е – разчитаме на държавната подкрепа поне част от този ресурс да бъде осигурен, да се отпуснат средства за проекти на всички общини и тази подкрепа да се усети от всички граждани.
Без диалог няма да стане – видяхме как проблемът с индексацията на договорите за строителство така и не бе разрешен въпреки значителното поскъпване на материали и услуги заради кризите. Многомесечните обещания, анализи и разчети не бяха погледнати и индексацията претърпя крушение в парламента.