Митрополит Николай тачи християнския морал, а не общественото мнение
Хич не се интересувайте какво се пише и говори за вас, защото няма да свършите нищо, казвал на хора от местната власт
За 15 години начело на Пловдивската епархия той произведе двама бизнесмени в архонти. И двамата – Петър Манджуков и Георги Гергов, са нееднозначно приемани в обществото. За митрополит Николай обаче това не е пречка да им връчи титлите, след като са дарили имоти на църквата.
Както не се поколеба да удостои с най-високия орден на епархията - “Свети апостол Ерм”, ген. Димитър Шивиков. И то в момент, в който прокуратурата сипеше върху него обвинение след обвинение.
Не се поколеба и да организира шествия със свещеници от цялата епархия,
за да върне собствеността на църквата върху храмове и манастири, за които води дела.
Управленци от предишния мандат на местната власт в Пловдив споделят, че митрополит Николай им казвал: “Научете се да не се интересувате какво се пише и говори за вас, иначе няма да свършите нищо.”
Сигурно е така, защото той самият придоби това умение още в първите години след встъпването си в длъжност.
И през 2012-а не му мигна окото да даде архонтско звание на оръжейния търговец Петър Манджуков, който построи първата църква в най-новия пловдивски район “Тракия” - “Свето Преображение Господне”.
Десет години по-късно направи това с Георги Гергов, който построи църквата “Св. Климент Охридски” в район “Западен”, дари на митрополията т.нар. Гръцко училище в Стария град – изоставена сграда, която стърчеше грозно встрани до Античния театър. Сега тя е обновена и там ще бъде новото седалище на митрополията.
Отделно даде пари и за строящия се в съседство параклис “Свети Архангели”, чието откриване е планирано за едноименния православен празник на 8 ноември.
Че владиката не плаща данък обществено мнение, светски казано, той доказа още през 2016-а
с връчването на ордена на ген. Шивиков, когото прокуратурата обвини в присвояване на съюзнически одеяла, топки и шапки като ръководител на 18-ия ни контингент в Кабул. Имаше и разследване, че като командир на Стрямската бригада е ощетил Българската армия, като е предоставял полевата кухня на подбалкански общини като Карлово и Клисура за техните исторически празници, без да иска наем за черпаците.
Впоследствие ген. Шивиков беше оправдан по всички обвинения, но още в разгара на скандала митрополит Николай каза: “Когато се обижда армейски генерал, и то точно такъв като генерал Шивиков, аз приемам това за лична обида. И искам да му кажа, че съм солидарен с него.
Защото няма кой да опази авторитета на институциите, ако те не си го пазят взаимно.
Категорично ще кажа, че той съвършено разбираше и разбира какво значи православната вяра за морала на българската войска.
И то не абстрактния морал, а именно християнския морал. Той знае, че войнството не може да е силно, ако не е христолюбиво. Знае, че войска, която няма вяра в Бога, няма и отечество. А
войска, която няма Бог и отечество, не е нищо повече от разбойническа шайка,
която с нищо не е по-различна от своите противници.”
Владиката на Пловдив е с безпогрешен усет как се пресичат слухове. И когато преди 3-4 години се заговори, че той е много болен, направи публично признание. На 140-годишнината от основаването на най-голямата болница у нас – УМБАЛ “Свети Георги”, през 2019-а той обяви: “Години наред моето болно сърце е във вашите ръце и аз подаръка си ще извадя оттам, за да го поднеса.
Уверявам ви, това не са онези цветя – букети луксозни, които веднага ще увехнат. Това са моите молитви и пожелания за вас.”
Малко по-късно жълтите издания забравиха темата.
Митрополит Николай следи актуалните събития и в словата си в края на службите винаги има ярка позиция.
“За голямо съжаление, злото в този живот се умножи, а с него - и бедствията в света. Виждате стихии в домовете и душите ни. Това са болести, страх, смърт.
Най-страшното бедствие е войната. И още по-страшно е, че Русия нападна Украйна
Това човек не може да си го представи - война между два православни народа. Това е богопротивно”, отсече владиката, когато започна военният конфликт.
Нарече “кощунство” набиращата популярност практика да се кремират покойници, заради която в Пловдив се планира изграждането на втора пещ.
“Всеки знае какво е чувството, когато застанеш пред гроба на покоен роднина. Там, пред гробовете на нашите близки, ние знаем и вярваме, че Бог е с тях и те са при Бога. Там ние чувстваме техния дух и чувстваме, че те са с нас. Изгаряйки телата на нашите близки, ние практически се отричаме от тях”, заклейми той.
Примерите в годините назад са много и може би най-яркият е връзката, която направи между концерта на Мадона и трагедията с българите, които загинаха в Охридското езеро през 2009 г.
Той спечели битката със Съюза на архитектите за собствеността на манастира “Св. св. Кирик и Юлита”, като организира бдение пред ВКС. И когато влезе във владение, обясни, че “под маската на “архитектурна академия” това свято място беше обърнато в място за разгул и разврат, ползвано от арендатори и печалбари, за удовлетворяване на частните икономически интереси на няколко души”.
И че той като митрополит не е можел да търпи това.
Около личността му не липсват и пикантерии
- например луксозните коли, всичките с номер 3737,
защото беше на 37, когато стана митрополит. Или когато през 2013-а насрочи търг за ролекса си, за да плати сметката за ток за митрополитския храм “Света Марина”. Кандидати впрочем не се явиха.
Над всичко това стои един безспорен талант на митрополит Николай – огненото му слово. Което напълни храмовете с вярващи, когато той служи. И което не отричат и най-върлите му противници.